Докато Еврокомисията се помайва дали да наложи предпазна клауза на България в сферата на правосъдието, Франция вече я пуска в действие.

Предпазната клауза означава европейските държави да откажат да признават решенията на българските съдилища и да изземат функциите им. Точно това се случва след двойното оправдаване на двамата заподозрени за садистичното убийство в Париж на българския студент по право Мартин Борилски, умъртвен с 93 удара с нож през нощта на 18-и срещу 19 юли 2000 г. Обвиняеми са неговите бивши съученици от френската езикова гимназия във Варна Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, признати за невинни от окръжния съд в Шумен и от апелативния във Велико Търново. Париж е смаян от българския съд и подготвя паралелен процес. Френският закон предвижда 25 години или доживотен затвор за подобно тежко престъпление. За убийство по особено мъчителен начин и с особена жестокост (каквито са обвиненията в България) и нашият НК предвижда от 15 до 20 г. или доживотен затвор.

Оправдателните присъди за Желязков и Стоичков



шокираха до такава степен Франция,



че нейният посланик у нас Етиен дьо Понсен направи нещо извън приетата дипломатическа практика - изрази в писмо до медиите учудване от българския съд и напомни на държавата, че неслучайно е под наблюдението на Европейската комисия. "Двамата можеха да бъдат осъдени поне за това, че не са помогнали на човек в беда (Борилски), както изисква и българският, и френският, и всеки друг закон в правова държава", коментира пред "Сега" дипломатически източник.

Франция възнамерява да изчака решението на Върховния касационен съд, преди да задейства паралелното дело за убийството на Борилски. Този процес срещу обвиняемите на практика



ще изправи на съд българския съд



Френският посланик лично проследи процеса в залата на апелативния съд във Велико Търново на 22 декември 2008 г. Неговото присъствие предизвика нервност у българските магистрати, които сметнаха за уместно дори да го коментират в мотивите към решението си: "Един себеуважаващ се съд естествено напълно се абстрахира не само от подобни, не твърде намясто похвати, а още по-малко се впечатлява от това кой персонално или институционално проява интерес към процеса в съдебната зала... За съда няма по-велики и по-малко велики държави."

Върховният касационен съд сега е изправен пред тежката задача да доказва под международна лупа, че може да бъде прецизен по делото "Борилски".

Азбучна истина е, че се доказва вина, а не невинност. Тежестта на доказването пада върху обвинението, а подсъдимите могат да се защитават както намерят за добре.



В случая са сигурни две неща



Първото е, че обвинението има само косвени доказателства. А второто - че оправдателните присъди се държат на нещо много спорно - на мъгляви твърдения на съсед на Борилски, живеещ на долния етаж. Оправдателната теза на съда е обоснована с това, че въпросният съсед - Паскал Муно, чул някой да вика на френски "Не го прави!" след полунощ на 19 юли 2000 г., когато било сигурно, че подсъдимите са се намирали на друго място. В 23.50 ч. на 18 юли те били хванати без билети във влака за Монпелие на километри от местопрестъплението. И въз основа на това получават оправдателна присъда.

Магистрати говорят за специално отношение на прокуратурата към делото "Борилски". Те го свързват с бащата на Георги - Борислав Желязков, който като бивш следовател, а сега адвокат има солидни връзки във Варна. Оттам впрочем е и бившият главен прокурор Никола Филчев. По негово време разследването бе замразено и бе възобновено едва след специално запитване на тогавашния вътрешен министър на Франция Никола Саркози през 2003 г.

Не може да не прави впечатление и



странното поведение на съдиите във Варна



Те си правят отвод, когато трябва да разгледат мярката за неотклонение по делото, с мотива, че са в близки отношения с Борислав Желязков. Те отказват да гледат и по същество делото. В същото време обаче апелативните съдии във Варна не отказват да разгледат европейската заповед за арест, издадена на Стоичков, за да я отхвърлят.

Няма много логика и в решението процесът срещу двамата да се гледа в Шумен, който е в апелативния район на Варна, а после като втора инстанция да се произнася апелативният съд във Велико Търново. Делото просто можеше да се гледа в някое от другите окръжни съдилища в държавата, които не попадат под инстанционния контрол на варненските магистрати.



Какви са фактите?



Според обвинителния акт на Софийската градска прокуратура вечерта на 18 юли 2000 г. Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона отишли в дома на Мартин Борилски в Париж и му нанесли множество удари с тъп и с остър предмет (гира и нож за хартия).

Безжизненото тяло на Мартин е открито на 20 юли, след като жилището му е отворено от пожарникари и полицаи. Те били потърсени от двама приятели на младежа - Каролина Тексие и Алексис Грамбла, разтревожени, че нямат връзка с него от следобеда на 18-и. По входната врата нямало следи от взлом, което показва, че Борилски сам е отворил на нападателите си. Трупът е коленичил до леглото, легнал на гърдите си. Ръцете му са намерени вързани с ръкавите на пуловер. По целия мокет и по част от мебелите в стаята има петна от кръв. Леглото също е пропито с кръв. Загубата на кръв е довела до смъртта, но часът не може да се установи точно. С гирата са потрошени лицевите кости.

Основните доказателства, иззети от местопрестъплението, са косми, намерени в ръцете на трупа, окървавени джинси и бежов панталон на Желязков, в чийто заден джоб е кредитната карта на Мартин, черен пуловер, намерен до кофа в банята, следа от кръв от дръжката на вратата, фасове от цигари.

Генетичната експертиза открила ДНК следи от жертвата и от още трима мъже - Желязков, Стоичков и хазяина на Мартин - Себастиан Проази, който понякога нощувал в апартамента в отсъствието на Мартин. ДНК на Желязков е открита под ноктите на жертвата.

През юли 2000 г. Мартин е притежавал два мобилни телефона - "Ериксон" и "Сименс", които не са открити в жилището му. Фабричният и-мей номер на първия апарат е засечен на територията на България на 3 август 2000 г. На 6 август е бил използван със SIM-карта, принадлежаща на Желязков.

Френският обвинителен акт на съдия-следователя Корин Гьоцмав съдържа същите факти. Той е подписан на 19 юни 2008 г. и е пратен на заподозрените. Във Франция на съд са предадени трима - Георги Желязков, Стоян Стоичков и Веселин Димитров. Последният е обвинен за съучастие, защото е дал международния си паспорт с виза за престой във Франция, за да може Стоичков да го използва незаконно.

Както българското обвинение, и френското сочи, че телефонът на Борилски е бил използван в Париж между 17 и 18 юли и в Монпелие на 19 юли между 10.39 и 17.56 ч. В нощта на 18 срещу 19 юли Желязков е глобен във влака Париж - Монпелие (заминаващ от Лионска гара в 22.36 ч.), защото пътувал без билет. Желязков се е върнал в България на 28 юли с билет, купен същия ден. Повече във Франция не е засичан. Прекъсва и следването си.

Френските разследващи са били във Варна от 22 до 28 септември 2001 г. Желязков и баща му са разпитани на 26 септември. За бащата съдия-следователят пише: "Адвокат по стопански дела, бивш следовател, който изпъква като влиятелна личност, ползваща се с голяма слава както пред полицейските органи, така и пред съдебните органи във Варна".

При разпита си през 2001 г. Желязков-младши разказал, че се е срещал с Борилски в Париж от време на време. Последно го видял два месеца преди смъртта му. Според него убийството било свързано със съмнителната дейност на адвокатската кантора, в която той работел. В кантората обаче Борилски бил все още стажант и не се занимавал с никакви "чувствителни" дела.

На 16 ноември 2001 г. е издадена международна заповед за ареста на Желязков, а на 17 декември 2002 г. - на Стоичков и Димитров.

Стоичков-Барона признава пред френските разследващи, че е бил с Желязков във Франция, но отрича да се е срещал с Борилски. На 5 юли 2002 г. е пратена втора следствена поръчка от Франция, с която се иска разпит на Желязков, на баща му и на Стоичков. Следствените действия са извършени от двама следователи от НСлС от 9 до 13 декември 2002 г.

Желязков и Стоичков са обвинени и в началото на декември 2002 г. е поискан арестът им. Срещу 2000 лв. гаранция са пуснати. Тогава те не дават никакви обяснения. Желязков твърди, че се страхува, но не казва от кого. Стоичков следва същото поведение. През 2003 и 2006 г. от френска страна има още две следствени поръчки - за ново задържане и за информация за хода на делото. Желязков и Стоичков не са задържани, а на французите е отговорено, че делото виси пред окръжния съд в Шумен.

Едва през лятото на 2007 г. Желязков и Стоичков, които първоначално твърдят, че отдавна не са виждали Борилски и не са стъпвали в жилището му, дават нови показания пред съда. Те не отричат, че на 18 юли 2000 г. са отишли в дома му. Появява се и нов свидетел - Герчев, който твърди, че той, Борилски и Желязков имали уговорка да се видят вечерта и да пийнат. Но това не се случва, защото Желязков и Стоичков заварили двама души, които се карали с Мартин. Мистериозните французи нападнали Борилски, Георги Желязков се опитал да го защити. Това обяснявало наличието на ДНК материал на Желязков под ноктите на жертвата. Французите заплашили Желязков и Стоичков, принудили ги да си сменят дрехите и те напуснали.

На 27 март 2008 г. окръжният съд в Шумен оправдава Желязков и Стоичков. Девет месеца по-късно оневиняването е потвърдено и от апелативния съд във Велико Търново.



Какви са контратезите?



Според френския обвинителен акт генетичните експертизи позволяват да се твърди:

- че Желязков не само е нанесъл ударите по жертвата, но също така самият той е бил ранен по време на извършването. Неговата ДНК е била открита под ноктите на жертвата, елемент, свързан с травмите при отбраната. ДНК следите му, смесени със следи от жертвата, са открити в петна от кръв върху дръжката на вратата на банята и върху вътрешната част на вратата на стенен шкаф. Освен това неговата ДНК е открита върху петна от кръв върху три от дрехите, открити на мястото - два панталона и блузон;

- че никаква друга ДНК освен тази на жертвата, на Желязков, на Стоичков и на Проази (за него само върху фасовете) не е открита сред многобройните отпечатъци, което позволява да се разклати сериозно тезата на двамата заподозрени, че други две лица в тяхно присъствие са нападнали жертвата, но без да оставят никаква следа.

Редно е да се запита защо съдът не е обърнал внимание на твърдението на съседа на Борилски - Паскал Муно, че "шумовете са идвали извън сградата", а не от горния етаж, където е апартаментът на жертвата. Съдът директно пише в мотивите: "Първоначално той (свидетелят Муно) не може да разпознае гласовете, но е категоричен, че не се касае само за един човек. Дори помислил, че са араби. По-късно обаче той чува вече ясно вик: "Не прави това!" на френски. Гласовете били гръмки, а в конкретния глас имало паника. Той даже помислил, че някой иска да се хвърли от прозореца. Това изключва всякакви хипотези гласовете да са от улицата или от съседен блок". И тук възниква въпросът казал ли е Муно, че виковете са били отвън или не? И има ли изваждане от контекста на негови показания? Защото това е основното, което спасява подсъдимите.

Двете съдебни решения не отговарят на още лавина от въпроси, свързани с трагедията, разиграла се вечерта на 18 юли 2000 г. в Париж:

Защо при боричкането с мистериозните французи няма никакви следи от тях? Съдът приема, че в бъркотията са се смесили ДНК следи само от тримата българи, но епидермис от Желязков под ноктите на жертвата нямало, което според съда означава, че не е имало битка между Желязков и Борилски. Но как е възможно митичните убийци да са толкова ловки, че да изтрият само своите ДНК улики, оставяйки следите от българите?

Друг очевиден въпрос е как така трима млади мъже не са се справили с двама нападатели, снабдени с един-единствен нож? Или защо подсъдимите са изоставили Борилски в ръцете на неизвестните насилници и не са се притекли на помощ? Съдът приема обяснението, че те били уплашени и като им казали да си вървят, си тръгнали. Но защо тогава поне не са се обадили на полицията - ако не веднага, поне след като им е минал първият уплах?

Защо съдът приема обясненията на Желязков как мобилният телефон на Борилски се е озовал в него? Според него жертвата му го продал в едно такси за 150 долара. Стоичков твърди за 150 евро. Но не е ясно защо Борилски не прехвърля от телефона множеството служебни номера, които са вкарани там.

Защо версията за неизвестните нападатели е дадена дълго време след първоначалните разпити, когато двамата вече са били наясно с всички доказателства на обвинението?

Защо според съда "няма никакво съмнение", че убийството е извършено след полунощ? На какво основание се приема, че въпросните неизвестни лица са стояли от 21 ч. до след полунощ в стаята на Борилски? И как обективно е установено, че подсъдимите са били само 10 минути в апартамента на жертвата? Защо съдът смята, че подсъдимите нямат мотив за убийството?

Естествено, въпроси има и към френските власти. Защо 9 години не са осъдили подсъдимите, щом смятат, че имат достатъчно доказателства? Как са допуснали единият от подсъдимите да минава границата им с фалшив паспорт?

Има и въпрос, който не е точно юридически: защо Франция се ангажира толкова с този казус? "Заради жертвата и заради справедливостта", отговориха на "Сега" френски служители. Тяхната решителност оттук нататък ще расте. В края на септември 2008 г. министърът на правосъдието Рашида Дати прие в Париж майката на Мартин, след като преди това гостува в София на своята колежка Миглена Тачева и потвърди, че Франция не снема от вниманието си "аферата Борилски". Нейният интерес не е лична инициатива, а е правителствена задача, спусната не от кого да е, а от президента Никола Саркози, за чиято ангажираност по случая вече стана дума по-горе.



Какво следва?



В България делото ще бъде гледано от Върховния касационен съд. Съдът може да потвърди оправдателното решение. Тогава ще тръгне процесът във Франция и ако френският съд осъди Желязков и Стоичков задочно, ще последва искане към България двамата да бъдат предадени на Франция. Ако България откаже да го стори, защото случаят за нея е приключен, двамата могат да бъдат арестувани, ако напуснат страната. Ще ги преследва международната заповед за арест, издадена преди осем години, плюс присъда, влязла в сила във Франция.

Другата възможност е ВКС да върне делото за ново разглеждане. По закон това се прави, когато се налага да се увеличи наказанието или да се отстранят нарушения, допуснати при постановяване на оправдателна присъда. Връщането би било знак, че решението на долните инстанции може да бъде преосмислено. В момента в интернет върви подписка от приятели на Мартин Борилски, които настояват за справедливо решение.