Интернет потребители от неправителствената организация "Електронна граница" заплашиха да се включат в националните протести, ако на МВР бъде даден пълен достъп до личната комуникация в мрежата. Парламентарната комисия по транспорт одобри в четвъртък промени в закона за електронните съобщения. С тях мобилните оператори и интернет провайдъри се задължават да пазят 2 г. информация за обажданията, есемесите, номерата на телефоните, дата и час на обаждането или на влизане в интернет, за изпращаните имейли, както и с кого и кога даден човек е говорил в ICQ или Skype.
Според проекта самото съдържание на съобщенията, разговорите и имейлите не може да бъде съхранявано. Органите на реда обаче ще имат достъп и до всички данни за идентифициране на абонатите - трите имена, ЕГН и адрес. Първоначално МВР поиска да има пълен достъп до тази информация за нуждите на оперативно-издирвателната дейност. В крайна сметка след бурен дебат и остро недоволство от страна на опозицията беше записано, че редът за съхранението и достъпа до информацията ще бъдат съгласувани с останалото законодателство.
Въпреки това от "Електронна граница" настояват да се включат текстове, които да гарантират основните права на гражданите, включително правото на неприкосновеност. Според потребителите срокът за съхранение на данните трябва да се намали на 6 месеца, а хората да имат безплатен достъп до събраната за тях информация по всяко време. Те настояват и задържането на данни да започва едва след съдебна заповед, а не на общо основание за всички.
ВТОРИ ОПИТ
Миналата година МВР опита да прокара същия текст, но в наредба. Той беше отменен от ВАС, тъй като не бяха предвидени гаранции срещу евентуалната злоупотреба, нито ограничения за достъпа на службите до данни на потребителите. От вътрешното ведомство се оправдаха, че прилагат директива 24 на ЕК. Съдът обаче постанови, че това не може да стане с подзаконов нормативен акт, както и че не са направени препратки към НПК, закона за СРС и за личните данни. Сега за тези пропуски е помислено. Директивата се обжалва от Ирландия пред първоинстанционния съд на европейските общности. В Германия и Унгария има подобни закони, но те се оспорват. В Италия пък на операторите и провайдърите беше забранено да пазят каквито и да е данни за посещаваните сайтове и ключовите думи за търсене.
|
|