"Търговските организации са пълновластни господари на пазара, тъй като са единствените, които предлагат стоки. Новият икономически подход предполага постепенно премахване на монополните права на отделните организации и ведомства в областта на търговията и услугите. Новият икономически подход и неговият механизъм създават възможност всеки производител сам да стигне до производителя."



Горните редове не са част от дебата за премахване на посредниците, които стоят между руския газ и българската държава, нито е част от икономическата програма на сегашното българско правителство. Техен автор е самият Тодор Живков и са част от т.нар. "Лекция втора от цикъла лекции, изнесени пред слушателите и преподавателите в Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП" през 1983 г.

Сега вече можем да си обясним защо толкова днешни политици са закърмени с подозрения - да не кажем ненавист, към всякакви търговци, посредници, комисионери, прекупвачи. С една дума - спекуланти. Сигурно тогава са седели на банките в АОНСУ и са попивали мъдрите мисли на нашия пръв партиен и държавен ръководител.

Лично аз - макар и да бях далеч от АОНСУ, бях запленен от новия икономически подход. По онова време държавната организация "Търговия на едро" като посредник прибираше 7% от всяка стока. Т.е., ако премахнехме прекупвача, автоматично всички стоки на пазара щяха да поевтинеят със същия процент.

Каква гениална простота - сърцето ми започна да прелива от любов към другаря Живков.

Малко след публикуването на лекциите срещнах един от тогавашните ръководители на "Търговия на едро" Руси Калоянов, известен като бай Савел.

- Докога вие, посредниците, ще ограбвате народа? - попитах го с нескрита ненавист в гласа и му обясних как, ако магазините зареждат направо от производителите, прескачайки посредниците като него, ще се повиши народното благосъстояние.

- Кой измисли тази идиотщина? - попита бай Савел, без да подозира в каква клопка попада.

- Другарят Живков! - заявих тържествено.

Бай Савел обаче не остана много впечатлен и не си взе думите назад. Само каза:

- Ако един ден станеш управител на магазин "1001 стоки", ще те видя как ще ходиш при 1001 производители.

Проклятието му се сбъдна и животът ме запрати по едно време в един магазин "1001 стоки". И разбрах, че трябва да се вярва на старите търговци, а не на държавните ръководители.

Не съм забравил как през 1996 г. правителството на Жан Виденов прехвърляше цялата вина за провала си върху търговците спекуланти. Тогава разбрах, че проблемът не е в това кой как продава - най-важното е да има враг.

Посредникът е най-удобната цел за насочване на народното недоволство - просто така сме закърмени. Митът за спекуланта обаче достигна неподозирана висота на следващата година - при демократичното правителство на Софиянски. И правителството на Костов си измисли модифициран враг - това беше "прекупвачът на селскостопанска продукция".

Отворете вестниците от 1996 и 1997 г. и ще разберете кои са вечните неща в нашата държава. И до ден днешен българинът смята, че високите цени на плодовете и зеленчуците се дължат единствено на това, че на пазарите продават "прекупвачи". Ако сергиите се дадат на истински производители, цените ще паднат наполовина. Ех, представяте ли си какъв рай ще настане в България!

Картофите ще ги продават селяните от Равногор.

Дините - производителите от Любимец.

До тях на сергиите ще видим нови "Мерцедеси" - директно от германските заводи, на цената на стара "Лада".

Ще дадем сергия и на "Газпром", а до сергията - цистерна. Ще се редят потребителите с кофи и ще си наливат газ - направо от производителя.

Отгоре ще ни гледа другарят Живков и ще се радва на победата на Новия икономически подход.