|
| Христофор Караджов |
Ако сте в САЩ, няма проблеми: отидете на сайта http://www.spot.us/ и пуснете идеята си там (не съм сигурен, че това ще проработи за българска тема, но пък защо не - стига все пак да се намери някакъв интересен за задокеанския читател ъгъл). С малко късмет ще съберете достатъчно пари, за да разследвате и напишете материала си, или някой журналист ще се захване да разработи предложената от вас история. Сайтът е спонсориран с 340 хиляди долара от фондацията "Найт" (http://www.knightfoundation.org/), а даренията за потенциални журналистически материали започват от 5 долара. Журналистите искат около 500 до 1000 долара, за да покрият разходите по репортажите си (а не за поръчкови материали). Основно правило е, че едно лице не може да даде повече от 20% от цялата сума.
По този повод се сетих за една история, която ни разказваха в час по руски в началното училище. Някакъв чужденец изпратил писмо до съветския писател Александър Беляев (същият, който написа "Човекът-амфибия", "Ариел" и "Продавач на въздух"), като му предложил да измисля сюжети за научнофантастични романи, по два-три на година, срещу еди-каква-си сума. Беляев гордо и твърдо отказал, като заявил, че си има достатъчно собствени идеи. Поуката от това очевидно беше, че съветският писател - за разлика, вероятно, от западните си колеги - няма нужда от помагачи, защото си е достатъчно талантлив. Е, не мога да споря с това в конкретния случай - някои от идеите на Беляев са много оригинални и интересни, някои са заимствани. Понеже съм приключил с четенето на неговите романи има-няма преди 25 години, затова сега не мога да ги оценя по същество като литературни произведения.
В Холивуд обаче
сюжетите за продан се третират като всяка друга стока
и са част от нормалното търсене и предлагане в бизнеса. Казва се to pitch a treatment - т.е., ако те осени идея за филм или телевизионно шоу, нахвърляш я на две страници (това е т.нар. treatment) и, ако имаш късмет (много късмет!) или оправен агент, продаваш сюжета си на някое студио за 20-30 хиляди долара. Те после си наемат достатъчно голямо име да напише сценарий или разработи шоуто (това вече може да им струва половин-един милион, че и много повече), а за теб остава нещо в духа на Based on story/idea by... ("По идея на..."). Ако някой се интересува от този процес по-сериозно, ето тук повече подробности: http://www.mahalo.com/How_to_Pitch_a_TV_Show). Същото е по принцип и в книгоиздаването, макар че там се иска да имаш поне една-две завършени глави.
Изкуството да впечатлиш някого бързо с идеята си (въплътено в гореспоменатия глагол pitch, който може да се преведе в този смисъл на български като "рекламирам енергично") е много американско занятие. Колкото е по-шокиращо, толкова по-сигурно, че ще привлечеш вниманието на желаната публика. Правят го дори хора, които по принцип са известни. Ето, миналата седмица в Лонг Бийч, Калифорния,
Бил Гейтс пусна комари в залата
на технологичната конференция "ТЕД 2009" (http://www.ted.com/index.php), за да отвори разговор за проблема с маларията - и да рекламира своята кампания срещу нея. Фондацията "Бил и Мелинда Гейтс" (http://www.gatesfoundation.org/Pages/home.aspx) дава всяка година повече от три милиарда долара за изкореняване към средата на века на този бич на тропиците, както и за лечение и профилактика на туберкулоза и СПИН.
Гейтс "шегаджията" (с това определение ще се съгласи всеки, опитал "Уиндоус Виста") каза с гробовен глас, докато отваряше буркан с насекоми на сцената: "Маларията се разпространява от комари. Няма причина само бедните хора да бъдат инфектирани". Не мисля, че политиците, техно юпитата и холивудските звезди, които съставляваха основната част от публиката, изведнъж ще се хвърлят в битка с болестта само защото (немаларийните) кръвопийци им взеха страха за минута. Но не убеждаването на непосредствено присъстващите беше целта на тази шегичка. Трикът на Гейтс хвана дикиш в медиите, ако ми простите употребата на четири чуждици в едно изречение.
Друг пример. Корицата на последния брой на американското издание на сп. "Нюзуик" (http://www.newsweek.com/) крещи: "Всички сме социалисти сега: Опасности и обещания в ерата на голямата държава". Двете стиснати ръце, едната в червено (цвета на републиканците), другата в синьо (за демократите), изразяват
надпартийна солидарност в момент на криза.
И най-вече се опитва да ни шокира с pitch за съдържанието на списанието, чиято корица в тази цветова гама и символика повече подхожда на изданието на британските комунисти "Уикли уъркър" (Weekly Worker, http://www.cpgb.org.uk/worker/index.html). Не ме питайте защо знам как изглежда изданието на британската КП...
Маларията си е истинска болест обаче и одържавяването на американския бизнес също е реално явление (лекарство срещу самозабравянето на капитализма или непростимо отстъпление от основните пазарни принципи, зависи кого питаш). Затова във всяка агресивна реклама, както и във всяка добра лъжа, трябва да има някаква доза истина, и публиката трябва да е подходяща за целта.
Иначе днес се навършват 200 г. от раждането на Чарлз Дарвин. В Америка има повече хора, които вярват в съществуването на дявола, ада или рая, отколкото в еволюцията (49% според проучване на "Галъп" от 2007 г., за да бъда конкретен). Това е редовен повод за насмешка от страна на европейците, затова вече предусещам форумните зевзеци, които ще се кудошат с "невежите американци". За всички желаещи да се запознаят например с концепцията на т.нар. "интелигентен дизайн", който се превърна в основен "конкурент" на дарвинизма в училищата, предлагам да посетят сайта на "Дискавъри инститют" в Сиатъл (http://discovery.org/csc/). Доста иронично е, че официалното име е "Център за наука и култура", нали?
Ако имате възражения, отидете на сайта, с който започнах тази колонка. Направете pitch за статия на тема накъде ще еволюира Америка към времето, когато маларията по света ще бъде ликвидирана. Аз ще ви изпратя първите 5 долара за материала и ще сложа още 5 във фондацията на Гейтс.
"Продавачи на въздух" е добро заглавие и Беляев няма да ви иска пари за него.
__________________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
от някое стадо.
Използвах само метафората с истерията в нацистка Германия след емигрирането на Айнщайн. Защото днес както и в статията е писано има много тъпаци по света, които от мързел и от невежество не се напъват да осъзнаят, какво има като известно знание и продължават да си развиват окултистки измишьотини.
