Златни ордени, украсени със скъпоценни камъни, уникални медали, картини, сребърни сервизи, вази с изящни рисунки и т. н. - това са само част от ценностите в българските музеи, върху които Симеон Сакскобургготски би могъл да сложи ръка, ако влезе в сила новият закон за културното наследство. За приемането му, което се чака всеки момент, лобира особено активно жълтата депутатка Нина Чилова, която пое на крехките си плещи цялата му подготовка.

В момента предметите от царските колекции в музеите у нас са собственост на държавата. Според т.нар. закон "Чилова" обаче те могат да преминат в частни ръце, ако съответният кандидат-собственик докаже с документ как ги е придобил. А това, оказва се, ще бъде лесна работа за бившия ни министър-председател.

В Националния исторически музей, например, има около 2300 предмета, които някога са били част от интериора на царските дворци или са принадлежали на Симеон Сакскобургготски и на представители на неговата фамилия. "За подарените на НИМ от царица Йоанна предмети например той не може да претендира, тъй като те са част от завещанието на царицата-майка", обяснява зам.-шефът на НИМ ст. н. с. д-р Цветана Кьосева. Същото се отнася и за знамената от национално-освободителните борби във Военноисторическия музей, които, макар да са стопанисвани от царското семейство, са били изработени от българските борци за свобода. Царският трон в Музея на история на София, стоял в парламента от 1930 до 1943 г., също не може да мине във владение на Симеон, тъй като е бил изработен с държавни пари.

За други предмети обаче Сакскобургготски би могъл да претендира и то с огромен успех. В НИМ се съхраняват някои висши ордени като златният баварски орден "Св. Хуберт", украсен с брилянти, и германският орден "Черен орел", за които с голяма доза сигурност може да се предположи, че са принадлежали на цар Фердинанд или на цар Борис Трети. "Тези ордени практически нямат реална цена, тъй като подобни предмети са единични", казва д-р Кьосева. Според други експертни оценки обаче цената на един от тях



може да стигне поне 300 хил. евро



Същото е положението и с умалените модели на някои царски регалии, съхранявани в Софийския исторически музей - позлатените жезъл и кълбо, които са били подарени на бащата на Симеон - цар Борис Трети. Те не са поръчани от държавата, а са му дарени от организация "Българска родна защита" през 1928 г., по случай 10-ата годишнина от възкачването му на трона. Въпреки, че не са "официални", те отговарят на всички хералдически изисквания.

Симеон Сакскобургготски със сигурност може да претендира и за предметите, които са били дарявани на царското семейство от различни институции и по различни поводи - сватби, годишнини, кръщенета и т. н. Такава е например сребърната мастилница на Борис III в НИМ. Симеон може лесно да си вземе някои военни униформи на баща си, морската му пелерина, генералската куртка или пък парадния колан, тъй като те са били лични вещи на царя.

Потенциален интерес представляват и 98 ордена и медала на цар Борис, предадени на Военноисторическия музей през 1946 г. чрез коменданта на двореца по личното настояване на царица Йоанна. "Ордените по принцип са се получавали с орденски грамоти, които не е невъзможно да бъдат открити", казва ст. н. с. Кьосева. По думите й в това число се включват и ордените и медалите на цялото царско семейство - на царица Елеонора, на княгиня Мария Луиза, на царица Йоанна и др. Цената на всеки един от тях зависи както от материала, с който са изработени, така и от историческата му стойност, която на практика не може да се измери в пари. Аукционните къщи обаче без особени колебания биха поставили точна начална сума, започваща поне от неколкостотин евро на експонат. През 1998 г. Симеон Сакскобургготски продава колекция от няколко ордена на дядо си на аукционната къща "Сотбис". Макар сумата да е в тайна, се говори за близо 300 хил. долара.

Във Военноисторическия музей се пази и богата оръжейна колекция, принадлежала на цар Борис. Тя включва метални брони от ХVII век, шлемове, копия, пушки, 28 ятагана със сребърни инкрустации и полускъпоценни камъни, както и множество офицерски саби -



позлатени и с шлифовани благородни камъни



Колекцията от униформи и аксесоари се състои от уникални фелдмаршалски пагони, официален и всекидневен жезъл, както и най-високия орден на Царство България - орден "Св.св. равноапостоли Кирил и Методий". Там се съхраняват и някои вещи, подарени на Симеон при раждането му, които също биха могли да се върнат отново у притежателя - например: пушка кремъклия с инкрустации от седеф, ятаган с бяла кокалена дръжка, позлатен пистолет "Барета" със седефена дръжка, умален вариант на пушка "Маузер" и много саби. Всичко това по оценки на историци представлява безценно богатство за държавата, което обаче би могло да премине във владение на царя. И то, независимо че повечето предмети са били дарени на музея от царското семейство.

Под знака "върнати обратно" може да се окаже и друга група предмети - тези от обзавеждането в дворците. За тях той би могъл да намери документи, например от Централния държавен фонд, в който са запазени стотици преписки с фирми от цяла Европа за доставки. Такива са например множеството вази, статуетки, настолни часовници (над 500 на брой) в Националния политехнически музей и в Музея за история на София. Както и голямото количество мебели в софийските музеи - френска салонна гарнитура, фотьойли с тапицерия от ръчно тъкани гоблени, спални от махагоново и орехово дърво, огромно бюро с позлатени орнаменти, подарено на Фердинанд от Бисмарк, и още много прибори за хранене, сувенири, подаръци и др.

Част от обзавеждането в царските дворци се намира и в НИМ - например сервиз с фина позлата, който е особено ценен. Във витрините на музея има и часовник, за който като нищо биха могли да се намерят документи от фирмата, от която е купен. "С обзавеждането обаче нещата стоят малко по-сложно, защото доказването с чии пари - на царското семейство или на държавата са купени, е спорно", коментира ст. н. с. д-р Цветана Кьосева. Така е и с красивите мебели в НИМ, и с предметите, с които са били обзаведени салон-вагоните на Фердинанд и Борис (днес в музея на транспорта в Русе) - сребърни съдове, чайници, сервизи и др. Доказването на правото на собственост върху близо 20-те каляски и върху файтоните, намиращи се в Националния земеделски музей и в Музея за история на София, също би било трудно, тъй като са



предоставени на царското семейство от държавата



В това число са например златната каляска стил "Людовик ХVI" и единственият по рода си у нас автомобил - лимузина "Мерцедес".

В тази група биха могли да попаднат и фамилните портрети в Националната художествена галерия, които са поръчани от царското семейство - на царица Йоанна, на цар Борис III, на княгиня Мария Луиза, нарисуван от Мърквичка и т. н. Не е ясно кой е заплатил за тях или дали са били дарени от самите художници. Същата е ситуацията и с множество вази, сувенири и предмети с образите на Борис, Фердинанд или Симеон.

Според шефа на НИМ Божидар Димитров обаче Симеон би могъл да претендира за правото на собственост върху всички близо 50-60 хил. предмета, намиращи се в музеите в страната. "Всичко опира до това какво представлява интендантството, което е обслужвало царското семейство. Ако се докаже, че то е частно, както това стана с горите и дворците на Симеон, тогава той може да си поиска всички предмети, които са били едно време на интендантството", казва Димитров.

Макар да признават, че съществува напълно реална възможност Симеон да вземе доста от принадлежащите в момента ценности на държавата, много експерти не вярват, че това ще се случи. "Най-много да си вземе някой орден или конкретен предмет, но всичко - едва ли, иначе ще си срине авторитета", коментират те. Според тях Симеон просто няма какво да прави с въпросните "царски" предмети. Според други обаче, повярвали му навремето, че няма да си иска горите и имотите, бившият цар би могъл да ги употреби по-много прагматичен начин - като ги продаде. Всички са единодушни само в едно - че едва ли той ще си вкара подобен автогол преди изборите.