27 Януари 2009 10:09
Защо не спрях да подкрепям ВСЯКАКВИ протести? Кратко и ясно - защото така повече не бива! Не - така повече може, още може! Но не бива! Ето и мнението ми по въпроса с протестите /не, че интересува някого освен мен/: Основната антитеза в противопоставянето протест-примирение е "Няма кой друг!". И от нея идват някои изводи. Първо, да я закриваме тая държава и да си направим колективно сепуко. Щом няма по-добри от сега управляващите. И не само заради некадърността и неадекватността им, а защото едно общество, което няма алтернатива ЗА РАЗВИТИЕ, е наистина в ентропия, фалирало, нежизнеспособно. А вегетацията не е смисъл на човешкото /уж!/ съществуване. Впрочем, понякога се стряскам, когато чуя, че еди-кой си политик, чиновник, педераст или курва са "лицето на нацията". Ужасявам се - Боже, ако те са лицето, страх ме е да помисля какъв е задникът. Второ, не "Няма кой друг!", а "Не позволяваме някой друг!". Придворни и бъдещи придворни политолози са на едно мнение - протестите не били по политическите правила. Трябвало оформени искания, трябвало партия-ръководителка, трябвало да се спазват каноните на политиката и демокрацията. Както ги разбират политиканите, политолозите, социолозите и всякаквите идиотолози у нас. Именно те не позволяват промяната. А ситуацията не подсказва, а крещи: иска се ПРОМЯНА! Не конкретно - по точки, по запетайки, а ЦЯЛОСТНА! Промяна на модела, промяна на методите, промяна на водачите /ако посмеем да назовем така политиците/. Трето, властимащи, опозиция, цялата политсган се мъчат да ни убедят, че ТЕ са нещо отделно /политическа класа/. Властта трябва да се препредава в редиците им, промени са разрешени само с тяхно позволение и съгласие, само в рамките на мафията им. /Постотвам - нашите политици НЕ си съдействат с мафията! Те са част от мафията. Мафия не означава престъпност, а СЛИВАНЕ на политическа власт и престъпност!/ Затова - вместо "политкласа", нека употребяваме по-точното - мафията. Четвърто, трябва да се обяви най-после ясно какво ни е необходимо? Реформи ВЪТРЕ във властта /размяна, подмяна, замяна/ или ЦЯЛОСТНА ПРОМЯНА? Реформите стават посредством съгласието на тези от мафията. И ние - от низините /според тях/ трябва само да приемем с радост поредната боя върху рухващите демократични декори. Промяната е винаги насочена СРЕЩУ статуквото. И, тъй като статуквото са не само хората на власт, методите им, системата им, а статукво е избраната цел, статукво е пътят, статукво е идеологията... Дааа, става страшно! Налага се да се разбере и каже ясно /най-напред всеки за себе си, после пред всички/ - искаме коренна промяна! Не искаме РЕФОРМИ! Искаме РЕВОЛЮЦИЯ! И тук всичко свършва безславно. Остават само думите. Защото едно поколение не може да издържи две революции /всяка рязка промяна не само в политическата, икономическа, духовна система е революция/ подред или наедно. Защото революцията иска движещи сили, а ние сме в абсолютен психологически, духовен, политически застой. Защото революция означава отговорност - поне за започването. А сред нас - срам ме е, но признавам! – няма не хора, няма човек, който да я разпали. Леки конфликти, симулация, боеве от местно значение - да, има достатъчно демагози и тарикати. Но за коренна промяна /която и аз се страхувам да нарека с истинското име РЕВОЛЮЦИЯ/ няма лидери. И така нещата спират и заспиват. Както и ние. Целта на "политкласата" е постигната. Хората са разочаровани, апатични, покорни. Властта на мафията е подсигурена за още време /година, две, десет - те знаят как да си я продължават/. Така че - първото стъпало към ПРОМЯНА е осъзнаването КАК ЩЕ СТАНЕ? Какво ще стане - никой не знае, мърморим си „Дано, дано" и чакаме животът да дойде "по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден". И заспиваме в мечти. Ах, да - някои тук и там просъне мрънкаме, вайкаме се, псуваме се...Но опасност няма. Всичко е под контрол. Е, ако някой се събуди - има палки. И накрая - преди време един приятел препоръча на социолозите да направят едно изследване на тема: „Колко българи биха: 1. Извършили незаконен силов акт срещу властта. 2. Одобрили такъв акт. 3. Помогнали на извършителя на такъв акт. 4. Помогнали за осъществяването му чрез бездействие. 5. Укрили извършителя. 6. Осъдили такъв акт. 7. Предприели активни мерки, за да попречат.” Неговият коментар към анкетата: "Боя се, че резултатите от подобно проучване биха били скандализиращи. Станалото пред Народното събрание убеди младежите, че няма на кого да разчитат, освен на себе си. Ние, по-възрастните, сме свикнали да се примиряваме. Те - не.Очаквам тепърва да се заговори за незаконни и нелегални сдружения, целящи сваляне на управляващата класа. При диктатура това е неизбежно. Впрочем, властта им подсказа какво да правят. Тя първа употреби бомба срещу тях. Акъл море…" /Благодаря за разрешението на Сократ-май да използвам думите му за финал/.
|