България не само губи пари от САПАРД, но и стотици българи се оказаха изгубени в САПАРД. Сред тях съм и аз, само защото дръзнах да кандидатствам по програмата за засаждането на трайни насаждания на площ от 300 дка, а после да чакам Брюксел да ми върне половината от вложеното. Проектът ми е за почти 1 млн. лв. и освен насажденията включва ограда и закупуване на трактор с прикачен инвентар.

Мечтите и плановете ми удариха на камък още от самото начало. След като наех консултантска фирма, която да ми помогне с изготвянето на бизнес плана, към края на февруари 2007 г. представих проекта си за одобрение във фонд "Земеделие" и зачаках. Минаха няколко седмици и изведнъж гръмна новината, че бившият шеф на ведомството Асен Друмев е заподозрян в сключени неизгодни договори за наеми и излиза в отпуск, докато се изяснят нещата. От вестниците разбрах, че той е поставил свои заместници, но по-късно се оказа, че те нямат право да одобряват проекти. Тиражираха се различни версии: едни твърдяха, че заместниците нямали акредитация от Брюксел, други - че самият Друмев е забравил да ги упълномощи да подписват. Но така или иначе, програмата си стоеше блокирана, а месеците се нижеха. Скоро осъзнах, че



администрацията е успяла да ме вкара в свой театър на абсурда



Първото му действие продължи чак до октомври 2007 г., т.е. това безвремие продължи близо 8 месеца. Ведомството мълчеше, а по вестниците четях как Нихат Кабил предлага Ализан Яхова за шеф на фонд "Земеделие", без да я е съгласувал с премиера Станишев, как влачат Асен Друмев по съдебните зали, как Брюксел блокира пари за една или друга мярка по САПАРД. В тези месеци на очакване започнаха да изскачат и проблемите. Земята, която щях да засаждам, бях взел под аренда и трябваше да започна да се разбирам с другите арендатори как да разместим нивите си, така че всеки да събере разпокъсаните парчета земя в масиви на едно място.

Как обаче да пристъпя към тази крачка, след като не знаех дали въобще ще стартира инвестицията и ще мога да засаждам? Затова реших да се откажа от първоначалната земя и за мой късмет взех една уедрена площ от над 100 дка от местната община, а на 5 км от нея - още един голям масив, нает от няколко собственици. С писмо уведомих фонд "Земеделие", че площта се запазва, но ще е на друго място в землището. И чиновниците одобриха промяната.

Отказах се и от първоначалните фирми, от които вече бях събрал оферти за закупуване на трактор със специален инвентар. Нито те, нито аз сме предполагали, че програмата цели 8 месеца ще остане блокирана. Фирмите, към които се бях обърнал, продадоха техниката си на други, няма да ме чакат мен. А правилата на САПАРД изискват в такива случаи да се представят 3 оферти от три различни фирми и след това машината да се купи на най-ниската предложена цена. Започна отново ровене по интернет да търся нови фирми...

Изненадващо през октомври дойде новината, че Димитър Тадаръков е одобрил проекта ми без никакви забележки. Агропрограмата изисква първо аз да реализирам инвестицията си със свои пари и след като експертите я проверят, да получа субсидия.



Всеки в моето положение тръгва към банките, за да вземе кредит,



с който започва проекта. По принцип трезорите отпускат специални кредити по САПАРД, при които за гаранция се приема и самата евросубсидия. Отидох в частна търговска банка, за да кандидатствам за кредит, обвързан с европрограмата. От банката се допитаха до фонд "Земеделие" и тук дойде поредната неприятна изненада: след седмица ми отказаха заем, обвързан със САПАРД. Причината била, че чиновниците не могли да дадат утвърдителен отговор пред банката, че проектите ще бъдат изплатени.

Причината за това не е много сложна за отгатване; пък и има доста други хора в моето положение. Администрацията просто не бе сигурна, че фермерите ще успеят да свършат проектите си до края на 2008 г., когато изтичаше прилагането на САПАРД в България. Инвестициите бяха одобрени през октомври 2007 г., а повечето от тях трябваше да бъдат приключени през юли 2008 г. и изплатени до края на 2008 г. Особено за проекти, свързани със строителство на помещения във ферми и др., това са прекалено кратки срокове. А правилата са железни - не спазиш ли срока, губиш парите и проектът ти се анулира.

Дори моят масив, заграждането му с телена ограда и закупуването на трактора беше трудно за изпълнение в кратките срокове. Затова помолих и ми бе позволено удължаване на изпълнението с месец, до август 2008 г. Редица други предприемачи обаче се оказаха с анулирани проекти, защото дори и с удължавания с по месец или малко повече не можаха да приключат инвестициите (б.ред. - според официална статистика на фонд "Земеделие" заради намерени измами или незавършени в срок проекти България не усвои 300 млн. лв. и проектите се водят анулирани. От ведомството обаче не се престрашават да посочат каква част от сумата е натрупана в края на програмата заради кратките срокове за изпълнение на проектите).

Така или иначе, след като ми бе отказан заем, обвързан със САПАРД, взех традиционен. Гарантирах го с апартамент, собственост на мои близки. Освен това взех още пари назаем от мои приятели и познати.

През август м.г. изпълних инвестицията и подадох заявка към фонд "Земеделие". По договор субсидията трябваше да ми бъде изплатена до 3 месеца след като съм готов с проекта и той е проверен от чиновниците. Или казано с други думи, през ноември 2008 г. трябваше да съм получил субсидията.



Пари обаче още не съм видял, а вече сме февруари 2009 г.



За сметка на това последва задължителната серия от проверки. Експерти дойдоха, огледаха насажденията ми, прецениха, че ще намалят с малко субсидията, защото 3% не са се прихванали. После ме накараха да се свържа с доставчиците на трактора и всеки от тях да извади от счетоводството си оригиналните документи, които да показват, че техниката е внесена от реални чужди фирми. Извърших всички тези задачи и отново сега съм изгубен сред голямото чакане по САПАРД. Изпращам запитвания към фонд "Земеделие", а отговорът е традиционен - мълчание.

Междувременно сред фермерските организации се разнася слух, че един от предприемачите дори е посегнал на живота си. Отказана му била субсидия заради нереална оферта за закупуване на техниката. Но забележете как земеделските чиновници установили, че става дума за фалшификат: обадили се до фирмата производител, от която отвърнали, че не са продавали тази техника. Можеш ли да разчиташ за такова сериозно нещо само на едно телефонно обаждане? Знаеш ли кой е на отсрещната страна на слушалката и дали просто не е искал да си спести ровенето в документи?

Така че сега си стоим изгубени в САПАРД, трупаме наказателни лихви и не можем да върнем заемите. Истина е, че можем да съдим фонд "Земеделие" заради неизпълнен договор, но лично аз нямам пари да водя такова дело.

------------------------------

*Действителното име на автора и населеното място се пазят в редакцията на вестник "Сега"