Вероятно без връзка помежду си в последните десет месеца по отношение на Македония се случиха доста събития, които картинно изобразяват великата мисъл "Со кротце, со благо и со малце кьотек" (създадена по повод на политическите събития у нас през 20-те и 30-те години на миналия век). Най-напред на БЮРМ бе показан морковът - обещана й бе дата за започване на преговори за присъединяване към ЕС. После Гърция ускори действията си по затегнатия спор за името с категоричност, която затвърди убеждението, че никакво присъединяване няма да има, ако не се реши болният въпрос.

Тогава в Скопие решиха, че могат да "ударят" и България, подведени може би от пълното наше мълчание в отговор на десетилетната антибългарска истерия. На 3 април 2008 г. в отговор на питане на евродепутата Евгени Кирилов, комисарят по разширяването Оли Рен заяви, че "такова поведение (като на Македония) е антиевропейско и противно на всякакви стандарти за добросъседски отношения". През ноември същият Оли Рен изброи причините, поради които страната-кандидатка (от декември 2005 г.) ще продължава да е без дата за започване на преговори.

Тогава чак в Повардарието разбраха, че са стигнали предела на възможностите си. При посещението на българския министър-председател през декември тонът бе вече видимо променен - мек, благ и някак без ентусиазъм в критиките. Междувременно в македонския печат се появиха даже статии за природните и историческите забележителности на България. Разбира се, вторите бяха много внимателно подбрани - никакво средновековие и стари столици, само "Долината на тракийските царе", Рилската обител, рози, плажове и плискащи се вълни. Промяната вече бе налице. Внимателно следящите и документиращите материалите за България в македонските средства за масово осведомяване преброиха, че от хилядите споменавания на България през миналата година нито едно не създава положителна нагласа към България. Изведнъж - пътеписи, споменаване на неутрални факти, даже интервюта на български политици, включително и на посланика ни в Скопие. О, чудо, спряха всякакви спомени за това какво правели българките за найлонов чорапогащник, няма материали за "българските зверства", "за българите-татари", за "крадците на историята" им. Очевидно в Скопие разбраха най-сетне, че война на три-четири, даже само на два фронта не им е по силите.

След като поуспокои останалите направления, македонската пропаганда се впусна изцяло на юг. В началото на януари бе обявено именуването на единствената автомагистрала "Александър Македонски". Стадионът в Скопие пък стана "Филип II", разбира се, "Македонски". Не мина. Докладчикът за Македония в Европейския парламент Ерик Мейер бързо определи атаката като "нетактична и контрапродуктивна". Този път срещу правителственото решение се изказаха, при това много остро, и представителите на голяма група македонски неправителствени организации, чието мнение бе съобщено многократно от телевизия А1.

Промяната е очевидна, тонът изведнъж стана мек, нацупен. Но какво идва на смяна на грозните нападки срещу всички съседи, на забавните клипове, в които Македония се простира между реките Ганг и Рейн, на сексуалните намеци по адрес на България и българите? На 26 януари бе включена тежката артилерия - стана ясно, че ще се атакува в полето на историята. Същия ден скопският "Дневник" като пръв материал публикува интервю с академик Блаже Ристовски (роден като Благой Христовски). По-малко от 32 години бяха необходими на Македония, за да отговори на призива на Т. Живков, отправен на стадиона в Благоевград: "Аз съм готов още днес да се срещна с другаря Тито... Да оставим историята на историците."



* * *

По всичко личи, че скопската пропаганда ще се обляга на четири исторически стълба, засегнати и в интервюто на академика. Славянският (т. нар. македонски) език, делото на братята Кирил и Методий, цар Самуил и наследниците му, и краткото управление на крал Вълкашин и на сина му крал Марко изглежда са приети за най-перспективни от доказателствена гледна точка, за да служат като историческа основа на пропагандните мероприятия. Може да звучи странно, че сред тези събития отсъстват например "основателите" на Македония Александър Велики и баща му Филип. Странно е само на пръв поглед. Тази тема е само и единствено за пропагандни цели. За научно дирене е неподходяща, тъй като между древните македонци и днешните обитатели на Повардарието няма никаква връзка - нито генетична, нито езикова, нито дори двата етноса са се виждали някога. Славянските племена заемат отдавна обезлюдените земи в поречията на трите реки - доста след като и последният античен жител ги е напуснал. Тезата за произход от старото балканско население ще си остане поне в обозримо бъдеще само пропагандна.

Някак на пресекулки се развива "средновековната македонска държава"*. Според фантастичното историческо построение тя започва със славянското държавно обединение около Солун начело с Пребънд през VI в. След това прекъсва, за да се сътвори "християнска славянско-византийска култура". Много старателно и непрекъснато се повтаря, че славянските племена на днешната територия на България и тези в Повардарието са от различни групи - българските славяни са наследници на "нечистата" Пенковска археологическа култура, пълна с "неславянски примеси", а по Вардар се заселват само "чисти" славяни от Пражката археологическа култура. Което, разбира се, ни най-малко не е вярно. Славянските археологически паметници по цялата територия на днешните България и Македония са напълно идентични, а керамиката показва смесен произход, както от Пенковската култура през културата Дриду, така и от население, чиято материална култура носи белезите на Пражката археологическа култура.

Следователно непрекъснатото говорене, че братята Кирил и Методий разпространили някакъв митичен "македонски език", "който се е създавал с хилядолетия, а с него се разпространява и славянското име", са тези от (не)научната фантастика. Всъщност днешният т. нар. македонски език е пример за създаване на език с декрет. Първото решение е тайно - на среща на Сталин и Тито през 1939 г. След продължителна петгодишна работа върху западномакедонските български говори (по-късно ще се твърди, че е на основата на централномакедонските) е създадено нещо, което все пак има отлики от книжовния български език. Новото езиково създание е утвърдено като "македонски книжовен език" с решения на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония на 16 май и на 7 юни 1945 г. В следващите години този език бе доизмислян - за да се отличава колкото е възможно повече от българския - до днешното си състояние, благодарение на самоотвержените усилия на сътрудниците на най-важната институция в Македония - Институтът за македонски език в Прилеп. Нито един учител, нито един говорител в радио или телевизия, нито един журналист не можеше да упражнява професията си, без да е преминал успешно задължителните курсове в този институт. Ако есперантото разполагаше с подобна организация и база, сега всички щяхме да говорим само на есперанто.

Следва не много дълъг, но достатъчно суров период под българско иго от княз Борис (всъщност хан Пресиян присъединява трайно земите на днешната област Македония през 842-843 г., без да са налице данни за военна кампания) до цар Петър - няма и век.

Не е нужен много сложен полет на мисълта, за да се предположат именно тия четири направления, в които ще се развива македонската историческа пропаганда. Нов момент е само пълноценното включване на крал Вълкашин като "крал на Македония". Изглежда, че вече произходът на Мърнявчевичи от Западните Балкани не е проблем за Скопие. Не е притеснително също, че крал Вълкашин става съвладетел на бездетния сръбски крал Стефан Урош V, син на цар Стефан Душан от брака му със сестрата на цар Иван-Александър Елена. Очевидно не е повод за притеснение също, че областта Македония по времето на крал Вълкашин се намира в днешна Тракия. Тази нова историческа опора е показателна и с друго. За първи път се присвоява история от Сърбия, с която Македония бе в една съюзна държава от 1945 г. Струва ми се, че това в Белград няма да простят.



* * *

Всеки може да се чувства какъвто си иска - македонец, марсианец или патагонец, но историята е една-единствена. Кражбите там не се поощряват. Лъжите, особено наглите, се изтъркват от употреба и започват да предизвикват само криви усмивки. Така и държавата Македония, или както там ще се казва, трябва да е наясно, че обитателите й могат да се имат за всякакви, но историята на другите не бива да пипат. Нации изчезват и нови се създават. Няма лошо, ако това е волята народна. Така в Повардарието ще бъде честно да си кажат, че са млада нация, 60-ина годишна, но смятат да станат наистина велики. Това би било почтено. В историческото знание принципите на Гьобелс работа няма да свършат.





* Посочванията са от интервюто на Блаже Ристовски "Славянското име се разпространи от Македония", в. "Дневник" от 26. 01. 2009 г.