Наскоро шефът на Националната агенция за приходите (НАП) Мария Мургина заяви, че е време парламентът да започне дискусия за ограничаване на данъчната тайна. На същото мнение е и финансовият министър Пламен Орешарски. Идеята е да се огласяват резултатите от данъчни ревизии на фирми и граждани, към които има голям обществен интерес. В момента например се правят проверки на лидера на ДПС Ахмед Доган, на Алексей Петров от ДАНС, на медийния бос Ирена Кръстева и др. "Сега" потърси позициите на експертите по въпроса.





Адв. Кирил Терзийски е юрист в Програма "Достъп до информация".



- Подкрепяте ли идеята, че е необходимо данъчната тайна да бъде ограничена?

- Напълно. Но не по причините, които изтъкват Мургина и Орешарски. Смятам, че първо трябва да се дефинира данъчната тайна. В момента това е направено много лошо в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Там има изброени няколко категории информация, които са тайна - банковите сметки, размерът на доходите на лицата, размерът на начислените и платени данъци и данните от търговската дейност. След това обаче има една разпоредба, която обявява за тайна цялата информация, станала известна на данъчните служители при изпълнение на техните задължения. Това е абсурдно, защото всичко попада в тази категория. Недопустимо е така да се дефинират тайни в държава от ЕС.

Какво означава "размерът на доходите"? Размерът на доходите на някои лица е публичен по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Какво означава да бъдат тайна "данните от търговска дейност"? Търговската дейност на търговските дружества е публична по реда на Търговския закон. Те са длъжни да публикуват годишния си счетоводен отчет в края на всяка година. Ако трябва да обобщя - обхватът на данъчната тайна е прекалено широк. Освен това, трябва да има някакъв срок за тази тайна, а не да си съществува во веки веков.

- Ако се ограничи данъчната тайна, може ли да се постигне такъв ефект, че обществото да научава повече подробности за резултатите от проверки и ревизии на политици и бизнесмени?

- Тук идва моето противоречие с г-жа Мургина и г-н Орешарски. Аз съм съгласен, че трябва да се дефинира и да се ограничи данъчната тайна, но не съм съгласен, че разпоредбите в момента са пречка да бъде разгласявана такава информация.

Сега какво се случва? Първо, се прави проверка, след това ревизия, ревизионен доклад и въз основа на него се изготвя ревизионен акт, с който или се установяват нарушения и се налагат санкции, или не. Ако се открият нарушения, това не може да е лична тайна на нарушителя. Трябва да бъдат оповестени констатацията от проверката и извършените нарушения, иначе се получава един правен парадокс - излиза, че някой черпи права от собственото си противоправно поведение. Така че би трябвало да се съобщават и в момента резултатите от такива проверки.

Още повече, че м. г. заради проблем с дефиницията на търговската тайна бяха приети изменения в Закона за достъп до обществената информация. Бяха въведени текстове, според които дори когато е налице формално някаква тайна, но има надделяващ обществен интерес от узнаването на дадена информация, тя следва да бъде предоставена. Така че сега, когато има силен обществен интерес към дадено лице, към дадена проверка за оповестяване на резултатите от нея, в случай че има нарушение, тя трябва да бъде съобщавана.

- Но има и друга теза - данъчните ревизионни актове не са окончателни, могат да се обжалват в съда и да бъдат отменени.

- Ако информацията се съобщи добросъвестно - че е била извършена проверка, че е издаден ревизионен акт със съответните констатации, няма да има проблем. Ако следваме обратната логика, за която вие говорите, и направим паралел с наказателните дела, какво следва - че трябва да чакаме 10 години, за да мине едно наказателно дело на 3 инстанции, за да видим каква е присъдата ли? Процесът е публичен - съобщава се това, което се случва в момента с изричната уговорка, че то не е окончателно.

- Друг аргумент на опонентите е, че по този начин със системата може да се злоупотребява, като се изнасят данни за определени лица с цел те да се злепоставят.

- Това е проблем на морала, а не на законите. Има си други закони, които наказват такива злоупотреби. Ако определени служители или политически лица искат да извършат такива злоупотреби, те пак ще намерят начин.





Разкритията при ревизии не трябва да се обявяват в медиите.

Конфузно ще бъде, ако нещо бъде обявено с оглед обществения интерес към него, а после то не издържи в съда, смята бившият зам.-шеф на данъчните Валентин Видолов.



Валентин Видолов беше зам.-главен данъчен директор от 2000 г. до края на 2005 г. Днес работи в сферата на данъчните консултации.



- Г-н Видолов, трябва ли според Вас данъчната тайна да се ограничи, за да може НАП да оповестява резултати от ревизии, към които има голям обществен интерес?

- Дискусия по въпроса би била полезна, за да стане ясно колко щекотлив, многопластов и нееднозначен е този въпрос. Действително администрацията е обявила за свой приоритет насърчаване на коректните платци. И в този смисъл могат да се вместят действия, които да убедят коректните данъкоплатци, че администрацията не се поддава на нерегламентиран натиск, че няма избирателен подход, че не се правят компромиси с тези, които си позволяват бягство от деклариране и плащане на данъци и осигуровки. Затова се заговори, че има нужда от повече публичност по отношение на некоректните към хазната.

Според мен обаче има риск този стремеж да се изкриви в стремеж просто да отчитаме резултати, а на втори план да остане същественото - непрекъснатото развитие на административния капацитет. Дали подобна публичност ще постигне целта си, ако резултатите са некачествени и спорни?

Мисля, че е необходим един принципен, консервативен, внимателен и сдържан подход. Резултатите от проверките и ревизиите, които извършват органите на приходната администрация, не бива да бъдат употребявани за цели, които са извън обхвата на компетентност на администрацията или извън компетентността на онези органи и институции, на които тя е предоставена, за да си вършат тяхната работа.

- Тоест?

- НАП при определени обстоятелства обменя информация с правоохранителните органи, например прокуратурата, ДАНС, с общините и др. Това е предпоставка тяхната работа да стане по-ефективна и да се усеща "здравата ръка" на властта. Това според мен е напълно в полза на обществения интерес. Не би трябвало да има ограничения за обмен на информация между органи и институции за некоректни фирми с влезли в сила данъчни и осигурителни задължения, които същите тези лица избягват да плащат и ползват легални трикове за бягство от отговорност. Същият принцип трябва да се приложи и към хората и юридическите лица, които са ги контролирали към периода, за който се отнасят тези задължения. Така информацията за некоректни данъкоплатци би била много по-полезна, отколкото ако се обявяват списъци и други данни по пресата и електронните медии.

- Но защо да не се разгласява информация, ако прокуратурата разследва лицето за укриване на данъци например?

- Това е отделен въпрос. Информацията от тези производства така или иначе придобива публичност и тя не е "данъчно-осигурителна тайна". Ревизионните актове и останалите материали от съответната проверка или ревизия вече са предадени на други органи и тези производства не са под контрол на приходната администрация. Що се отнася до административните производства пред НАП, според мен информация не следва да бъде огласявана публично.

- Доколкото разбирам, вие се опасявате, че широко разгласяване на резултатите от данъчните ревизии може да доведе до политически злоупотреби и до избирателно оповестяване на доходи и нарушения на политици, бизнесмени и т. н.?

- Дори към момента няма гаранции срещу злоупотреби, а шансът за защита на засегнатото лице при търсената публичност ще бъде още по-малък. В случай на "омаскаряване" едва ли ще е възможна друга защита и търсене на отговорност освен по общия исков ред. Това сериозно ще подкопае доверието към администрацията като обективна и справедлива институция.

Ревизионните актовете са обжалваеми на административно ниво и пред две съдебни инстанции. Нека не загърбваме обстоятелството, че контролната дейност на НАП и конкретно ревизионните производства все още са много далеч от прецизната, обективната и добросъвестната преценка на фактите, обстоятелствата и т. н. Има много какво да се прави по отношение на селекцията и подбора на случаи за ревизия и по изпълнението на самите ревизионни производства. Конфузно ще бъде, ако нещо бъде обявено, а впоследствие актът бъде отменен. Не е изключено засегнатото лице да подаде иск към администрацията.