Въпросът дали вотът при назначаването на около 150 шефове в съдебната система да е явен или таен активизира членовете на Висшия съдебен съвет. За да подкрепят решението си за секретно гласуване, съдебните кадровици излязоха с разнообразни аргументи. Тайният вот бил най-голямото постижение на демокрацията, гарантирал избор, свободен от натиск. Ако някой поставя задача на кадровиците да гласуват по определен начин, не може да проследи дали задачата е изпълнена. Което си е признание от ВСС, че някой или някои им поставят задачи.

И последният аргумент бе, че при явно гласуване ще им бъдело трудно да отхвърлят предложения на тримата големи - главния прокурор и шефовете на ВКС и ВАС, в тяхно присъствие?!

Сигурно ще е трудно за тези, които сервилничат и внимават да са обърнати натам, откъдето духа вятърът. Тези, които могат да аргументират избора си, няма как да се тревожат, че явният вот ще го манипулира. Защото често публичността е най-добрата защита.

Естествено никой от кадровиците не си призна, че при явното гласуване ще лъсне, че вдигат ръка по партиен признак. В крайна сметка половината от тях са пратени в съвета от парламента след партийни пазарлъци и сигурно имат сметка за уреждане.

Така предложението за явен вот, което дойде от министъра на правосъдието Миглена Тачева и бе подкрепено от главния прокурор Борис Велчев и шефовете на ВКС и ВАС Лазар Груев и Константин Пенчев, не бе прието. Всъщност не Тачева е автор на идеята, тя само я официализира. Редовите магистрати



отдавна искат шефовете им да се избират открито



Бъдещите шефове в системата ще заемат поста за следващите 5 години с право на втори мандат. Страхът от явния вот индиректно потвърждава, че членовете на ВСС, които носят отговорност за кадрите в системата, всъщност официализират чужда воля. Най-често е партийна и, разбира се, икономическа.

Като се прибави и това, че няма да се осъществи идеята за ротация на шефовете в съдебната власт, едва ли може да се очаква някаква промяна. Целта беше да не се възпроизвеждат връзките на магистратурата с местните бизнес и политически сили, но никой засега не се съгласявал да бъде пратен на друго място.

В какъвто и състав да е, ВСС е доказал, че е способен без свян да взема решения, които трудно могат да бъдат защитени. Случвало се е за кандидат-началник при обсъждането на назначението му да се отбележи, че не е достоен да заеме поста, че се е компрометирал с поведението си. И както всички членове на съвета разбиращо клатят глава, така след минута на таблото светват заветните 13 гласа "за", с което съответното предложение минава. Тайният вот е чудесен параван.

Има и други показателни случки. Преди време, преди да издигне една кандидатура, магистрат я обсъдил с членовете на съвета. И получил съгласието на близо 20 от тях, но при гласуването кандидатът едва събрал критичните 13 гласа. Което не попречило в следващите дни всеки един от 20-те да се закълне пред колегата си лобист, че е гласувал "за".

Тайната на кадровия вот е защитена от конституцията и Закона за съдебната власт. Но според тълкуването на министър Тачева се отнася само за избора на тримата големи и за назначаването, повишаването, преместването и освобождаването на магистратите. Но не и за назначаването на местните шефове. Още повече че това не се приема за повишение, а за посочване на това кой да е пръв между равни.



Най-лесното решение е явното гласуване



за шефове да се регламентира в Закона за съдебната власт, който така и така в момента се ремонтира от парламента. Но като се има предвид, че тайният вот прикрива точно механизмите и интересите, които движат съда, това няма да стане. Вярно е, че досега назначенията на шефове винаги са ставали тайно. Но също така е вярно, че в последните 5 години това ще са най-масовите назначения на ръководни длъжности в системата. Новите шефове биха могли да са глътка въздух за системата, която на много места се задъхва от обвързаности. Тези назначения са сред най-големите отговорности на този ВСС. И ще са знак дали иска да участва в реформирането на системата, или статуквото го устройва.

Явното гласуване е поемане на отговорност, че кандидатът Х ще се справи. Ако се провали, вината ще носят подкрепилите го, които няма как да се скрият зад тайния вот. Освен когато това е целта.