Ситуацията с двете най-популярни автозастраховки - "Гражданска отговорност" и "Автокаско", се вписва в поговорката, че пътят към ада е осеян с добри намерения. В последно време уж се направиха куп положителни промени, за да се решат рояците проблеми, които витаят около тези две застраховки. Крайният резултат обаче е доста обезкуражаващ.

Хубавото за потребителите е, че застраховката "Гражданска отговорност" все още може да се сключи на разумна цена. Дори в голям град като София опитен собственик на нисък клас автомобил може да плати не повече от 120 лв. за една година според най-изгодните оферти. Все повече компании въвеждат диференцирани цени според опита на шофьора, населеното място и др., което е похвално. Скоро ще се отчита и критерият "причинени катастрофи" благодарение на общата база данни между КАТ, застрахователите и Гаранционния фонд. Лошото обаче е, че заради финансовата криза родните застрахователи почнаха да изплащат по-нисък размер на обезщетенията, които дават доброволно, т.е. без съд при катастрофи, алармират от Асоциацията за защита на застрахованите и пострадалите при ПТП.

Хубаво е също, че най-сетне заработи информационната система между МВР и застрахователите. Благодарение на нея Гаранционният фонд в края на м.г. разпрати покани на 160 000 некоректни шофьори да подновят застраховката си. Отзоваха се само 40 000. Заради останалите 120 000 души страдат всичките добросъвестни собственици на автомобили в България, защото с отчисленията от техните вноски се плащат обезщетенията, причинени от неизрядни шофьори. Затова незастрахованите возила трябва незабавно да бъдат спрени от движение.

На пръв поглед това не би следвало да е проблем, след като се знаят имената и адресите на недобросъвестните собственици. Но МВР откри, че след като спиране от движение на колите по този параграф липсва в Закона за движение по пътищата, не може да ходи от адрес на адрес. Може да го направи само ако случайно КАТ се натъкне на такъв автомобил на пътя.

Другата добра новина от последните седмици е, че най-сетне със специална наредба се въведоха т.нар. двустранни протоколи при катастрофи. Т.е. при по-леките произшествия, когато щетите са само материални, колите могат да се придвижат на собствен ход и най-важното - ако има консенсус между участниците в катастрофата, шофьорите могат да не викат КАТ и сами ще си съставят протокол. Това е много хубаво, но в наредбата липсва какъвто и да е защитен механизъм срещу измами. Когато застрахованият сам удари автомобила си, например при паркиране, той лесно може да намери познат, който да се признае за виновен, след като нищо не губи от това. Дори лекото произшествие да е истинско, веднага възниква въпросът дали виновният е употребил алкохол. Защото, ако това е така, компанията има право да го съди. А това няма как да стане, ако КАТ не дойде на място, за да вземе алкохолна проба. "Заради тези "детайли", които ощетяват застрахователите, е много вероятно те да си намерят основания да не признават двустранните протоколи", коментира адвокат Георги Вълков, председател на УС на асоциацията на пострадалите.



Полуразрешение намери скоро и друг проблем -



че катаджиите често не издават констативни протоколи при катастрофа. А без този документ пострадалият не може да получи никакво обезщетение. "Знаете ли каква голяма пречка е да се снабдиш с официален документ за настъпилото произшествие? В Пловдив доскоро издаваха рапорти, в Монтана - някаква друга форма и т.н.", отбелязва адвокат Венелин Урдев от асоциацията. По проблема наскоро е имало среща с МВР на високо ниво и се очаква той скоро да бъде решен. Хората на Михаил Миков са обещали да се разпишат методически указания, които да задължат полицаите в цялата страна да издават констативни протоколи, когато при катастрофата има пострадали хора, а не да се измъкват с някакви временни документи. Въпросът е дали указанията ще се спазват, защото и досега имаше наредба за взаимодействие между МВР и застрахователите, но много нейни клаузи си стояха само на хартия.

Бумащината е традиционен и сериозен проблем на хората, които претендират за обезщетение по "Гражданска отговорност" или "Каско". Често компаниите търсят от пострадалия допълнителни документи, без никъде да пише, че той е длъжен да ги представя. От жертвата се иска например алкохолната проба на виновния водач, за да може застрахователят да прецени дали има право да съди виновника. Това обаче няма никакво отношение към пострадалия. Пък и да има, кой пострадал ще се сети, че трябва да се снабди точно с алкохолната проба на виновния?

Заради липсата на каквато и да било организация за обмен на данните и застрахователите, и жертвите накрая създават работа на прокуратурата. В момента няма бърза процедура, по която компаниите например да научават дори елементарни факти като това дали виновникът е наказан или не, дали е влязло в сила наказателното постановление, когато деянието е от административен характер и т.н. А всичко това се струпва върху главата на пострадалия, който започва да обикаля и да моли ведомствата за един или друг документ. Така, вместо да получи пари, за да си плати медицинските процедури, гражданинът потъва в бумащина.

Още по-лошото е, че самите ведомства - например



КАТ и прокуратурата - не си говорят помежду си



Когато например жертвата поиска да се прекрати наказателното дело срещу виновника, защото не желае да чака 2-3 години, докато то приключи, виновникът се отървава дори от административната санкция. Причината е, че прокуратурата не праща преписката до КАТ и съответно полицията няма как нито да глоби виновния водач, нито да му отнеме точки.

Със застраховката "Каско" също има доста неуредици. Една от тях е, че обезщетенията по нея не се покриват от обезпечителния фонд при фалит на застрахователна компания. Заради това в момента в незавидно положение са стотици българи, които преди години са си направили застраховка във фалиралата "Юпитер". Хората и до момента чакат парите си за откраднати или потрошени автомобили, тъй като ликвидацията на дружеството още се точи. В закона спешно трябва да се запише, че обезпечителният фонд покрива не само "Гражданска отговорност", "Злополука на пътници" и застраховка "Живот", но и "Автокаско", иначе проблемът ще остане и занапред. Най-вероятно подобна промяна ще оскъпи премията по "Каско", но без нея има риск много българи да бъдат ощетени при евентуален фалит на застраховател. Да не говорим, че давността по "Каско" е 3, а не 5 години, както е при "Гражданска отговорност". Това означава, че хората в много по-съкратен срок трябва да си потърсят правата, иначе изгарят.



-----------

Какво да правим, ако пострадаме в градския транспорт?

Пълен хаос цари с изплащането на обезщетения на хората, които са получили леки телесни повреди в обществения транспорт. "Напоследък клиентите ни с подобни проблеми се увеличават", твърдят от Асоциацията на застрахованите и пострадалите при ПТП. Ако пътник пострада от удар в перфоратора при рязък завой или е притиснат при затваряне на вратата например, той може да търси компенсация по две линии. Едната е застраховката "Злополука на пътниците в обществения транспорт", но по нея обезщетение се получава само при трайна загуба на работоспособност или смърт. Претенция може да се отправи и на базата на "Гражданска отговорност", но за целта КАТ трябва да състави протокол за ПТП. Най-често обаче полицията отказва да го стори. "Имаме 3-4 случая на хора с ударени глави, с наранено лице от перфоратора. Имаме два случая на хора, пострадали при затваряне на вратите. Защо КАТ казва, че това не е ПТП, при положение че има нарушение на правилата за превоз на пътници? Може да се случи човек да си счупи ръката при резки маневри на автобуса, а това е средна телесна повреда по непредпазливост и е престъпление. Защо в такива случаи няма никакво съдействие от КАТ? Така държавата отрязва възможността хората да си потърсят правата по "Гражданска отговорност", коментира адвокат Венелин Урдев.