Руският премиер Владимир Путин и афганистанският президент Хамид Карзай се срещнаха вече няколко пъти и нормализираха отношенията между двете страни. |
СССР воюва в Афганистан почти 10 години - от 1979 до 1989 г. През този период там загиват около 15 000 съветски войници, а над 50 000 получават различни наранявания. Като цяло "ограниченият контингент", както се наричаха тогава съветските войски, е наброявал над 620 000 души.
Точният брой на загиналите афганистанци
не е известен и до днес, тъй като там все още се води война между прозападното правителство и талибаните. Но експерти говорят за над 1 млн. загинали само през 80-те години, като повечето са цивилни - жени, деца и старци.
Този месец стана ясно, че Русия е готова да засили финансирането на армията на Афганистан. Това е отговорът на руския президент Дмитрий Медведев след молба на неговия афганистански колега Хамид Карзай от ноември. Не се споменават подробности за мерките, които Москва може да предприеме в полза на правителството в Кабул, но е ясно, че това ще бъдат предимно военни пратки на руско оръжие и военна техника. Големият въпрос е дали ще бъдат изпратени руски съветници, които да помагат на Афганистанската национална армия (АНА). Според експерти това едва ли ще стане, защото ще ядоса САЩ, които от шест години се опитват да създадат боеспособни въоръжени сили в тази страна, но засега нямат голям успех. Това пролича и от водените от НАТО дискусии с Русия за Афганистан, които са свързани единствено с транзитното преминаване през руска територия на натовски персонал и екипировка, но не и с разполагане на руски войници в Афганистан. "НАТО води разговори с Русия за укрепване на сътрудничеството, но те са свързани основно със споразумения за транзитно преминаване по суша и въздух през Русия на натовски персонал и екипировка", заяви говорителят на натовските сили в Афганистан Марк Лейти. В Афганистан има около
32 000 войници на НАТО,
от които 13 000 са американци. САЩ освен това разполагат с още 10 000 души, които провеждат собствени операции в страната.
Според доклад на руския Институт по демография, миграция и регионално развитие нестабилността в Афганистан увеличава заплахата за националната сигурност на Русия. Москва трябва да активизира своите усилия в афганистанско направление най-вече за да се пребори с наркотрафика на хероин, е изводът на документа. В Русия от Афганистан годишно влизат 18 тона от този наркотик, съобщи ръководителят на Федералната служба за контрол на наркотиците Виктор Иванов. "От реализацията на това количество наркомафията получава около 16 милиарда долара. Това дестабилизира политическите системи на транзитните страни и подхранва терористичните мрежи, включително в Северен Кавказ", заяви Иванов. От Афганистан през Иран и Турция по т.нар. "Балкански път" върви трафикът на хероин към Северна Америка и държавите от ЕС, където зависимите от тази дрога са вече над 3 милиона души, съобщиха от ООН. Афганистан в момента на практика е наркодържава, която вече излиза на първо място не само по производство на хероин, но и на марихуана, каза Виктор Иванов. За 2 години наркобароните са засели 70 000 хектара с канабис.
Афганистан произвежда почти 93% от всички опиати
в света, превръщайки се в абсолютен лидер в наркоиндустрията. Наркотиците се произвеждат от приближени до властта наркобарони, които не са обезпокоявани, защото помагат на правителството в борбата с талибаните, които също засилиха през последните години отглеждането на опиум. Според западни специалисти те са спечелили миналата година над 200 милиона долара, но имат запаси за няколко милиарда и по този начин финансират борбата си с правителството на Карзай.
Проблемите на Русия с Афганистан естествено използват в своя полза САЩ. Докато се бори с тероризма и "търси" Осама бин Ладен, Вашингтон реши да изпрати допълнително военни в страната. Новият президент Барак Обама смята да изпрати допълнително 30 000 войници, които ще бъдат изтеглени от Ирак, където положението се подобрява и иракските власти вече сами ще контролират страната си. Американските официални лица заявиха неведнъж, че изпращат подкрепленията в отговор на активизирането на нападенията на талибаните, които се увеличиха през последните две години с 40%. "САЩ и НАТО на практика имат уникалната възможност да контролират от тази точка Русия, Китай и Иран, а когато е необходимо да използват логистиката си в Афганистан за атаки срещу трети страни", смята шефът на Надзорния съвет на института Юрий Крупнов.
Това определено не е в интерес на Русия
Заедно с увеличаване на военното сътрудничество между Москва и Кабул руските власти започнаха офанзива и на дипломатическия фронт. Така на 14 януари в Москва се състоя среща на зам. външните министри на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и представители на различни правоохранителни органи. Дипломатите смятат да организират специална конференция за Афганистан. Заедно с това започна подготовка за посещение на руския президент Дмитрий Медведев в Кабул, което се очаква на 29 август. Това ще е първата визита на руски лидер в страната след изтеглянето на съветските войски през 1989 г. "Това може наистина да стане историческо събитие, което да помогне да се справим с афганистанския проблем", смята Юрий Крупнов. Според него само комплексно решение на въпроса може да помогне в региона да бъде установена стабилност. Русия също така спечели наскоро още една победа в противостоянието със САЩ в региона. Президентът на Киргизстан Курманбек Бакиев съобщи след среща с руския си колега Дмитрий Медведев в Москва, че в близко бъдеще ще бъде определен срок за закриване на американската военна база "Манас" на територията на тази страна. ВВС базата, разположена край столицата Бишкек, служи за логистична подкрепа и в нея служат около 1200 американски военни, а също французи и испанци.
Базата беше създадена през 2001 г.,
след началото на американската кампания срещу талибаните и "Ал Кайда" в Афганистан. Само на няколко десетки километра от нея е разположена руска военна база. В отговор на това Кремъл ще отпусне кредит от 2 млрд. долара на Киргизстан и ще му предостави безвъзмездно $150 милиона.
Преди две години Русия също така взе сериозно политическо решение и на практика опрости в пълен обем държавния дълг на Афганистан въз основа на правилата на Парижкия клуб. По данни на двете финансови министерства афганистанският дълг към Москва е над 10 млрд. долара. Това са главно неплатени военни кредити, предоставени от СССР на Афганистан, и остатъци от други разплащания. "Дългът може да бъде конвертиран в руска помощ за Афганистан. Като страна от Г-8 Русия е длъжна да предоставя такава помощ на държави в постконфликтен период. Според правилата на Парижкия клуб Афганистан е такава държава", обясни тогава Александър Марясов от руското външно министерство.
Ясно е, че активизирането на руските действия по посока Афганистан и граничещите с него райони и страни е неизбежна. За това спомагат и постоянните заплахи, които не бяха навреме анализирани в Кремъл, и Русия почти 10 години не водеше активна работа в Афганистан, като се надяваше това да сторят САЩ и НАТО. През това време износът на хероин се увеличи 44 пъти. За това в интерес на Русия е да помогне за създаването на приятелско настроена силна държава Афганистан, което ще е от полза и за двете страни.