Парламентът даде старт на процедурата за повторно отваряне на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Със 140 гласа "за", 48 "против" и 23 "въздържал се" депутатите упълномощиха правителството да предложи на ЕС да преразгледа становището си за затварянето на двата реактора. Народните представители се позовават на чл. 36 от договора с Евросъюза, който позволява да се предприемат защитни мерки при сериозно влошаване на икономическата ситуация в който и да е сектор до 3 г. след присъединяването. Като допълнителна причина за искането бе посочена и световната финансова криза.

Зад това застанаха БСП, ДПС, движение "Напред" и 13 независими. Единствено Коста Цонев от НДСВ подкрепи решението, но жълтата група преобладаващо се въздържа, а 9-ма бяха откровено против. "За" отварянето на реакторите гласува и единственият депутат от "Атака" в залата Христо Попов. ОДС, ДСБ, БНД и независимата вече Анастасия Мозер категорично отхвърлиха решението.

"Така подливате вода на премиера, но явно в БСП е надделяло ядреното лоби на президента", обърна се към левицата жълтият депутат Олимпи Кътев. Новият лидер на сините Мартин Димитров определи решението като популистки акт, който цели да прикрие причините за газовата криза. "Лъжете българите, че ще отворите реакторите, като знаете, че това няма да стане", възмути се Веселин Методиев от ДСБ.

Леви експерти обясниха, че сега правителството ще може да разпореди на ръководството на козлодуйската централа да приведе в технологична готовност двата блока. След това ще се иска лиценз от Агенцията за ядрено регулиране. Това може да стане в рамките на един месец. Едва тогава България може да отправи искане до Еврокомисията, която да отговори в 5-дневен срок. Ако отговорът е "да", двата реактора ще бъдат отворени. Наличното ядрено гориво ще им осигури 5 месеца работа, а след това ЕС трябва да разреши закупуването на ново.

"Ако България поиска официално дерогация от Договора за членство за временно отваряне на двата реактора, ще трябва много добре да аргументира позицията си." Това бе мигновената реакцията на говорителя на еврокомисаря по енергетиката Феран Тарадеяс, цитиран от БГНЕС. Засега Брюксел не можел да коментира официално решението на българския парламент, тъй като подобно искане е от компетенцията на нашето правителство.

Тарадеяс обясни, че затварянето на двата реактора през 2006 г. е в изпълнение на клаузите от Договора за присъединяване на България към ЕС. "Този договор не е само български закон, той също така бе ратифициран от парламентите на всичките останали 26 държави членки. За да бъде променен, това трябва да стане със съгласието на всичките 27 държави", бе категоричен говорителят.

Тарадеяс обясни, че ако България настоява да отвори двата спрени реактора, ще трябва да поиска специално разрешение от ЕК за частична отмяна на договора. То трябва да бъде придружено от детайлно обяснение и доказателства, че отварянето на АЕЦ е единственият начин да се реши кризата.

Говорителят допълни, че в сегашната криза се задействал и механизмът на солидарността - например договарянето България да получи 2 млн. куб. м природен газ от Гърция. "Ако не бяхте страна - членка на ЕС, подобни доставки нямаше да са възможни", допълни Тарадеяс.

-------ОЩЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

Според вицепремиера Ивайло Калфин краят на газовата криза не ни отнема аргументите в полза на отварянето на двата блока на АЕЦ, тъй като никой не знае дали това няма да се случи отново. "Това е един от възможните начини, които биха могли да компенсират загубите за българската икономика, без да бъдат привличани допълнителни фондове от ЕС", обясни той. Ако обаче искането не бъде удовлетворено, България ще настоява за допълнителни компенсации.

Леви икономисти обясниха, че правителството ще използва ситуацията около АЕЦ, за да издейства 500 млн. евро от бюджета на ЕС, заделен за подпомагане на енергийната независимост в страните от Централна и Източна Европа. Тези средства възлизат на 5 млрд. евро. Парите ще се използват за разширяването на газовото хранилище край Чирен и за изграждане на междусистемни връзки за доставка на газ.