Борис Попиванов е роден на 20 юли 1981 г. в София. Завършил е английска езикова гимназия. Бакалавър по политология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на изследването "Новият избирател", както и на статии в областта на политологията.

------------------------



- Г-н Попиванов, как газовата криза и ескалацията на обществено недоволство ще се отразят на политическите процеси до изборите? Ще намалее ли подкрепата за партиите от управляващата коалиция и ще се вдигне ли автоматично рейтингът на опозицията?

- Събитията се сменят с голяма скорост. Ще прибързаме, ако отсега тръгнем да определяме ефекта им върху изборите. Създаде се усещането, че правителството носи основната вина както за газовата криза, така и за тъжните инциденти около големия протест на 14 януари. В първия случай наистина имаме слаба координация на институциите, нерешени въпроси около преминаването на отоплителни мощности в нов режим, не твърде убедителни медийни изяви на компетентните лица. Във втория случай държавата безусловно е отговорна за дългогодишната липса на адекватни действия в сфери като висшето образование, екологията, селското стопанство. Но нещата не свършват с това. Ако някой толкова държи на оставките в газовата криза, защо не иска оставка на премиерите Путин и Тимошенко, вместо на Станишев? А ако иска да прави протест, защо точно на 14 януари? Организира ли се протест, когато вече текат преговори с различни представители на законодателната и изпълнителната власт, когато се съставят графици за изпълнение на искания, когато - по някои въпроси - вече се работи? Не е ли по-смислено да се изчакат резултатите, и ако те не са задоволителни, тогава да се излезе на улицата?

Струва ми се, че тук здравият разум на българското общество ще проработи. Защото не се вижда алтернатива, която събитията ясно да подскажат. Голяма част от българското население не одобрява правителството, но кадрите от площад "Народно събрание" по никакъв начин не вдъхват надежда за ефективен заместител. Изобщо не смятам да подкрепям настоящото управление, но опозиционното поведение от последния месец търпи много сериозни критики. На фона на онова, което виждаме от опозицията и гражданските организации напоследък, нов мандат за БСП във властта далеч не изглежда невероятен, без, разбира се, да е сигурен.

- Обществена болест ли е политическата апатия и до какви последици може да доведе тя?

- Ако това е болест, спокойно можем да я разглеждаме като хронична. Първите години на ХХI век засега не дават изгледи за успешно лечение. Обществото не вярва на своите политици и несъмнено има твърде много основания за това. Апатията обаче поражда повърхностни и лекомислени разбирания за политическия живот, насърчава дистанцираното критикарство, усилва импулсите на агресията. Власт и общество се разминават, движат се по различни орбити. За властта обществото започва да изглежда като сбор от готованци, които само искат нещо и пречат на нормалния политически процес. За обществото властта е нещо враждебно и излишно, което пречи и създава проблеми. Пресечната точка може да бъде анархия, но да се надяваме, че може да бъде и ново разумно насочване на обществената енергия към политическата сфера. Хората обаче трябва да почувстват подкрепа. Да знаят, че някой е с тях. И тогава апатията бързо ще се изпари.

- Къде виждате средствата за преодоляване на апатията?

- В целенасоченото и дългосрочно формиране на усет за държавност и ред от страна на институциите. Когато смяташ, че се намираш в разграден двор, поведението ти е като в разграден двор - или правиш каквото си искаш, или се криеш в ъгъла и мълчиш.

- Как си обяснявате факта, че въпреки младенческата си възраст и опозиционни пози ГЕРБ вече се причислява към партиите на статуквото?

- Тя си е партия на статуквото - в столицата, в редица областни центрове, в по-малки общини. Кметовете и общинските съветници на ГЕРБ реално управляват на много места. Много е трудно едновременно да бъдеш власт и контравласт. За ГЕРБ вече мнозина могат да съдят не само по думите на неформалния лидер, но и по действията, както неговите, така и на други партийни управленци. И това е нормално. Ако вече имаш минало, не можеш да живееш само в бъдещето.

- Вашата прогноза за конфигурацията на следващия парламент?

- Рано е за прогнози. Преди да се опитваме да подреждаме партиите и да разсъждаваме кои могат или не могат да влязат, е редно да изчакаме окончателния вид на изборното законодателство и датата на изборите. Ако изборите за Народно събрание бъдат след тези за Европейски парламент, както все повече се очертава, ще се намесят фактори като по-ниска активност и ефект от резултатите в евровота. Ако има 31 или 58 мажоритарно избрани депутати, е едно, ако няма - друго. Ако редим преференциално листите, различия също ще се появят. Януари и февруари ще са ключови за решаването на ребуса. Едва тогава ще можем да си отговорим какви конкретни цели си поставят партиите и да прогнозираме какво ще се случи.

- Смятате ли, че СДС, ДСБ и НДСВ имат шанс да прескочат 4%-ата бариера при самостоятелно участие?

- Смятам, че НДСВ има такъв шанс. Докато останалите политически сили се стремят да въздействат върху общественото мнение чрез централните медии и водещите теми в политическия дневен ред, НДСВ направи немалко за решаване на проблеми на гражданите по места. Тази политика на "малките стъпки" може да се окаже печеливша на финалния етап на изборното състезание. Колкото до СДС и ДСБ, там нещата продължават да стоят на кантар. Новият лидер на СДС дебютира като такъв в парламента със забележителния призив да прекратим договора с "Газпром". Да превърнем газовата криза от временна в перманентна. Подобни послания обясняват защо всички отново чакат Иван Костов да влезе в ролята си на спасител на дясното.

- Има ли парламентарно бъдеще коалицията "Напред"?

- От партиите в тази коалиция ЛИДЕР започна силно, с послания за нов тип политическо поведение и за така необходимата смяна на елита. Съюзът с ВМРО вероятно е електорално обоснован, но според мен се обръща срещу първоначалния замисъл на партията на Ковачки. Движение "Напред" в този си вид напомня за изчерпаната коалиция БНС в този парламент. И поради факта, че замести БНС на сцената, може да се каже, че има не парламентарно бъдеще, а парламентарно настояще, което не тежи в достатъчна степен. Ако настъпи промяна, което не е сигурно, може да я донесе само ЛИДЕР.

- Има ли криза на политическото представителство у нас и как виждате изхода от нея?

- Лесно е да се каже - с доближаване на партиите до гражданите, до техните проблеми, дори, ако щете, до техните емоции и вълнения. Но несъмнено това е посоката, в която трябва да се търсят решения. Политическото представителство у нас е в криза не само заради неизпълнени обещания, както често се повтаря. Хората вече свикнаха с мисълта, че демокрацията предполага политиците да ги лъжат. По-съществен е въпросът за политическото високомерие, за неоправданото самочувствие, което голяма част от политическия елит показва в комуникацията си с обществото. Това дразни. Хората не приемат чорбаджийското поведение като норма при общуването с властта.

- Има ли нужда от радикална промяна на избирателната система, за да се влее "свежа кръв" в партиите? Мажоритарният вот ще допринесе ли за това?

- Сами по себе си, няма нито добри, нито лоши избирателни системи. Те отговарят на конкретни обстоятелства, условия, цели и поставени задачи в едно общество, при дадена конфигурация на партийния живот. Избирателната система е инструмент, а не кръводарител на партиите. Частичният мажоритарен избор на депутати вероятно би упражнил положително въздействие върху политическия живот, но нека не надценяваме възможностите му. Ако мажоритарен вот значи избор на личности, да се запитаме кои са тези 58 или 31 безспорни политически лидери в България. Лидерската криза е не по-малко опасна за една страна от другите кризи, които периодично я сполетяват.

- А може би е време да се промени конституционният ред, за да се излезе от задънената улица на самовъзпроизвеждащата се политическа и съдебна корупция?

- Аз съм от тези, които смятат, че Конституцията на Република България от 1991 г. е добра конституция, която все още не е изчерпила потенциала си. Тя бе създадена във време, когато не можеше да регулира демократични обществени отношения поради тяхната липса, но имаше за задача да ги насърчи, да ги формира, да ги тласне напред. Именно впоследствие започна да става ясна ключовата особеност на нашата Конституция - да задължава институциите да работят в консенсус. Най-ефективен в България конституционният ред е бил тогава, когато е съществувал режим на консенсус. И пълното разгръщане на неговите възможности ще настъпи, когато се смени управляващият консенсус, когато институциите бъдат обвързани с борбата срещу корупцията и обичайната българска немарливост. Не е необходима нова конституция. И в сегашната ясно е написано, че искаме да направим демократична, правова и социална държава. Ако все още не успяваме да го постигнем, едва ли вината е в основния закон.