Като наближат избори и няколко здрави, прави и умни хора започват да предлагат удивително нестандартни идеи, които са толкова далеч от демокрацията, колкото президентът Първанов от ловуването с фотоапарат.

Най-странната идея, която циркулира през последните седмици, е свързана с изборите. Според нея след вота трябва да бъде създадено програмно правителство, което да изведе страната от кризата.

По същество това е изключително брадата идея. Винаги, когато нещата зациклят тежко някой приканя всички партии да се съберат на едно място, да си стиснат десниците, да напишат една велика Програма и да излъчат кабинет от мъдреци, които да изтеглят държавата до твърда почва. Тогава се появяват идеите за Правителство за национално спасение, за помирение, за възход и за... не знам си още какво.

Строго погледнато тази идея е



плач по Кръглата маса,



съобразен с новата глобална обстановка. Това е рев по коалиционното правителство на Димитър Попов, гарниран с макроикономически изводи. Тя се появяваше през годините като вариант за справяне с банковата криза, като възможен начин за борба с корупцията, като предпоставка за еврочленството ни и т.н. Трябва да признаем, че под някаква форма идеята за надпартийно програмно управление се реализира през последните години - откакто ни управлява идейния гювеч на социалисти, либерал-монархисти и етнически центристи. Но не в цялата си пълнота, тъй като към тях бе редно да се добавят една шепа десни - за цвят. (Чува се, че за следващите избори и такива ще има, ако пак се повтори управляващата сега коалиция).

Как е мотивирана сегашната идея за надпартийно програмно правителство, което да поеме властта. Социологът Андрей Райчев предложи следното: Понеже сме в криза, всички национално отговорни партии да се обединят и да излъчат 2-годишно програмно правителство. Начело на държавата да застанат 15 експерти, а партиите да ги подкрепят твърдо.

Въпреки че



подобна процедура не съществува



и няма как да съществува в конституцията на която и да е държава с претенции за демокрация, Райчев смята, че тя е възможна в България. Това би станало, ако се стигне до патова ситуация след предстоящите парламентарните избори. Примерно, ако ГЕРБ спечели, но недостатъчно, и никой не иска да управлява с Б.Б. Вместо да държи на нови избори, както си му е редът, очевидно тук се предлага ГЕРБ да се прегърне с ДПС, БСП и царя, както и с всички сини деноминации, разбира се, и заедно да поделят властта. Райчев е наясно, че това не е добре дори и за партийците, но те просто ще трябва "да пият с отвращение".

Математикът Мишо Константинов, човекът, който може би разбира най-много от избори в тази страна, споделя това предложение. Той казва: "Колкото и да ми е отвратителна идеята за бягство от политическата отговорност, има в крайна сметка национални интереси, които са по-важни от тези неща...". Пред "Сега" той заяви в прав текст: "Държавата временно се нуждае от някои непопулярни и недемократични мерки..." Вероятно го е писал и във вестниците на ДПС: "Монитор", "Телеграф" и "Експрес", където се води "наблюдател", но не съм много сигурен. На мен ми стига, че той написа: "Пълни глупости са приказките, че народът бил мъдър". И Бойко Борисов не говори така, Мишо.

Къде е проблемът?



Проблемът е в тежката недемократичност



Ако няма други идеи как да се вземе властта в тази страна, не е нужно да си играем на демокрация, не е нужно да ходим на избори, а директно да дадем властта на полковниците, хунтата, руснаците, американците, ЕС или на когото там трябва. Ако някой не знае как се печелят избори, по-добре е да не обвинява за това световната икономическа криза и планктона. Не е нужно да се гази демокрацията, като се обявяваме за спасители на същата тази демокрацията. Тя, демокрацията, е най-добра, когато се прилага.

Най-лошото е, че в тази страна идеите за заобикаляне на правилата винаги са намирали благодатна почва. Нека да припомня - от 4 години важните решения се взимат не от парламентарното мнозинство или от правителството, а от нещо, което се нарича Политически съвет на тройната коалиция. Този орган не съществува в правния демократичен свят, но работи у нас, та пушек се вдига.

Най-трагичното е, ако идеите за програмно правителство цъфтят, само за да се обоснове раждането на нова мегакоалиция, която дори да загуби изборите, да има своите основания да иска участие във властта. Ще има парите, медиите, социолозите и наблюдателите, които след вота да кажат - да, ние загубихме, но сега трябва да спасим демокрацията...