:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,683,931
Активни 661
Страници 26,496
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

През шаха ли ни е всичко?

Шахът е игра умствена. В нея факторът "късмет" е минимален. Не че отсъства; примерно на опонента може да му прилошее - но няма как да почнеш с каре топове, все пак.

Шахът е игра поучителна. Учи на онова, което Бертран Ръсел нарича цивилизация.

Ако щете вярвайте, но когато прочетох какво според Ръсел е цивилизация, се зачудих. Било проста работа - умение да предвиждаш.

Всъщност защо не. Баба ми, която пълнеше зимника с компоти и туршии, беше в пъти по-цивилизована от играчите на борсата. Тя знаеше, че ще дойде зима и че не може да се разчита на хоремага и държавата. Ненадеждни фактори, ще те подведат.

Баба ми не играеше шах, но и не предизвикваше световни финансови кризи, затова беше стойностен гражданин.

Играта на шах учи на цивилизация. Тъкмо обратното на игрите с карти и зарове. Не че и там не се иска майсторлък, но дилетантът може да опердаши майстора като нищо. Ако му потръгне, разбира се. На нас ни трябват уроци по победи чрез собствен ум и усилия, не чрез тото и вайкане в офисите: "няма ли кой да оправи държавата най-после".

Мачът на Веско Топалов с етническия ни родственик Гата Камски е добър символ за такива надежди. Не става дума само за победа; става дума за опиянение от чувството, че няма кой да те спре, ако те бива наистина. Единият - роден в Русе, другият - емигрант, тоест "невъзвращенец".

Би ли било възможно това преди 30 години, дори символично?

Едва ли. Шахът беше част от политическия шах, от Студената война, от идеологическите стратегии. Бяхме пешка в тази война. Която няма шанс да стане царица тъкмо в тази партия (с тази партия?). Нормално беше шампионът да е от столицата на метрополията. За това се влагаха ресурси, усилия, пропаганда.

Там доминираше Москва. Продуктите на тази почти индустрия - Тигран Петросян и Борис Спаски, можеше да надиграе само гений. Един такъв, Боби Фишер, се появи. Той победи Спаски през 1972 с 12,5 на 8,5, стана световен шампион и огорчи вождовете. Не ставаше дума само за шах.

Има символика в това, че Фишер огорчи после и ФБР, и ЦРУ. Евреинът Фишер заклейми Израел, а след атентата на 11 септември 2001 г. направи чудовищно изказване: "Това е велика новина. Аз приветствам този, който го е направил. Не мога да повярвам на очите си!".

Геният често е луд и неприятен, Фишер е поредно доказателство, решиха Службите. Което не ги спря да се опитат да го арестуват. Фишер се запъна в Япония: "Никой не е направил повече от мен за Америка. През 1972 г. светът гледаше на нея като на страна, в която умеят да играят само бобслей, хокей на лед и американски футбол. Никой не предполагаше, че там може да живеят интелектуалци".

По-късно, когато Карпов игра с "невъзвращенеца" Корчной, също продукт на съветската шахматна школа, но "предател" (Корчной се сражаваше на дъската под швейцарски флаг), системата намери своя реванш.

Бях студент в Москва през 80-те, когато Карпов се срещна за първи път с младока Каспаров в мач за титлата. Каспаров не беше надежден за системата - млад, импулсивен, евреин, от Баку. Слабо управляем. Официалните сили бяха зад Карпов. Всички латентни "демократи", вкл. моя милост (Това "демократи" и досега е обидна дума за широки слоеве в Русия) - за Каспаров. Следяхме партиите, тогава нямаше Интернет, коментирахме. Карпов не успя да победи - а беше близо, в първата част на мача. И Каспаров не успя. Прекратиха срещата.

Преведох един поет-модернист - Алексей Парщиков, автор на "Шахматисти". И той евреин. За да бъдеш оригинален, трябваше да си за Карпов; никой от нашите кръгове не беше за него. Сигурно затова Парщиков написа:



Все болеют за короля нефтяного,

а я - за ледяного.

....

Противнику перекручивают молекулярные нити.

Ледяной король, кто в твоей свите?



За ним - 32 фигуры,

ЭВМ, судьи и аббревиатуры,



армии, стада, ничейная земля,

я один болею за этого короля.*



Отподире нефтеният (заради Баку ли?) цар стана световен шампион, стоя дълго време на върха, на един турнир нашият Топалов му нанесе жестоко поражение и Каспаров се отказа от дъската, зае се с политическата дъска. Той е шеф на най-непримиримата опозиция в Русия, върл противник на Путин, зад него не стоят широки обществени слоеве. Понякога го арестуват.

На политиката може да се гледа като на шахматна партия. Може и на живота да се гледа така. Друг гений - Владимир Набоков, написа книга за луд шахматист - "Защита Лужин". Прототип е приятел на Набоков - гросмайстор Курт фон Барделебен, който се самоубива през 1924 г. , също като героя в книгата.

По едно време Лужин започва да вижда света като шах - прозорецът е дъска, тополите - фигури...

Хармонията - невъзможна, победата - илюзия.

Увлечени от мача на шампиона и претендента, тогава направихме институтски турнир. Станах шампион на института. Не се възгордях, защото преди доста време, когато се мислех за много добър, един колега по СУ, Ради, кандидат-майстор, ме би като на шега, като той игра блинд**.

Шахът учи на това, че винаги има някой по-добър от тебе. Което не значи да даваш партията без бой.

Учи също, че е добре да минем от културата на късмета към културата на предвиждането. По-цивилизовано е.

---------

*Всички симпатизират на нефтения цар,\ а аз - на ледения.\ На противника молекулните нишки му ги разплитат \ Ледени царю - кой е в твоята свита? \ Зад тебе са фигури - 32,\ компютри, съдии, служби и градове\ армии, стада, гранична бразда\ Зад този цар съм само аз, да. (от руски)

**на сляпо.
112
7015
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
112
 Видими 
23 Февруари 2009 23:05
Статията на броя
"Баба ми не играеше шах, но и не предизвикваше световни финансови кризи, затова беше стойностен гражданин."
Йо ман, само тва да беше написал, пак щеше да стига
23 Февруари 2009 23:28
Мето, на тебе ке ти играм без два коня, без чорапи, сос запушени уши и ке те матирам най-късно на 17-ио ход...
23 Февруари 2009 23:29
Трудничко е да излеза статия сякаш написана от ДИ.
Трябва повече, доста повече ...
23 Февруари 2009 23:33
Шах с коня! Това за победата беше добро
24 Февруари 2009 00:27
Аз пък знам как се местят фигурите!
24 Февруари 2009 01:11
Разбирам, че с Ламбовски сме били по едно и също време в Москва - бях на една от партиите на този мач Карпов-Каспаров (завърши реми), имаше нещо символично, че мачът се првеждаше в Колонната Зала, дето беше изложено тялото на Брежнев за поклонение през 1982, и наистина се усещаше във въздуха напрежението откъм властите, да не би да победи "дисидентът" Каспаров. Но рано или късно талантът побеждава, както и да се опитва системата да го спре, и Каспаров го доказа. Само дето сега ФСБ (КГБ) не му дава шансове, тази партия я е загубил предварително, за съжаление.

Добра статия, можем да направим аналогии със сегашната "шахматна партия" народ - управляващи в БГ. Засега с номера и често ходене до тоалетната (в стил Крамник) тези последните успяват да печелят по точки, но все ще им дойде времето и на тях, колкото и печени мошеници да са и да са купили и съдиите. Иде Видов Ден.
24 Февруари 2009 02:01
Гари Каспаров за мен е, а и нявярно ще си остане, най-уважаваният шахматист. Не само заради шахматния му гений, а и (най-вече) заради гражданската му позиция. Веско Топалов също е гений в шаха, но няма гражданска позиция. Малко конформист си пада. Разбира се, пожелавам му успех и срещу Камски, и после срещу Ананд.
А статията на Бойко е хубава. Единственият и недостатък е, че наистина е малко в стил Д. И.
24 Февруари 2009 02:21
"Играта на шах учи на цивилизация. Тъкмо обратното на игрите с карти и зарове....."
Бойко, Бойко.Странно как един интелигентен и цивилизован човек като тебе, не е чувал за играта на шах с карти.Говоря за спортният бридж, разбира се.Там няма късмет.И‌ вариантите са доста повече от шаха.
24 Февруари 2009 03:40
/eko,

Шажматът е игра, възникнала преди повече от 2000 години, бриджът я има, я няма 100. Да почакаме още 200–300 години, пък тогава да се изказваме токова категорично!
Иначе от игрите на карти бриджът най–много се приближава до шаха. За броят на вариантите обаче категорично не си прав.


24 Февруари 2009 03:58
Що се отнася до гражданската позиция на Каспаров, смятам че той се оставя да го използват. Не ми се вярва ако партията му случайно победи, кликата, която сега се крие зад гърба му, да го остави да стане министър–председател или президент. Нищо, че е от семето Авраамово. Такива като Гари ги употребяват и след това ги захвърлят. Примери за това в историята колкото щеш.
24 Февруари 2009 04:16
Бойко Ламбовски
24 Февруари 2009 05:16
/eko, мъничко само не си прав за броя и ето ти едно доказателство, което, мисля, е достатъчно да те убеди:
Колко са комбинациите в шаха?
Опит за обобщение на направените до момента изчисления е следното (исторически):
-1889 Кънингам неправилно изчислява, че след 4-ти ход, са възможни 71 782 позиции и 197 299 партии.
-1895 Мари посочва числото 71 870. (според Доусън 1946)
-1903 Мари коригира числото на вярната стойност 71 852. (според Фабел)
-1950 Клод Шанън (бащата на теория за информацията, както и на теорията за цифровите компютри), в известната си статия, поставила началото на компютърния шахмат, дава броя на валидните позиции, възникващи в партия от средно 40 хода: P(40) ~ 64! / [32!(8!)^2(2!)^6] ~ 10^43, която е и приетата днес долна граница на тази оценка. Причината е, че не са отчетени някои легални позиции, възникващи след взимане или превръщане при достигане на краен хоризонтал, докато някои невъзможни позиции, като пешки на първи/осми хоризонтал или едновременно шах и на двата царя, влизат в тази оценка... Разглежда се партия от 40 хода, тъй като средно около 40-ти ход става ясен изхода от партията и тогава най-често една от страните се предава. Типичната шахматна позиция притежава между 0 и 218 възможни хода, като средно ходовете са 30. Това число (30) е получено от Де Гроот при усредняване на данни за голям брой партии на майсторско ниво, където то оставало относително постоянно почти до техният край. По този начин след ход на белите, и следващ отговор от черните се получават средно 10^3 възможни позиции. Шанън оценява и нивото на сложност на шахмата на ~ 10^120 (английският термин е game-tree complexity) - отново долна граница. Това число е известно като Число на Шанън. Дава и оценка на времето, необходимото за изчисляване на първия ход от компютър, пресмятащ по 1 позиция за микросекунда (0.000001s): 10^90 години!
-1972 Бийлър дава за същото число оценка P(40) ~ 10^40, получено от броя пешечни позиции в случая на липса на вземане - 15^8, умножени по възможните фигурни позиции, разделени на 2 за двойките коне, топове и офицери - по понятни причини. Това число е неточно, поради липсата на отчитане за вземането от пешки, при което те променят вертикалите си (Шропел 1996).
-1990-те Виктор Алис дава горната граница за това число P(40) < 5х10^52, и оценява вярната стойност на близка до 10^50. Приемайки средната партия за 80 хода, и средния брой легални хода в една позиция за 35, той дава и нивото на сложност на шахмата ~ 10^123.
-1994 Шварцкоф обобщава броят на валидните позиции след 1, 2, 3, 4, 5, 6-ти ход: 20, 400, 5362, 71 852, 809 896, 9 132 484..., а броят на партиите, които приключват след съответния брой ходове са: 20, 400, 8902, 197 742, 4 897 256, 120 921 506, 3 284 294 545...
-1999 Харди дава оценка за броя възможни шахматни партии - (10^10)^50.
24 Февруари 2009 07:47
Бойко чете форумът и е в крак с темите. Дори за "йодеите" Фишер и Каспаров е написал. Може пък така да стане по-голяма тупалка тук. Знам ли може да има някъква вътрешна конкуренция между колумнистите, под статията на кой ще има повече коментари
24 Февруари 2009 08:05
Може би Каспаров наистина да е евреин, но на лицето му е изписано , че гените му са арменски.
24 Февруари 2009 08:05
/ЕКО , така и не разбрах от тези цифри имат ли край импровизациите в шаха? Според мен нямат - решенията на компютъра не значат нищо.Както нямат край импровизациите в музиката , рисуването и писането...Защото за разлика от машината , човек може да реши да загуби красиво...Това е то разликата...
24 Февруари 2009 08:07
Извинявам се обърнах се към ПОСЛЕДЕН не към /еко.Съжалявам....
24 Февруари 2009 08:12

Аз пак да си кажа:



____________________________
Спортът е опиум за народите!
24 Февруари 2009 08:32
Междудругото някой подхвърли че есето на Бойко приличало на тези на ДИ.
Но тогава трябваше непременно да спомене за двама титани, колоси или каквото друго определение се сетите в шахмата като Алехин и Капабланка.
Алехин е известен като шахматиста който е правил може на-красивите комбинации в шаха.
Шаха както е известно е симбиоза между Наука Изкуство и спорт.
Има един мат на Алехин в стил задушен мат който винаги ми е пред очите. Мат в пет хода в който накрая Алехин остава с кон срещу дама, топове и други леки фигури, но неговия велик кон е достатъчен за мат! Търсих го из нета, но засега не успях да го намеря.
Иначе съдбата на Алехин е трагична и драматична. Принуден да емигрира от Русия, той отива във Франция. През 1927 размазва другия шахматен гений Капабланка( наричан Моцарт на шаха) в Буенос Айрес като бие в шест партии а губи 3. Дори се говори че има шанс да се върне в СССР. Но в руския клуб в Париж едно негово изказване е леко интерпретирано в пресата, уж е казал " и дано най-сетне се нормализират нещата в наша родина". Настъпва разрив.
Смъртта му също е загадка. Намират го мъртъв в хотелска стая в Португалия паднал над шахматната дъска. Наистина смърт достойна за шахматен гений.
Разбира се има и теория на конспирацията. Алехин участва на турнири в Прага през 1944, тогава Прага е окупирана от нацистите.

Капабланка пък е известен с бонвиванското си поведение. До среднощ гуляее в баровете, порка ром до откат, пуши пури, а на сутринта размазва противниците си.
Алехин също яко порка, дори на някои партии е видимо пиян, но това не му пречи да громи.
Въобще всички световни шампиони за малко или повече луди в добрия смисъл на думата.
За Фишер и Каспаров е изписано толкова много че няма какво да се коментира.
Може би наистина от чисто шахматна ггледна точка Каспаров е най-великия за всички времена, но може би защото той беше така да се каже Терминатор-3.
Какво ли би било ако Алехин или Капабланка се бяха родили 70 години по-късно?

Редактирано от - ЗИП на 24/2/2009 г/ 09:50:21

24 Февруари 2009 09:07
Хубаво е дето се мъчим да се изхлузим от културата на късмета към културата на предвиждането, обаче ми се струва, че шахът все пак е изкуство и въпреки, че съм наясно с математическите калкулации, и стратегиите, съм склонен да търся красотата, нежели предвидливата пресметливост. Защото шахът е игра.

На всичкото отгоре (чудо!) ще се съглася със ЗИП-а, че шампионите са малко или повече луди в добрия смисъл на думата.

Гледали ли сте филма Shine, посветен на лудия австралийски пианист-виртуоз Дейвид Хелфгот - естествено и той йодей.

Божа работа е всичко! Инак Ванга щеше да бъде несменяем световен шампион по шах, боулинг и художествена гимнастика заедно.
24 Февруари 2009 09:26
Шахматът е най-мъдрата игра. През 1993-94 бяхме предложили на НС да се оформят няколко отбора от МС, съдебната власт и НС и така да се проведе един хубав турнир. Категорично бяхме против футбола, в който дейно участие вземаше Ал Йор. Искахме да покажем на света, че сме нация умна, и че не разчитаме само на краката си. Нищо не се получи. Дано Първанов поднови тази инициатива, иначе все повече ще ни е жално за шахмата, който едва едва диша. Трябва му малко допинг от висок ранг, че да възлече и малките дечица в тази чудесна игра на мисълта.
24 Февруари 2009 09:38
усеща се известно влияние ...
ама май е за хубаво ...
24 Февруари 2009 09:40
Не мое да ме матираш, оти ше ти играем йодейската защита Нимцович
А бабата на чичи навремето сека вечер играла шах у сеуто с разсилния.
24 Февруари 2009 09:46
Бе основния недостатък на шаха, в сравнение с останалите игри(спортове) е възможността да го практикуваш сам със себе си, особено ако нямаш вътрешен шахматен часовник. Така може кьорав лаф да не обелиш десетина години и всички да те мислят за изолиран психопат, пък ти да размишляваш над някой особено елегантен ендшпил. Не че има особена разлика.
П.П. Докато при борбътъ например, не може да си направиш черек или сарма сам на себе си, макар че при определено ниво на гъФкавост на телото и твърдост на глъвътъ може почти да успееш да си направиш центур или суплес.
24 Февруари 2009 09:49
А това беше последната партия на Каспаров, преди да "окачи бутонките" и да стане за смех с тиа напъни заедно с още иляда дебила да бутат Путин...
24 Февруари 2009 09:56
Не мое да ме матираш, оти ше ти играем йодейската защита Нимцович

Яз ке те посрещнем с една "сицилианска защита" - демек ако се закучи партията, трескам те с дъската по главата като Тото Риина - некорумпиран прокурор и изпадаш у цайтнот...
24 Февруари 2009 10:03
товариш, зависи от шаха. Аз съм гледал партии дето почват с два хода, рокади се правят през бити полета, шахматистите придружават всеки ход с рева "па те ме мене тука бе, рупон", връщанията са позволени и ако накрая останат само цар и топ срещу цар, обявявява се реми, щото иначе безплодните опити за мат продължават цела нощ.
24 Февруари 2009 10:03
Беев за да бъдем обективни, трябва да съобщим уникалния факт, че Каспаров наистина се отказа след игра с Топалов, но неговата най-велика партия е знаете ли срещу кой? Събда. Пак срещу Топалов. На турнира Корус през 1999 във Вайк Ам Зее. Умопомрачително виждане в дълбочина от почти 20 хода напред!!!!
Каспаров определя тази своя партия като най-добрата която той е играл. Както много групи определят своя златен хит. Ето линк по долу
Натиснете тук
24 Февруари 2009 10:09
Зипе, яз не си кривим душата, Каспаров беше най-големиот, обаче като човек е боклук...
24 Февруари 2009 10:21
Шахът учи на това, че винаги има някой по-добър от тебе. Което не значи да даваш партията без бой.

Учи също, че е добре да минем от културата на късмета към културата на предвиждането. По-цивилизовано е.

И бабата с бурканите и шаха са включени в статията заради тези изречения.
Мисленето, анализът, сравнението , прогнозата и борбеността трябва да заменят българската наивност, доверчивост и очакването Някой да дойде и да оправи батака в държавата.
24 Февруари 2009 10:23
Лелееее!
24 Февруари 2009 10:24
Най-големият на всички времена и народи е Роберт Джеймс Фишер! Втората част на твърдението на мосю Беев в абсолютно вярна.
24 Февруари 2009 10:33
Кво леле, чист мат и валат с контра...
24 Февруари 2009 10:36
Прочетох статията два пъти. Това рядко ми се случва. Не ми хареса ! Силно начало, вяло изложение, странни изводи, нямащи нищо общо с изложението.
Кому бяха нужни тези общоизвестни исторически данни, които запълват две трети от написаното. Ламбовски, защо не си разви тезата? Странно, много странно!
Нали именно за предвиждането започна, защо не свърши с него? Първите пет абзаца са страхотни! Защо не тръгна по пътя на тяхната логика?
24 Февруари 2009 10:48
товариш, зависи от шаха. Аз съм гледал партии дето почват с два хода, рокади се правят през бити полета, шахматистите придружават всеки ход с рева "па те ме мене тука бе, рупон", връщанията са позволени и ако накрая останат само цар и топ срещу цар, обявявява се реми, щото иначе безплодните опити за мат продължават цела нощ.

Е тия партии сигурно борци ги играят Горе-долу по същия начин ще изглеждат двама шахматисти ако се сборат.

П.П. Ленъкс Луис, ако ще да е боксьор е люто запален шахматист, има случаи когато са го чакали на ринга понеже цъка шах в съблекалнята.
24 Февруари 2009 10:58
hamel,


Не съм специалист по темата (шах), но от прочетеното досега като че ли преобладава това, което ти пишеш за Фишер. Колкото и трудно да е сравнението (както не може да се каже, кой велик композитор е "по-гениален" - геният си е гений и толкова), по начина, по който побеждаваше. Понеже всички тези гении най-често се разминават във времето, спорове винаги ща има.

Освен, че е евреин, Фишер носи руски и немски гени, а това са двете нации, дали може би най-великите философи, физици и математици в историята на човечеството. Четох статии за него, когато почина миналата година и това пишеше за произхода му по майчина и бащина линия.
24 Февруари 2009 11:07
В претендентския цикъл 70-72-ра. Фишер - Тайманов 6:0, Фишер-Ларсен 6:0, Фишер-Петросян 6.5:2.5.
24 Февруари 2009 11:08
Понякога съм си мислел, че Фишер в шаха не беше човек, а някакъв комп от стотно поколение...с 1000 ко процесора (потопени в хелий) ...Също такъв беше и в човешките си постъпки - като някакъв Маугли

_____________________________________ _________________________________________


Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
24 Февруари 2009 11:19
Тогава в този цикъл, Тайманов малко отстъпваше на Ларсен и Петросян. Но Ларсен беше много силен, ЕЛО-то му беше много близко до ЕЛО-то на Фишер, а за Петросян няма кво да се говори - една партия да му се вземе, беше събитие. Затуй му викаха "железният". А Фишер в 9 партии му взе 6! Огромна практическа сила и кристална яснота на идеите му в играта и строг класически подход - никакъв авантюризъм, всичко по и от позицията.
24 Февруари 2009 11:21
Мойта баба едната беше много добра на шах независимо от факта, че беше домакиня без един "работен" ден. Млатеше всички вкъщи на шах и табла и туршии правеше и манджи готвеше вълшебни.
Шаха трудно се коментира, също както и ебането, много странични фактори
24 Февруари 2009 11:29
Много хора смятат, че именно Фишер открива и пръв използва психологическата война в шаха.Поставяне на трудноизпълними условия, промяната им в последния момент и прочие прийомиСега почти не се впечатляваме, че тоа тиквеник Гата непрекъснато мрънка като парясница за грездей.
24 Февруари 2009 11:30
да коментираш шах, бивайки тъпак и амдук е смешно; тука един такъв ни съобщава резултатите на Фишер щото ние не ги знаем, а само той, посветения... тъпак
24 Февруари 2009 11:32
Марс, и аз не съм специалист. Доста съм играл, много бой съм изял, но не станах добър шахматист. Но много се интересувах, четях книжки, списания. Като студент играх в един кореспондентски турнир и направих втори кореспондентски разряд (4.5 от 6). Беше голям майтап - една партия се играеше повече от една година (всички партии се играеха едновременно). Пращахме си ходовете на обикновени пощенски картички и имахме време за размисъл на ход 3 дена, отчитано по пощенските клейма. С появата на компютрите и интернета, кореспондентския шах се обезсмисли.
24 Февруари 2009 11:34
Точно това имах предвид. Сякаш попадаш в стерилната среда на някакъв ГАПС. Дори и грешките, които допускаше, сякаш не бяха в резултат на грешка а плод на някакво късо съединение в захранващата му верига. Компютърните анализи на партиите му сякаш не са правени на човешки мозък а на компютърен събрат Всъщност там бе и голямата му сила - машинната методичност на мисленето му наказваше безмилостно всяка допусната (и най-малка) грешка на противникът...Но на мен не ми допада тоя начин на игра...Сравни бразилският и германският футбол - нищо, че и германците бият
P.S. Браво на Веско снощи...Малко в ендшпила се помота, ама сигурно си връщаше за онзи ден

_____________________________________ _________________________________________


Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
24 Февруари 2009 11:38
Фишер, Ловкия, беше самороден талант и не принадлежеше към "школа" както повечето от руските чифути-шахматисти, затова с изненада ги опердаши тогава. После те му скроиха капата, но той се отказа и с право - след "отлагане" трябваше да "изненадва" сичкото чахут, а това не е лесно...
24 Февруари 2009 11:39
Бармалей...
Браво на Веско снощи...

Днес пак!
24 Февруари 2009 11:41
Дай Боже

_____________________________________ _________________________________________


Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
24 Февруари 2009 11:45
Маузер, не знаеш колко си прав за боксьорите, има дори такъв спорт. Боксошах.
Първо се млатят на ринга с ръкавици, след като станат гроги, изкарват на ринга една шахматна дъска, масичка и два стола и се почва
Един наш журналист Симеонов пък е спец именно в шахматните и боксьорските анализи.
Фишер е гений, но нищо гениално да ме прощава светлата му памет, няма в това да откажеш да защитаваш световната си титла.
Да не се забравя все пак, как изнерви Спаски през 1972 с постоянни ултиматуми.
Много шахматни анализатори твърдят че Фишер е щял да има колосални затруднения срещу Ледения цар Карпов през 1975. Карпов беше оръжие създадено специално за да неутрализира Фишер. Изключителен специалист на позиционната игра. Никакви емоции. Леденина. А и доктор Зухар щеше да бъде там. Карпов е шахматиста с най-много спечелени трунири в историята на шаха. Над 250!
24 Февруари 2009 11:47
е да де но понеже тогава амчифута би русчифутите некои дебили го провъзгласяват за най-великия
24 Февруари 2009 11:50
Мнозина съзират влияние на ДИ върху Бойко. А дали същите усещат собствената си форматираност като читатели от ДИ?
Приликата е привидна. Мнозина си представят интелектуалното като някаква мъглява недоизказаност, омесена в анекдотика, това е стилът ДИ. Не твърдя, че е само това, нерядко има чудесни постижения.
Бойко е доросъвестен в тезите си и ги извлича на гръб.
Затова -
24 Февруари 2009 11:52
Ъ, скучна шахматна машина! Като махнем Тал и Ларсен, по онова време в шаха нямаше никаква романтика. Мощната съветска школа, под влиянието основно на Ботвиник (Карпов и Каспаров са негови ученици), и извън нея - нищо, Ларсен беше някакво изключение, но след загубата от Фишер, той рухна. Сега положението е долу-горе същото, като изключението е Топалов. Ако направим аналогия с футбола, Фишер е по-скоро "Аякс" от началото на 70-те, с Кройф.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД