Откакто "Атака" напусна демонстративно парламентарната зала, уплътнява свободното си време с ровичкане в youtube и с ругатни срещу прорицателя Гамизов в телевизионния праймтайм. Хем си спестява хорските попържни по адрес на целокупното депутатство, хем прави времеви дъмпинг на останалите партии в предизборната надпревара. Отчете се и с традиционния митинг-шествие на 19 февруари, където бяха ругани "турските изроди".

Същевременно всекидневните скандали за корупция и колосални финансови далавери само наливат вода в мелницата на националистите. Зад бушоните в порочните схеми прозират лица от висшия управленски ешелон, които създават отвратителното усещане, че държавата покровителства грабежа. Впрочем това не е новина. Обръчите от фирми около депутати от БСП и ДПС легитимират уж "конспиративните теории" на "Атака". Последното официално проучване на НЦИОМ затвърждава партията като трета политическа сила в страната, с три процента преднина пред ДПС. Неофициални сондажи обаче изравняват опасно подкрепата за националисти и социалисти. Неслучайно вътрешната опозиция в БСП се втурна да прави лява партия.



Вляво от червените зее вакуум,



целта е да се спре проникването на "Атака", като се създаде втори притегателен център за обезверените, онеправдани и омерзени леви симпатизанти, които се оттичат при Сидеров. Партията на "комунистическия бизнесмен" Илия Божинов, "журналистическия всеяд" Петко Тодоров и ген. Любен Петров не е нищо друго освен мухоловка за разпиления червен електорат. Номерът е стар колкото БСП.

Успехът на десницата също се крепи в известен смисъл на "Атака". Заради нея се провали замисълът на опозицията за временна анкетна комисия, която да разследва случаите на насилие в МВР. Без гласовете на националистите е изцяло обречен и вотът на недоверие, даже и царските хора да изневерят на коалицията. Изолирането на партията от общите преговори по вота само издава рекламния характер на начинанието. Народното събрание за пореден път ще се използва само като сцена за предизборен пиар от десните мъници.

И отляво, и отдясно се страхуват от "Атака", защото с нарастващото си влияние партията заема все по-ключово място в бъдещия политически пъзел. Социолозите отсега пророкуват, че двете вероятни бъдещи коалиции - БСП-ДПС и ГЕРБ-десни, ще съберат почти равна подкрепа в НС. При това положение гласовете на "Атака" ще се окажат решаващи при проблемни гласувания или евентуално мравчене сред десницата, което е вродена нейна болест.

Ако Бойко Борисов все пак удържи на мъжката си дума да не влиза в "безпринципни коалиции" с БСП и ДПС, ще има нужда от мълчалив съюз с националистите, колкото и той да се зловиди на европейските му опекуни. Далеч по-вреден екстремизъм ще е да направи коалиция с тези, чиято алтернатива ужким се явява. Ако не вярва, да пита царя. Ако ли пък не го пита, народът сам ще му натрапи своя отговор.



Отсега е ясно, че БСП и ДПС са избрали пакетното придвижване



Така че, който се съюзи със столетницата, получава като бонус и Доган. Така беше и на предишните парламентарни избори, когато Станишев обяви след вота: кой иска да си играе с нас двамата? Въпреки че резултатът не отреждаше подобно привилегировано място за етническата партия. Вече четвърта година социалистите зорлем се опитват да внушат на електората, че, видиш ли, той сам си е избрал тази конфигурация.

Поредната тройка ГЕРБ-БСП-ДПС рискува силно да изнерви избирателите, които ще пуснат бюлетина за Борисов заради клетвите му да не се заиграва с другите двама. Трети мандат на Доган ще покачи силно общественото напрежение в страната и рискува да разпали етническото напрежение. Тоест противообществен е. Не важи и етикетът "в името на ЕС" предвид някои крупни злоупотреби с европейски пари в досието на сегашните управляващи.

Съюзът ГЕРБ-десница пък изглежда някак несигурен. Ще мелят ли заедно Борисов и Костов и как сините ще изглаждат отношения с Командира? Да не говорим, че поначало не е сигурно доколко солидно ще е присъствието на десницата в бъдещото НС.

На този фон "Атака" изглежда като незаобиколим политически фактор. Роля, върху която ДПС от години е наложило монопол. Партията на Волен Сидеров може да даде основание за сформиране на правителство на малцинството, какъвто вариант се обсъжда в анализаторските среди. Другата възможност остава експертен кабинет с участието на всички политически сили около някакъв ефимерен национален консенсус за спасяване на страната от свирепата криза. Но това си е чиста подмяна на народния вот.