В първи курс имах нещастието да присъствам на предизборна агитация на кандидати за студентски съвет. В една от 15-минутните почивки между лекциите едно момче се изправи на преподавателската катедра и ни уведоми, че бил кандидат, имал екип, приоритетите му били еди-какви си, щял да свърши това и това. Беше глуповато, смешно и не ме спечели. Може би защото много приличаше на политик. Агитацията му не спираше, но не го избраха. Спомням си, че беше доста ядосан. Наскоро разбрах, че е областен координатор на една опозиционна партия.

В първи курс ти казват, че студентският съвет защитава интересите ти. Някои хора вярват на това. Както всички, които представляват някого, хората от студентските съвети умеят добре да говорят и още по-добре да обещават. А най-добре - да не вършат нищо или само това, с което не биха засегнали собствените си интереси или тези на по-силните. В това общество малцинството е на идеалистите, които си мислят, че могат да направят нещо и бързо се разочароват.



Да си в студентския съвет обаче не е лошо.



Студентският съвет на УНСС например е безотказен трамплин към кметския пост на район "Студентски" - двама от председателите му са кметували в районната администрация. Бизнесът с подходящи приятели е друга почти задължителна странична дейност на студентските представители. Тази седмица стана ясно, че зад някои от заведенията в Студентски град, престъпващи законите, стоят близки до студентските структури и минали общински величия. А сякаш това не е достатъчно - срещу действащи студентски лидери има обвинения, че са фалшифицирали документи, настанявали незаконно в общежитие, източвали пари и пр. - една доста по-реалистична картина на битието на тези организации от нормативната.

Кой всъщност има право да представлява студентите? Според Закона за висшето образование това е студентският съвет. Членовете му участват пряко в управлението на университета и по-конкретно в разпределението на общежития и стипендии. Студентският съвет се избира пряко от студентите. Мандатът на членовете му е две години с право да бъдат избирани за още един мандат.

Достатъчно е човек да се порови из сайтовете на студентските съвети, за да разбере как на практика се осъществяват неговите правомощия. Например този на студентския съвет към СУ не функционира. Когато човек се опита да разбере каква е мисията на факултетния съвет (от неговите членове се формира студентският съвет) към журналистическия факултет разбира, че



мисията е "в процес на обработка"



На тази фаза е от 18 юни 2007 г. Кои са членовете на факултетния студентски съвет към биологическия факултет пък не е ясно, защото разделът с имената им в Интернет не се отваря. Иначе в раздел инициативи разбираме, че тези анонимни борци за студентско добруване повишават рейтинга си и са получили дарение от компютри, благодарения на което мнозинството студенти имат достъп до интернет. В сайта на съвета към УНСС нещата са малко по-пресни. Последната публикация е от декември 2008 г., когато ректорът и председателят на съвета са посетили дом за сираци в Калофер. "Момчетата и момичетата бяха много радостни от визитата на гостите и ги обсипваха с прегръдки", разказва се там. Във форума обаче нещата не са толкова радостни. Показателно е, че последните мнения там са от 2006 г. "Аз, както повечето тук, не съм наясно какво прави точно СС за нас", казва един от форумците. "Е ми пие си кафето (уискито) с преподавателите и си урежда оценки, докато другите учим...", отговаря друг.

"Единственото, което прави съветът е да забавлява или подписва, и да взима общо мнение на студентите. Организира партита, турнири, празненства, номинации за мис и мистър, все неща, които са в сферата на забавата, а не в отстояването правата на студентите. Би трябвало един студент да може да потърси съдействие и да получи защита от съвета, ако да речем има някакъв проблем с преподавател. Членовете на съвета участват в почти всички нива на управление и би трябвало да могат да помагат", казва Борислав Сандов от СРОКСОС. Тази сложна абревиатура доби популярност покрай студентските протести, които организира след убийството пред дискотека "Амнезия". Зад нея стои "Сдружение за развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове", което в новото си политическо амплоа напоследък обича да изпуска последните думи от наименованието си.

Според Сандов СРОКСОС е рожба точно на бездействието на формалния орган, представляващ студентската воля. Тези структури биха могли да правят много повече, като се има предвид, че



бюджетът на някои от тях не е никак малък,



твърди опозиционният студентски лидер. По закон на съветите се полага 1% от сумата, събрана от такси за изпити. "В зависимост от университета парите могат да са от 10 до почти 100 хил. лв. Но най-големият проблем на студентските съвети е, че те са безконтролни. Има две много сериозни звена, които би трябвало да осъществяват контрол. Едното е контролният съвет, той би трябвало да следи как се харчат парите. Другият орган е самият ректор, тъй като всички решения за изразходване на средства му се докладват, той ги подписва. Тук обаче може да се получи конфликт на интереси, защото ако ректорът не желае да следи дейността, той просто разписва на добра воля. Ако пък поиска да насочи действията на съвета в една определена посока, може да не подписва, което не му е изгодно", обяснява Сандов.

На национално ниво студентите са представени от НПСС. То се състои от председателите или делегираните представители на студентските съвети, а бюджетът му е 10% от бюджета на всеки съвет. Според закона тези пари трябва да се харчат за "финансиране на национални програми за образователна, научна, културна, спортна и друга творческа дейност на студентите, както и за провеждане на международна дейност". "Това е една куха структура, която оглавява друг куха орган - студентските съвети. По-важното е, че



над тях има трети кух "етаж" -



ръководството на НПСС", казва Сандов.

"На някого може и да му се стори, че бюджетите са големи, но около 70% от съветите не са получили дори това, което им се полага по закон, просто академичният съвет не ги е гласувал" отговаря председателят на НПСС Георги Илиев. Според него дейността и ролята на студентските съвети напоследък се засилва. Във варненския медицински университет, където председателят учи, организират парти на първокурсника, кампании за кръводаряване, анти СПИН кампании, раздават презервативи на 14 февруари, организират тържества, кампании за приобщаване на новите студенти, раздават мартеници и т.н. "Трябва да ви кажа, че това не са страшно много пари, нашият бюджет е около 10 хил. лв.", обяснява Илиев. Според него има и видим ефект от съществуването на тази структура. Например 2/3 от състава на комисията по настаняване в общежитията е от студенти, същото е и в комисията за разпределяне на стипендии. Това автоматично означава, че ако даден студент има проблем с общежитието, може да се обърне към студентския съвет. "По наше настояване беше увеличена стипендията от 90 на 120 лв.", твърди още студентският лидер.

Да се върнем обаче на действителността, за която вече стана дума по-горе. Наскоро ректорът на СУ проф. Иван Илчев обвини председателя на студентския съвет, че е фалшифицирал документи за кандидатстване за общежития и е взимал пари от студенти, за да ги настани в изцяло ремонтирания 8 блок в Студентски град. Подобни обвинения има и срещу бивши членове на студентския съвет на УНСС, правени са журналистически разследвания. Срещу един от тях са подавани сигнали, че докато е бил председател на студентския съвет е живял незаконно в общежития, че е фалшифицирал документи, че е източвал пари от средствата за стипендии и социални помощи, които се разпределят от съвета. През 2003 г. група студенти подават оплакване до ректора, че същият председател е провел незаконен избор на студентски представители в общото събрание на университета. Темата със златната кокошка "Студентски дом" пък заслужава отделно внимание.

Освен че отглежда кметове за район "Студентски" (Георги Ненков и Константин Арабаджиев), студентският съвет на УНСС възпитава и бизнесмени, както приляга на икономически ВУЗ. Заемалият същия студентски пост Тодор Гунчев доскоро бе шеф на скандалната общинска фирма "Кампус", давала на смешни цени терени под наем в Студентски град. И тримата преуспели студентски шефове са свързани със СДС. В момента обвинените в нарушения при настаняването в общежития лидери продължават да бъдат в НПСС. Затова може би е спорно дали студентите имат нужда от още една организация и още лидери. С времето има опасност тя също да се превърне във формална структура, която работи само за благото на ръководството си. А не един партиен водач би се радвал сред тази обществена сила да има човек, чийто глас се слуша и на когото може да се въздейства.