Няма какво да си губим повече времето с ЕС. Пари не дава, защото не сме му спазвали правилата. Не само това, но пак заради своите правила бие правителството през ръцете да не харчи и от българските пари. Че как се правят избори, без да се развържат кесиите?

Преди четири години беше лесно. Евроентусиазмът на електората бе достатъчен не само да се печелят избори в името на ЕС, но и да се сглобяват небивали управленски коалиции. Тогава заради европейското бъдеще на България избирателите се съгласиха, че трябва да направят пореден компромис.

Така беше, но бъдещето свърши, преди да е дошло



Най-мръсната дума по високите етажи на държавата



сега е "Брюксел". Като се започне от държавния глава, който на Нова година звучно не спомена ЕС, и се стигне до нашите евродепутати от управляващата коалиция, които напоследък се изказват в Европарламента само колкото да разобличат брюкселското коварство - всички сякаш са се наговорили с правителството за отпор срещу Евросъюза. Създава се впечатление, че изпълняват тезиси на партия "Атака", която допреди година единствена се осмеляваше да афишира антиевропейски позиции. Както е тръгнало, за изборите след половин година нейният терен съвсем ще отеснее от струпването на кандидати за патриотична съпротива срещу ЕС.

Проблемът е, че Брюксел дава, но в кошара не вкарва. Дава акъл как да се оправим, но не вкарва пари в черните каси, в джобовете на спонсори и в партийните фондации. Властта, която се бе настанила най-близо до европейските фондове, създаде илюзия сред обществото, че ЕС си е поставил за цел да ни обгрижва, докато изравни жизненото ни равнище със своето. Вярно е, че той употребява засукана терминология за хармонизация, кохезионен фонд и развитие на изоставащите райони. Но е заблуда, че за целта възнамерява да ни влачи на буксир. Тук се получава



разминаване с нашия цивилизационен избор,



който произтича от мъдростта "Пари ни дай, акъл не ни давай!". Интересно е, че за да избегне шоковата терапия, Брюксел наистина даде в началото "кьорави" пари - без особена придирчивост, като оправда първите злоупотреби с нисък административен капацитет. Предприсъединителните фондове бяха усвоявани безпроблемно чак до втората година на членството ни в ЕС. Тогава брюкселски чиновници светнаха прожекторите на няколко дирекции в ЕК и се видя кой какво е хванал в тъмното. Пръв осветител бе Дирк Анер от регионалната дирекция, който пусна лъч към пътния фонд и спря парите по програма ИСПА (144 млн. евро) и по оперативните програми за пътно строителство (1.1 млрд евро). След него бе Майкъл Лий от дирекция "Разширяване", който разобличи разплащателните агенции на регионалния министър Асен Гагаузов и на финансовия Пламен Орешарски. Те останаха без акредитации и без 560 млн. евро, от които 220 млн. бяха отнети окончателно. Не закъсня и Жан-Люк Демарти от земеделската дирекция, който ни спря 140 млн. евро по САПАРД и тези дни даде да се разбере, че не се готви да ги разблокира. Как да ги разблокира, щом само при една от проверките бяха установени 90% нередности и злоупотреби. В светлинното шоу се включи и службата за борба с измамите ОЛАФ, която започна да сочи конкретни измамници.

За една година еврооптимизмът на управляващите свърши и сега са



узрели да вървят на избори като евроскептици



Но узрял ли е избирателят? Последният Евробарометър, публикуван преди две седмици, поражда интересни мисли. "Кой в България няма положителен образ за Европейския съюз? - питат анкетьорите от две реномирани социологически агенции и отговарят: Това са преди всичко хора, които са с по-ниско имотно състояние (не притежават своите жилища), най-малко образованите и тези, които имат най-малко познания за ЕС. Най-резервирани към ЕС са пенсионерите, безработните и работниците на физическия труд. За разлика от другите европейски страни в България поддръжниците на леви партии имат в най-малка степен положителна представа за ЕС". Дотук социолозите сякаш потвърждават, че управляващата левица има печеливша тактика за изборите, като хвърля камъни в градината на ЕС, защото точно нейният електорат се мръщи на Европа. В по-общ план положителните мнения, че България е спечелила от членството си в ЕС, достигат най-ниските си стойности (43%), а отрицателните - най-високите (27%), регистрирани досега от Евробарометър.

Да се говори обаче за евронегативизъм е твърде пресилено. Оценката е, че българите са по-скоро "умерени оптимисти относно членството на своята страна в ЕС".



Управляващите трябва да се замислят



над следния факт: Единствено в България доверието към ЕС е по-високо, отколкото към местната и регионалната власт. "Това показва, че общественото мнение в страната не е повлияно отрицателно от непопулярните мерки на Европейската комисия към България", смятат анализаторите в Брюксел.

Колко рисковано е за България да се заиграва с евроскептицизма, личи от простото сравнение: само 15% от българите казват, че се доверяват на своето правителство, а 51% имат доверие на Еврокомисията. Цифрите са огледално разместени. Още по-печално е сравнението между доверието на хората към българския и Европейския парламент - в единия случай е 8%, а в другия - 57%. И по двата показателя страната е лидер в ЕС (веднъж отзад напред и сетне отпред назад).

Както в други случаи, така и евроскептичният завой на правителството наподобява пословицата за жабата, която видяла, че подковават вола, та вдигнала и тя крак. В страните, където има силен евроскептицизъм, като Великобритания и Чехия, мнозинството от запитаните се страхува от прекалено голямата роля на ЕС. В България е точно обратното: само 1/4 се опасява от намесата на ЕС, а останалите 3/4 я желаят. С което показват кого очакват да ги управлява - ако не пряко, поне чрез натиск отвън. Изводът е, че властта може и без ЕС, но обществото вече не може.