Повечето хора желаят да се издигнат. Някои стъпала обаче водят към ешафода.

(известна максима от периода на Великата френска революция)





Наскоро в частен разговор известен политически лидер ми каза: "Цялата партия знае отношението ми към купуването на гласове и нямам съмнение, че никой няма да посмее да ми предлага такова нещо. Страхувам се обаче, че моите хора по места ще се изкушат да го направят, без да ми кажат. За доскорошен провинциален лекар или инженер куфарите с пари са прекалено съблазнителни..."

И така, стигна се дотам, че дори и волеви партийни лидери не са в състояние да осигурят законосъобразното поведение на свои активисти и структури. Не защото хората са лоши - просто количествените натрупвания на морални компромиси изместиха основните ценности на българското общество. Политическите дебати станаха "говорене", думата "далавера" се еманципира до престижно понятие, а електоратът вече забрави, че някога се е състоял от "избиратели". Съчетаването на тези три фактора доведе до закономерния резултат - политическото говорене е без значение, защото никой няма намерение да изпълнява обещаното. Единственият изход на електората е да продаде гласа си на далавера, като извлече от изборите поне минимална чиста печалба.

На последните избори анкетирани лица, продали гласа си, считаха, че щом са взели пари, честно е да изпълнят своята част от договора и да гласуват за посочения кандидат (дори и изобщо да не го одобряват). Така се разви своеобразна честност в общобългарското престъпление, наречено "купуване на гласове".

В докладите на Европейската комисия проблемът вече се назовава без любезни евфемизми. Нашият отговор трябва да се изразява в това - да си дадем сметка, че една организирана престъпна мрежа оплита почти всеки десети българин и чрез милиони малки престъпления се стреми да завладее властта в страната.

Контролираният вот има за цел чрез заплахи, подкупи и фалшифициране на изборни книжа да постигне властово или политическо представителство в държавата или в общината.



Манипулирането на изборите се разглежда като "инвестиция",



обещаваща безпрецедентно висока норма на печалба за сметка на ограбване на българските и европейските обществени фондове и създаването на фактически монополи и привилегии. Примерът на Русия, където този процес беше проведен успешно, се следва у нас - и като цели, и като практика.

От тази гледна точка контролираният вот е първото действие от цяла система, насочена към подмяна на модела на икономиката на страната от либерално-пазарен, характерен за Европейския съюз и страните от Свободния свят, в контролирано-олигархичен модел, характерен за страните от Третия свят.

Контролираният вот има за непосредствена политическа цел завземането на политическата власт чрез сложно организирана престъпна дейност - т.е. това е скрита форма на държавен преврат. Подмяната на политическата воля на избирателите заличава политическото представителство в страната и в Европейския съюз, заменяйки го с лица, излъчени от международни олигархични групи, чужди и враждебни както на ЕС, така и на идеите за демократично развитие на страната и региона.

Това явление представлява непосредствена опасност за националната сигурност на България и за сигурността на ЕС, доколкото ерозира неговата политическа система, като създава пробив в основните начала, на които е изграден съюзът - демократично представителство и липсата на връзки между властта и организираната престъпност. Излъчените лица, участващи в изборните органи на съюза, имат пълната възможност да работят против него в състава на самите европейски органи и институции.

В организацията на контролирания вот участват както политически партии и олигархични икономически структури, така и откровено престъпни организации.



Единството между власт и престъпност,



характерно за олигархичните политически режими, придобива най-ясни очертания при контролирания вот, при който политиците задават правилата, олигарсите дават средствата, а престъпниците извършват непосредствените действия за подмяната на вота на избирателите. Това срастване на политическата власт с организираната престъпност винаги има разрушително действие върху държавния организъм, като често проявява способност за пренасяне на явлението в съседни страни при първите признаци за неустойчивост на тяхната политическа система.

При контролирания вот престъпните организации получават функциите на органи за репресия над гражданите, неконтролирани нито от закона, нито от съда. Тяхната цел е да парализират общественото противодействие, като всеки протестиращ чувства непосредствената опасност да стане обект на престъпление или малтретиране, без никаква възможност да получи защита.

Основните техники на контролирания вот се основават на създаването на усещане за тотален контрол над волята на избирателите и на внушението, че тайната на вота им не може да бъде запазена. От друга страна, за гласуване по препоръчания начин се обещават конкретни и незабавни, макар и неголеми, облаги. Населението се обхваща чрез връзките на служебна зависимост, естествените криминални лидери на маргиналните и малцинствените общности, чрез отношенията с лихвари и други масови кредитори.

Напоследък в организацията на контролиран вот се включват и държавни служители от сферите, свързани с разпределение на държавни субсидии или социални плащания. Зависимостта на бенефициентите от плащанията се използва за въвличането им в организацията на контролиран вот като условие за получаване на дължимите им суми. Изградените по този начин мрежи са в състояние да обхванат до 25% от избирателния корпус, като при отделни общности достигат почти до 100%.

С напредването на маргинализацията на големи групи от населението проблемът се задълбочава за сметка на увеличаването на рисковите групи от кампания на кампания. Успоредно с този процес се разширяват и естествените криминогенни мрежи на маргиналната общност, които биват мобилизирани при организацията на следващия контролиран вот.



Какви са последиците от контролирания вот?



- продължаващо ограбване на българските обществени фондове.

- спиране на финансирането по европейски програми.

- лишаване на българските граждани от политическо представителство и от шанса излъчените от тях лица да предприемат законодателни мерки за подобряване на благосъстоянието.

- влошаване на криминогенната обстановка в страната - заради поети от политици задължения към престъпни структури.

- влошаване на икономическия климат в страната в интерес на определени олигархични групи.

- влошаване на паричната политика на държавата, породена от необходимостта да се компенсират икономическите неблагополучия от последните години.

- организираната престъпност се превръща в алтернативен орган за политически репресии по механизма на "неразкритите престъпления".



Всеки от изброените по-горе аспекти на контролирания вот заслужава сериозна дискусия. Всякакви разсъждения и идеи по темата имат смисъл, доколкото могат да насърчат повече хора да се решат на активни действия, за да не допуснем пропадането ни в поредното безвремие.