"Всички са честни, докато ги хванат", казваше ми старшината в казармата и ми нареждаше да заключвам нощем ротния телевизор в остъклен шкаф. Който е ходил войник, знае, че от старшините извира здрава народна мъдрост, годна за универсално приложение.

Откакто влязохме в Европейския съюз, се вижда, че родният старшина още преди години е бил на равнище поне за евроревизор. Неговият далечен колега Робърт Галвин, който завежда ревизионната служба на Европейския парламент, написа секретен доклад от 92 страници, показващ след година скришно четене какво означава волен харчлък за сметка на европейските данъкоплатци. Той разкрива, че евродепутат може да "спести" за един мандат 1.2 млн. евро от елементарни фокуси с "безотчетни" пари и с подобия на финансови документи. Разгулът от следващото лято може да е още по-голям въпреки затягането на контрола, защото заплатите на повечето евродепутати законно ще скочат до 7800 евро, след като отпадне принципът на приравняването им към националните депутатски заплати. Те ще се равняват на 38.5% от заплатата на съдия в съда на ЕС в Люксембург. Най-голям удар ще направят българските пратеници в ЕП, защото сега техните заплати са най-ниски в ЕС - 1100 евро. Останалите екстри ще се запазят, като отпускането на парите ще става по малко по-строга процедура.

Благодарение на "Сънди таймс" докладът на Робърт Галвин излезе на светло с година закъснение, но пък 3 месеца и половина преди изборите за евродепутати.

А сигнали за злоупотреби в европейските институции е имало и по-рано. Така например годишният доклад на Европейската сметна палата за изпълнението на бюджета на ЕС през 2007 г. - първата от членството на България - потвърди миналия ноември, че и в Европа



никой не заслужава доверие без проверки



За първи път от 14 години палатата, която е външният одитен орган на ЕС, каза на Еврокомисията, че, общо взето, е доволна от отчета й. Даденото от нея "чисто становище", наричано също "становище без резерви", бе признание, че започналото затягане на контрола се харесва на базираната в Люксембург ревизионна централа. То бе съпроводено с препоръка за още повече строгост, което пък би трябвало да е сигнал към европейските държави и особено към поставените под специално наблюдение като България, че се задават трудни времена.

Доколкото нашите финансови мъки в ЕС започнаха през 2008 г., когато Еврокомисията (ЕК) ни наложи санкции чрез замразяване на 825 млн. евро от трите предприсъединителни програми ФАР, ИСПА и САПАРД, можем да си представим как тази година Брюксел с радост ще отчете, че е изпълнил препоръката, защото вече отне окончателно 220 млн. евро от замразената сума и се е амбицирал да не спре дотук. Тогава може да получи и похвала заедно с второ "чисто становище". Макар и да няма общоприето политическо виждане какъв е прагът на търпимост към нередности в харченето на европари, Сметната палата си е изработила вътрешен норматив от 2%. Това са в повечето случаи грешки, а не злоупотреби, но когато се борави с пари, небрежността не е извинение. Процентът може да изглежда малък, но върху плащания от 114 млрд. евро годишно става дума за 2.28 млрд. евро.

Според евродепутати в Комисията по бюджетен контрол към Европарламента



класацията на България е катастрофална,



защото при нея са открити нередности в 12% от изпълняваните проекти. Вярно е, че става дума за предприсъединителни фондове, защото страната ни още не е започнала да получава масирано средства по оперативните програми, които възлизат на 7 млрд. евро за периода до 2013 г. Но доколкото едни и същи хора контролират харченето на европейските пари, подобно скандално равнище от нередности би означавало ЕС да излезе през следващите пет години с 840 млн. евро "на червено" само заради България. Това би представлявало една трета от поносимите финансови нарушения в целия бюджет на ЕС. Равнището на търпимост очевидно е прехвърлено много грубо и България не би трябвало да се сърди, че получава строги наказания.

Просторът на България за маневриране се стеснява много не само от засиления натиск на Европейската сметна палата върху Комисията на ЕС. От февруари 2009 г. се добави и натискът на Европарламента, който прави отделен анализ как да освободи Комисията от финансова отговорност за бюджетната 2007 година. За разлика от ревизорите в Люксембург евродепутатите силно се влияят от общественото мнение, защото от него зависи тяхното избиране.

Британското евроскептично електронно издание "Отворена Европа" (Open Europe) подигра през ноември контролните органи на ЕС, като публикува класация на сто измами и разхищения, взети от практиката предимно на "старите" членки. България се нареди в списъка с три примера, като най-яркият бе замразяването на средствата по ФАР, ИСПА и САПАРД, подкрепен за илюстрация от скандала с източване на 7.5 млн. евро по САПАРД от близките до властта бизнесмени Марио Николов и Людмил Стойков. Със сегашните разкрития на "Сънди таймс" британците като че ли мажат с мехлем раните на българските управляващи, които в отбраната си срещу Брюксел пуснаха в употреба отчаяния аргумент, че



и другите не са стока



Очевидно е така, след като италиански профсъюзи са откраднали близо 20 млн. евро, предназначени за професионално обучение на хора с увреждания и безработни, като вместо това са си напазарували луксозни коли и са си направили скъпи воаяжи. Също в Италия по схемата на "групата Николов-Стойков" са били източени 8 млн. евро чрез закупуване на стари машини вместо нови. В Чехия, която бе сред отличничките на новоприетите държави, кмет завлякъл 2 млн. евро чрез подправени документи за строеж. Холандия, която е сред най-острите критици на България, се посрами чрез компанията "Корера", която взела 600 000 евро от Европейския социален фонд, за да обучава железничари, но си похарчила парите за свои нужди. Оглавяващата международните класации по честност Швеция влезе в позорния списък не с какво да е, а с представителството на ЕС в Стокхолм, което плащало на служителите си "на ръка", за да избегне строгия данъчен ред в страната.

Как европейските органи да контролират държавите, когато самите еврократи не са наред? Скандалът с евродепутатите проби обвивката на секретност още миналата година, когато се разбра, че те са злоупотребявали с отпуснатите им близо 120 млн. евро за наемане на лични помощници. Мнозина прибирали парите за себе си или за роднини. Нашите евродепутати също имат право на 15 000 евро месечно за помощници. Някои от тях ударно откриха по няколко информационни центъра в страната, които поне медиите не ползват като източници на информация.

Суперскандално бе и разкритието, че 60 евродепутати искали полагаемите им се 200 евро на пленарно заседание и за сесии в петък, въпреки че Европарламентът никога не се събира в петък. Така от 2004 г. до уличаването им през октомври 2008 г. те са прибрали за нищо 820 000 евро.

Самата Комисия на ЕС не е образец за праведност и не се готви да бъде, защото подкрепя проекта за изпращане през май 2009 г. на белгийски астронавт на Международната космическа станция, чиято главна задача ще бъде да носи избирателна урна. Така мисия за 25 млн. евро ще има пропагандната цел да активизира гласоподавателите на европейските избори през юни.

Нищо не ни пречи да кажем на европейците: "Вижте себе си!". Но има малка пречка: главно те дават парите, за които ни контролират.