180 дни е най-краткият срок, в който ентусиастите могат да се сдобият с всички документи и разрешителни, за да пуснат в експлоатация собствена фотоволтаична централа. Това сочи опитът на едни от първите притежатели на такова съоръжение в България - адвокат Румяна Григорова и брат й инженер Светослав Григоров. Реално от средата на миналата година те ежемесечно продават ток на ЧЕЗ.

"Разликата да притежаваш фотоволтаична централа и АЕЦ е много малка. Изискват се толкова много и излишни документи. Най-големия проблем обаче ни направиха от РИОКОЗ", споделя Румяна Григорова. Екоинспекцията решила, че



това ново чудо на техниката излъчва радиация.



От фирмата производител на панелите "Саньо" изпаднали в потрес. Румяна и Светослав били принудени да ходят до София, за да се молят на специалиста по радиация Мишел Израел да дойде и да им прави замервания. Това обаче било нищо, в сравнение с изискването да бъде изваден подземен кадастър на населеното място, където се намира инсталацията. Изискването било свързано с това, че под земята трябва да мине няколко метра кабел.

Но малкото село Стоб, където се намира централата, няма надземен, камо ли подземен кадастър. Всъщност фотоволтаичната централа се намира на покрива на вилата на брата и сестрата Григорови в кочериновското село. 57-те панела са японско производство, струват 60 000 евро, свързани са в 3 групи и така осигуряват мощност от 12 киловата на час.

Силните месеци, когато панелите работят на 100%, са летните, но и при дифузна светлина и лошо време пак се произвежда ток, обясняват братът и сестрата. Тогава централата докарва по 1300-1500 лв. на месец. Преди дни слънцето едва пробиваше над Рила и уредите показваха, че в момента се произвеждат близо 4 киловата енергия. Двамата са изчислили, че инвестицията би трябвало да се върне за 10-12 години. Производителят на техните панели пък им гарантира 25 години живот.

Първо изпратихме схемите на покрива и къщата на партньорите ни в Германия. Те изчислиха до милиметър какъв да бъде панелът и монтирането стана лесно. Много по-трудно набавихме документите, но имам един приятел, който направи ВЕЦ след четири години търчане, обясни адвокат Григорова. Брат й е инженер и дълги години е работил и обикалял големите европейски страни. "От няколко години в Германия, Италия и отскоро и в Испания фотоволтаичните централи са хит, а правителствата правят всичко възможно производителите на такъв тип възобновяема енергия да нямат пречки и да получават субсидии", обяснява инж. Светослав Григоров.

Но есента на миналата година двамата били шокирани, когато средствата по европейските проекти били спрени. Изграждането на фотоволтаични централи се финансира по мярка 312 от Програмата за развитие на селските райони, която трябваше да бъде задействана на 1 октомври миналата година. Даваше се възможност да се кандидатства с проекти на стойност до 1 млн. евро, но за да се вземе максимално допустимият процент на гранта (70%), проектът трябваше да е за не повече от 300 хил. евро.

Големината на една фотоволтаична система се измерва в kWp (киловат пик). Средно произведената енергия на 1 kWp е 1100 kWh/Година. 1 kWp се изгражда на площ от около 10 кв. м.

Съгласно действащото законодателство, цените за изкупуване на произведената електрическа енергия са: - за фотоволтаични системи с мощност до 5 kWp: 0.782 лв. без ДДС за kWh (киловат час), а за системи по-големи от 5 kWp - 0.718 без ДДС за kWh.

Нормативно определеният срок за изкупуване на цялото произведено количество електроенергия е 12 години. Това приблизително е периодът, за който се изплаща една инсталация. В случай, че проектът е финансиран на 70%, инсталацията се изплаща за 3-4 години.

Разчитахме на тях, защото



предвиждаха опрощаване на банковия кредит до 70%,





след като централата заработи. За жалост 20 дни преди да изтеглим кредита, финансирането бе спряно заради недоверието към българските производители, въпреки че документите ни и всичко с централата бе изрядно. Вече работим половин година, но признаци, че ще получим финансиране няма, обяснява адвокат Григорова. Когато получили отказа, вече били установили търговски взаимоотношения с партньорите в Германия и били поръчали панелите и инверторите.

Ако не може да се усвояват някакви средства от европейските фондове, то поне ДКЕВР да увеличи изкупната цена на 1 лв., за да може по-бързо да си възвърнем инвестицията, казват братът и сестрата.

Най-големите загуби обаче те търпят от това, че ЧЕЗ спира непрекъснато през светлата част на деня тока в с. Стоб. Когато токът е изключен, панелите произвеждат ток, но той не влиза в мрежата и не се отчита, което не носи никакви приходи на Григорови. Местните представители на ЧЕЗ се шегували, че ако искат, Георгиеви могат да си направят собствен далекопровод за около 25 млн. лв. и да си решат проблема.

Не съжаляваме, че тръгнахме да правим фотоволтаичната централа, но трябваше май да я направим в друга държава, анализира ситуацията адвокат Григорова.



------------- КАРЕ---



Преди няколко дни общината в Криводол, Врачанска област, реши, че ще произвежда 10 милиона киловатчаса годишно. Общинският съвет прие решение да участва в гражданско сдружение за изграждане и експлоатация на слънчева фотоволтаична централа за алтернативно производство на електроенергия. След изграждането и свързването на всички фотоволтаични панели централата ще има мощност 5000 киловата. Това означава, че при средното за района слънчево греене годишното производство на електроенергия от централата ще надминава 10 милиона киловатчаса.

Дяловото участие на община Криводол в сдружението е обезпечено с предоставянето на парцел от 278 декара необработваема земя, на които ще бъдат разположени слънчевите панели. Вторият съдружник е дупнишката фирма "Електростройинвест". Тя осигурява проектирането, узаконяването, строежа и експлоатацията на централата, а общината участва в сдружението с 278-те декара необработваема земя. Срещу предоставения терен община Криводол ще получава 5 процента от сумите, получени от Националната електрическа компания срещу произведената електроенергия.

Още по-амбициозна е идеята на Столична община, която смята да отдава под наем покривите на училищата и детските градини. Общата площ, според градското ръководство, е над 400 дка и то може да послужи на инвеститори да инсталират панели. Специалисти обаче твърдят, че в градски условия не е най-подходящото място за поставянето на тези инсталации, тъй като лесно се запрашават. Изключително се намалява и производителността, когато върху панелите падне сняг. Хубавото е, че лесно се почистват, казват експертите.