Ако се вярва на общия устройствен план на София, до 2020 г. столицата ще е един свръхзелен град. На 1 столичанин в жилищните зони на града ще се падат 27 кв.м зеленина срещу 32 кв.м застроена територия. Като включим в сметката и всички останали зелени площи като паркове, горски територии и т.н., на жител се полагат космическите 71 кв.м зелено. Както признава главният архитект на София Петър Диков обаче, средните показатели в плана са като средната температура в болницата.

Оптимистичните прогнози изхождат от идеалното допускане, че досега инвеститорите са спазвали минималните параметри на озеленяване, позволени по закон. Опроверженията на това из презастроените столични квартали са безчет. Ще се превърне ли София в подреден град, предстои да видим. Главният архитект Петър Диков обаче е категоричен, че с новия устройствен план и изготвяните подробни планове за отделните район София слага край на строителните изключения. Какво обещават специалистите за развитието на града?

6 години след изготвянето на цялостен устройствен план София е на финалната права за окончателното му приемане. Планът влезе в в сила през 2007 г. и вече се прилага, но по закон в него трябваше да бъдат нанесени задължителни корекции. От архитектите се искаше да отразят и защитят съществуващите, но ненасени зелени площи, да подобрят транспортно-комуникационната схема, да осигурят терени за гробищни паркове и депа за отпадъци, да предпазят от свръхзастрояване жилищните комплекси. Доколко това се е случило, предстои да видим на последното голямо обществено обсъждане на плана - на 12 февруари. Още отсега е ясно обаче, че част от предложенията ще срещнат сериозна съпротива.



Сбогом на ревизиите за незаконна реституция



Планът влиза за гласуване в СОС с цената на една голяма капитулация - пред незаконната реституция върху публични зелени площи. Законодателят задължи кмета Бойко Борисов и областния управител Тодор Модев паралелно с промените в плана да извършат проверка на всички реституирани терени върху зелени площи и да поискат обявяването на нищожност на онези от тях, връщани в разрез със закона. Това задължение не бе изпълнено. Единични опити да иска проверки направи главният архитект Петър Диков. Според него обаче самият текст в закона е мъртвороден. "Аз го казах и по повод Студентския град - някой от вас чул ли е за поне една отменена реституция? Аз не съм. Не мога да се боря срещу нещо, което формално е законно, такава борба е с предизвестен край", коментира Диков. Като пример той дава терена на Руската църква, за който сезира прокуратурата, но нарушения в реституцията не бяха открити.

Цената, която София ще плаща за тази стихийна реституция и неслучила се и невъзможна според институциите ревизия, е повече от висока. В срок до 15 години тези реституирани стотици декари в паркове ще трябва да бъдат отчуждени от частните им собственици с парите на софиянци.

Много критики поражда и изпълнената наполовина от проектантите задача да отразят в общия устройствен план всички съществуващи в момента зелени площи. В някои от районите като "Надежда" например на хартия почти няма зелени площи, на територията на "Люлин" и "Модерно предградие" зелените петна са всичко на всичко 4. Тук проектантите се оправдават, че някои зелени площи са твърде малки и отразяването им в общия устройствен план би го превърнал на практика в подробен. Главният архитект Диков обаче признава, че пропускането на зелени терени в общия план може да се използва като вратичка в някои райони на София, които още нямат подробни схеми и работят с частични изменения.

"Аз първоначално също не бях съгласен да нанасяме малките зелени площи, но до внасянето на плана в СОС на 23 февруари ще се постараем да отразим всичко зелено. Истината е, че където имаше голяма гражданска активност, всичко се нанесе. Сдруженията използваха сателитни снимки и издириха много зелени площи", обяснява Диков. Показателна за активността на гражданските сдружения и други юридически лица, несъгласни с плана, са внесените над 1200 възражения и искания по него. "Много от тях бяха в противоположна посока - за строителство върху зелени територии, и бяха отхвърлени", изтъква Диков.



Няколко тежки битки предстоят по конкретни промени



в зелената система на София. Част от тях касаят решения, определени по йезуитски от проектантите като "надведомствени". С това експертите на практика признават, че не са съвсем съгласни, но обстоятелствата го налагат.

Най-спорните сред тези решения е драматичното орязване на Западния парк. Тук надведомствената причина е сметището в Суходол и поетият от общината ангажимент да компенсира жителите на квартала, като промени статута на земите им от земеделски в строителни.

Суходолци, които са имали земи на самото сметище, не са били обезщетени и затова Диков предлага да получат около 100 декара общински терен в квартала. Това обаче ще трябва да се решава от СОС, защото е сделка по разпореждане с общинска собственост и за момента не е обсъждано в детайли. Голямата съпротива е заради земите на суходолци в рамките на Западния парк. В сърцето на парка на жители на квартала са реституирани около 400 декара земя. Един ден София ще трябва да плати за нея обезщетения за отчуждаване. Вместо това Диков предлага тези земи да останат общински, а суходолци да получат в замяна земя в покрайнините на парка, върху която ще могат да строят.

Това ще доведе до орязване на предвидената територия на Западен парк с 320 декара. Жест ще бъде направен и за друг терен в съседство до парка от 360 декара, който досега бе отреден за спорт, а занапред е предвиден за нискоетажно жилищно строителство. И в двата случая териториите са предвидени за далекоперспективно развитие, което означава, че върху тях ще се строи при осигурено частно финансиране за изграждане на инфраструктурата. В момента тези земи на практика са обработваеми земеделски площи и за да се превърнат в парк, ще трябва да бъдат залесявани.

Гражданските организации, пък и самите проектанти са категорично против орязването на парка. Проектантите в прав текст изтъкват, че намаляването на парка е в нарушение на закона за застрояване на Столичната община, който забранява смяна на предназначението на зелени площи, и ще наруши връзката с друг парк в района - "Жива вода".

"Няма да отстъпя от това предложение. Така ще получим възможността да имаме един хубав парк, в който няма реституирани парчета, да решим финансовия проблем с отчуждаването на тази земя и да компенсираме суходолци за дългогодишното им търпение за сметището", обяснява Диков.

В групата на надведомствените решения попада и теренът на "Софияленд". Незастроената част от него ще се върне към Борисовата градина, но върху останалия терен ще има високо строителство вместо предвидените в момента спортни атракции. Гражданите изловиха и друга нередност в устройствения план - появил се внезапно терен за нискоетажно строителство на територията на Княжевската гора. "Ще премахнем това новопоявило се петно", обеща Диков.

Принос в плана са новоотразените зони със специфичен режим, попадащи в мрежата Натура 2000, както и премахнатите зони за високо строителство в част от жилищните комплекси, изтъкват проектантите.



Инфраструктура



Сериозни промени има и в транспортно-комуникационната система на София. От плановете на града отпадат няколко пътни връзки, които биха разсекли паркове - като например единият дубльор на Княжевското шосе (през Княжевската гора). Тук спорове поражда Северната скоростна тангента, която ще мине северно от кварталите "Левски", "Бенковски" и "Илиянци". Идеята е пътят да има статут на еврокоридор и да поеме транзитното движение, което в момента минава през Северната дъга на Околовръстното шосе. Представителите на гражданските сдружения, които се борят за облекчаване на Околовръстното шосе от тежък трафик, подкрепят предложението, но екосдруженията, които са загрижени за въздуха и шума от прокарването на новата магистрала, са против. Покрай пътя са предвидени десетметрови защитни ивици с растителност за ограничаване на замърсяването.

Спорове предизвикват и новите идеи за натоварването на жп транспорта с вътрешноградски функции. Диков предлага две съществуващи гари - при "Гара Искър" и "Връбница", да станат начални и да разтоварят Централна гара. "Не е нужно всички влакове да тръгват от Централна гара. Нищо не пречи влаковете в посока Варна да тръгват от "Гара Искър" и само да спират на Централна гара за качване на пътници. По същия начин "Връбница" може да е начална гара за влаковете към Бургас", обяснява главният архитект. Не е ясно обаче кога и дали ще се случи това, защото изисква сериозна организация и съгласие на БДЖ.

Друга идея - за нова жп спирка в кв. "Гевгелийски", вече породи протести (виж съседния текст - бел. ред.). Нова гара е предвидена и при пресичането на метрото към летището със съществуващата жп линия, както и при "Бакърена фабрика", отново за връзка с метрото. Спорове предизвиква и заложеният интермодален терминал при гара "Подуяне", на който да се претоварват стоки. Според противниците на идеята терминалът е в прекомерна близост до същинския център на София и ще натовари транспортно района.

Ще отпаднат ли част от спорните моменти предстои да видим. Голяма част от аргументите вече са излагани и са отхвърлени от експертите, което може да доведе до остри реплики при последната обществена дискусия. София обаче вече показа, че от сблъсъка на интереси и порасналата гражданска активност към градоустройството не е задължително да се губи.





------------------------------------

ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА

----------------------------------

Гражданските организации оспорват изготвената екологична оценка на промените в устройствения план с аргумента, че не е минала през задължителните обществени обсъждания по райони. Възможно е това да стане повод за съдебна атака срещу плана. Според някои организации в оценката са подценени и негативните влияния на летището и "Кремиковци". Експертите отхвърлиха критиката с аргумента, че за тези обекти са правени самостоятелни доклади по ОВОС.

И в доклада по ОВОС орязването на Западен парк е оценено като недопустимо. Експертите очакват да възникнат проблеми и с терена за ново гробище в съседство с парк "Врана" заради високи подпочвени води. Против новия терен са и жителите на Казичене, защото засяга техни земи. "Проблемът с подпочвените води ще бъде решен чрез насипване на допълнителни земни маси. Теренът е под нивото на пътя и го позволява", коментира Диков.

Като позитивна промяна експертите изтъкват новия устройствен статут на "Кремиковци" и евентуалното му спиране и занижените строителни параметри в зони до "Натура" като териториите край рибарниците "Челопечене", терените в близост до "Плана" и др. Пълният текст заедно с приложенията е публикуван на http://www.sofproect.com, секция ОВОС.



-------------

ФАКТИ

-------------

- В близките години София ще се сдобие със сериозни спортни обекти. Терен от 180 декара е предвиден в северната част на Северния парк за голяма спортна зала, за който има инвеститорски интерес. Голям терен за спортни атракции - парашутизъм, бънджи и т.н., е заложен и до летище Доброславци. Спортни атракции ще се развиват и в Южния парк, както и на мястото на бившата база на "Хидрострой" - между Цариградско шосе и Околовръстното.

- По линията на метрото в центъра ще бъде изградена нова спирка - между метростанцията на "Шератон" и университета. Целта е да се скъсят разстоянията между спирките в най-натоварените централни части. Предвиденото продължение на метрото от "Лозенец "под полите на Витоша с цел да се свърже с трасето в "Младост" ще отпадне.

- Прогнозите за броя на населението към 2030 г. вероятно ще се окажат силно подценени. Това вече се случи с първоначалните прогнози, готвени през 2003 г. Тогава статистиците планираха, че до 2020 г. населението на Столичната община ще е 1.4 млн. След протести от страна на Министерството на икономиката, че това означава обезлюдяване на югозападния район, прогнозата е намалена на 1.3 млн. души. Тези прогнозни данни обаче са постигнати още през 2007 г. Новите прогнози са за постоянно население от 1.485 млн. души през 2030 г. и механичен прираст от 340 000 души.