- Г-жо Пръмова, според доклада на Сметната палата за 2007 г. БНТ събира едва 63% от планираните приходи от реклама. Защо?

- Причините са обективни. И за 2008 г. данните са подобни. От финансовото министерство ни залагат обем приходи, които не са само от реклама, които ние трябва да изпълним. От своя страна при формирането на бюджета ние сами завишаваме тези приходи и залагаме по-високи изисквания към приходната му част. Ако погледнем цифрите, ние изпълняваме приходната част, заложена от министерството, но не постигаме винаги заложените от нас цели. Проблемът с рекламата в БНТ обаче е много сериозен, поставян е неведнъж и е свързан с цялостното финансиране на телевизията. Производството на телевизионна продукция става все по-скъпо, завишават се критериите, стандартите. Изключително скъпи стават спортните права, форматните предавания, увеличава се обемът и стойността на авторските права. Няма час програма, който да струва 2900 лева, колкото е нормативът по държавна субсидия. Един час футболен мач струва между 50 000-100 000 лева, един игрален филм е между 5000-10 000 лева. Ще допълня само, че държавната субсидия е за 6500 часа програма по-малко, отколкото ние излъчваме. Имам предвид шестте програми на БНТ- "БНТ1", "БНТsat" и четирите регионални програми.

- Но така или иначе не успявате да се справите с конкуренцията на рекламния пазар.

- Ние и да искаме, не можем да се справим. Ограничението за реклама, което имаме по закон 15 минути в денонощие, от които само 5 минути в прайм-тайма, не дава база за сравнение. Медиите трябва да са в еднакво положение, за да може да се говори кой се справя по-добре в битката за рекламодатели. Ние не може да предлагаме на рекламодателите големи отстъпки, каквито предлагат частните медии, за да ги привлечем само на наша страна. Ние може да предложим само ефективност на рекламата именно защото тя не е наситена, не е често и не отблъсква зрителите. Ако говорим за обективни трудности за БНТ на рекламния пазар, то е появяването на все повече медии, които също искат част от този пазар. Като прибавим и предпазливостта на фирмите в условията на криза, не може да очакваме бляскави постижения.

- Очевидно обаче няма воля и изгледи бюджетът ви да се увеличи?

- Не знам дали трябва да се говори само за увеличаване на бюджета. Трябва да се търсят други начини на финансиране. Ако с приемането на Закона за радио и телевизия през 1998 г. беше създаден фонд, в който да събират такси и да финансират телевизията, може би сега щеше да има навик за плащането им и те да са постоянен източник на финансиране. Румънците например минаха на смесено финансиране - имат държавна субсидия, която е за разпространение и международни такси, имат реклама 8 минути на час, както и наложени от държавата такси, които са диференцирани според абоната - домакинство, фирма, холдинг и т.н. В Гърция пък таксите за телевизия се събират от електромерите, те идват заедно със сметката за ток, затова те развиха 3 национални програми.

Винаги съм казвала, че съвсем не е нужно БНТ да виси на бюджета на държавата. Трябва просто да се приеме фактът, че тази телевизия е необходима, и да се приеме най-адекватния за ерата на цифровизацията начин за нейното финансиране и развитие.

- Сметната палата отчита и някои нарушения в конкурсите за обществени поръчки.

- Няма нарушения. Нека работим с терминологията на Сметната палата. Тя прави 2 одита всяка година - единият е по касовото изпълнение на бюджета, другият е по финансовото управление и той трябва да предхожда одита за касовото изпълнение. Т.е. ако има някакви препоръки, те да се отстранят. За 2007 г. нещата се размениха във времето по независещи от нас причини - екипът, който правеше одита на финансово управление, беше сменен поради съкращения в Сметната палата. Докладът за касовото изпълнение е заверен без никакви резерви, той е отличен. Ако имаше нарушения, нямаше да бъде заверен. А в одита за финансовото управление има препоръки, но нито едно установено нарушение.

- Просто се създава впечатление, че не са събирани три оферти, а се възлага договор на единствения кандидат?

- Не е точно така. Това не е описано като нарушение, тъй като става дума за информационно обслужване на новините. Ако вие избирате информационни източници за вестника ви между "Ройтерс", "Франс прес и "Синхуа" например, нали ще изберете тази, която най ви върши работа, а не най-евтината?!

А по отношение на обществените поръчки смятам, че праговете категорично трябва да се променят и диференцират, поне що се отнася до закупуване на телевизионна техника. Защото една тв камера струва между 100 и 200 хил. лв. и това е над прага на поръчката. Ако ни се счупи камера, трябва да чакаме поне 4 месеца, колкото е по процедура, за да си купим нова. Затова и техническото обновяване при нас става в пъти по-бавно, отколкото в частна телевизия, която не пазарува по Закона за обществените поръчки.

- Предаването "В неделя с..." например е доста критикувано, включително се говори, че то трябва да се свали.

- Искам да попитам кой го критикува много и къде? Аз не съм прочела такава сериозна критика. Предаването е само на 4 месеца и вече се радва на завиден рейтинг в този часови пояс в неделя.

- Времето му обаче бе намалено от 6 на 4 часа, това не е ли признак, че не се справя със задачата си?

- Само първото предаване на 14 септември в деня на "Отворените врати" на БНТ беше 6-часово. Понякога заради спортни състезания, които се излъчват по договор директно, се случва да бъде и 2 часа. Ние смятаме, че най-добрият засега модел е 4 часа, тъй като предаването е на живо с много участници и това го прави сложно и тежко.

- Какви са хонорарите на работещите за него, много се спекулира, че се харчат милиони левове на данъкоплатците?

- Вижте, цялата телевизия е на данъкоплатците и не съм съгласна така да се говори. И аз съм данъкоплатец. И искам да попитам данъкоплатците, като плащат 20 лв. за пакет телевизионни програми на кабелния си оператор, биха ли го купили, ако в него няма БНТ1? Бюджетът на всяко предаване в телевизията се одобрява от бюджетна комисия, а после и от управителен съвет. В бюджета на едно предаване освен хонорари влизат стопански разходи, командировъчни, наем на техника, ако такава нямаме, интерактивни услуги и много други пера. Заложената рамка на бюджета на предаването "В неделя с..." е 50 хил. лв, но то никога не ги е усвоявало. За сравнение - бюджетът на "Бъди звезда" е 17 хил. лв., на "Референдум" - 14 хил. лв., на "Шоуто на канала" - 16 хил.лв., на "Животът на другите" - 35 хил. лв., които са по-малко от един час. Не бива да се създават митове и легенди - "В неделя с..." не е най-скъпата продукция на БНТ. Финалът на българската песен за "Евровизия 2009" е около 200 хиляди лева. Бюджетът на целия проект "Голямото четене" е приблизително 1 млн. лв. Една футболна среща от световните квалификации на националния ни отбор струва 220 000 лева.

- А колко струва наемът на залата в НДК?

- БНТ отдавна наема от НДК различни зали за кратки или по-дълги периоди. Същата Зала 2 бяхме наели за три месеца за предаваните "Евро БГвизия" Сегашният ни договор, който предвижда постоянно и ежедневно използване на залата, е за 60 хиляди лева на месец. Преди да стигнем до договор с НДК, направихме проучване в други частни студиа - наемът там за ползване само събота и неделя за 1 месец беше 35 хил.лв. Ние ползваме Зала 2 за три седмични предавания - "Референдум", "Бъди звезда" и "В неделя с...", които изискват публика. Там реализирахме и полуфинала на "Евровизия 2009", там ще бъде финалът на "Голямото четене", ще ползваме залата и за изборите.

- Още нещо се коментира из БНТ - че дъщерята на водещия на "В неделя с..." работи в предаването и това е конфликт на интереси?

- Знаете ли, когато Митко Цонев работеше в телевизията преди години, и майка му работеше в телевизията, това не се смяташе за конфликт на интереси. Сега дъщеря му не работи в телевизията, а може би прави репортажи в предаването от време на време. В телевизията работят цели фамилии, тя е на 50 години все пак. Тук работят деца на наши оператори, режисьори, монтажисти и технически кадри. Не виждам как това да е конфликт на интереси. Но ако в Закона за конфликт на интереси има описани такива казуси, ще премахнем всякаква приемственост.

- Ще успее ли навреме БНТ да мине към цифрово излъчване и ще изградите ли нови програми, за да запълните обществения мултиплекс, който ще ви се предостави?

- Излъчвателният комплекс на БНТ и сега е цифров. Въпросът е в цифровизирането на производството на цялата програма на БНТ. Това е един огромен, дълъг и скъпоструващ процес, който обхваща цялата база на телевизията, включва и нейните регионални центрове, филмопроизводство, мобилни мощности, студийни комплекси, монтажни апаратни, тонстудиа, архив и пренос на програма. Финансовият план за цифровизиране на тази база не е одобрен, надявам се това да стане със старта на цифровизацията. А иначе и сега всяка нова техника, която се купува, е цифрова. До края на 2009 година техническата база на "Сан Стефано" ще бъде обновена на 80%. Ако говорим в проценти, може би половината от цялата база на телевизията ще бъде готова за цифровизация. Забавянето на старта на цифровизацията ще ни донесе само проблеми и без това сме закъснели. За сравнение Австрия е започнала цифровизацията преди 7 години и все още не я е приключила. Подготовката на нови програми е пряко свързано с всичко, за което дотук говорихме. Но ако тази пролет се даде зелена светлина на цифровизацията и до края на следващата година се изгради този обществен мултиплекс, ще положим всички усилия да сме готови с поетапен план за нови програми.