Смъртта не е най-добрият повод за шеги, но какво да очакваш от човек, който е посветил целия си живот на разследването на чудовищни убийства и издирването на онези, които носят отговорност за тях. Ефраим Зуроф е главният ловец на нацисти в света. Той оглавява Центъра "Симон Визентал", който още търси съпричастните към унищожението на около 6 млн. евреи. "Имаме още само 2-3 години. След това - край", казва Зуроф. Затова и операцията, която той ръководи, носи името "Последен шанс". Съвсем скоро няколкото 90-годишни старци, които все още се укриват от правосъдието в различни страни, ще напуснат този свят и цялата акция ще се обезсмисли.

Повечето от издирваните не са немци, а източноевропейци, помагали да се реши "еврейският въпрос". С Германия всичко е ясно: тя признава своята историческа вина и на никого от водещите политици не би му хрумнало да защитава нацистките престъпници. Но в Източна Европа отношението към събитията от Втората световна война е по-сложно. Там не се прекратява дискусията



кое е било по-голямо зло: нацизмът или комунизмът.



И отношението на хората към нацизма и комунизма се определя от това кой от режимите е дал шанс на техните предци да оживеят. Затова тези, които по едната версия са помагачи на нацистите, според другата са борци с комунизма. И обратното. В Русия например смятат, че в Източна Европа се опитват да реабилитират нацизма, а в много страни от Източна Европа не разбират защо Русия като правоприемник на СССР не иска да се разкае за престъпленията на сталинския режим, както е направила Германия.

Холивуд придаде на ловците на нацистите почти джеймсбондовски ореол, но реалността е по-прозаична. Зуроф казва, че той е само на 1/3 детектив. През останалото време е историк-архивар и политически лобист, работещ с властите на различните страни. Той смята, че всички страни се стараят да избегнат процесите над нацистите - те струват скъпо, в това число и от гледна точка на репутацията. По данни на центъра "Визентал" в 20 страни се водят над 1000 разследвания, но за последните 7 години само 70 дела са завършили с осъдителни присъди. При това повечето от процесите са се водили в отсъствие на подсъдимите.

Най-големи претенции Зуроф има към страните от Източна Европа, и особено към Литва. Той е предал на властите 46 имена на заподозрени в геноцид на евреи, но резултатът е минимален. "Единственият, който беше осъден, е Алгимантас Дайлиде, но той по-късно бе освободен заради възрастта си. Сега той живее в Германия", разказва Зуроф.

Уличките на бившия еврейски квартал в центъра на Вилнюс са запълнени с туристи. В уютните кафета, украсени с гирлянди, звучи немска, английска и полска реч. За годините на Втората световна война напомня само мемориална дъска на дом №3 на улица "Гаоно". Именно тук през 1941 г. се е намирала вратата на "Малкото гето". Тогава знаменитият "Литовски Йерусалим", както до войната са наричали Вилнюс, се превърнал в мрачен затвор, зад чийто стени чакали своята участ 40 000 души. По онова време Алгимантас Дайлиде е служил в литовската полиция. През една октомврийска вечер той е участвал в операцията по залавянето на 12 евреи, опитали се да избягат от гетото в Беларусия. Бегълците били арестувани, след което изчезнали безследно.

Дайлиде е открит през 2003 г. в САЩ. Шефът на отдела за специални разследвания в литовската прокуратура Римвидас Валентукявичюс разказва, че на разпита старецът спокойно признал за своето участие в ареста на бегълците, но отказал да се признае за виновен. "Той заяви, че



просто е вършел своята работа като полицай,



а и не знае какво се е случило с бегълците след това", спомня си прокурорът. През 2006 г. съдът признал Дайлиде за виновен за предаване на евреите на нацистите, но той така и не влязъл в затвора - спасило го крехкото здраве. "Делото на Дайлиде е приключено. Макар за военните престъпления да няма давност, скоро процесите срещу нацистите ще се прекратят по естествени причини - няма да има кого да съдим", казват в прокуратурата.

В еврейската община на Литва не смятат така. "Белите петна са още много. В Литва има около 200 места на масови убийства на евреи и всяка година се откриват нови погребения", казва председателят й Симонас Алперавичюс. Следователите се отнасят скептично към списъците с нацистки престъпници. "Това не са доказателства. Документи няма, свидетели - също. Има само разкази и косвени обвинения. С такива "улики" делото няма да издържи в съда," казват от литовската прокуратура. Затова пък тя действа активно спрямо онези, които са воювали с фашизма.

През 1979 г. израелският историк Ицхак Арад, който е станал партизанин още на 17 години, в автобиографична книга описва рейда на партизаните в село Гирденай в Източна Литва през 1944 г. "Жителите на селото получаваха оръжие от нацистите и стреляха в идващите за провизии членове на Съпротивата", пише той. Тогава партизаните запалили селото. През 2006 г. Центърът за изследване на геноцида и съпротивата на населението на Литва поиска от прокуратурата да се заеме със самия Ицхак Арад - да изясни бил ли е той съпричастен към унищожаването на мирни жители. "Това направо ни зашемети. Да обвиниш крупен изследовател на жертвите на нацизма във военни престъпления е връх на цинизма", коментира Алперавичюс.

През септември миналата година прокуратурата вече разследваше четири военни престъпления, извършени от съветски партизани. Едно от най-шумните е убийството на жителите на полското селце Канюкай в югоизточна Литва през януари 1944 г. "Поляците отказват да помагат на партизаните, възниква конфликт. Била проведена акция за сплашване: селото било запалено, убити са 46 души, в това число 22 деца. Партизаните са воювали с фашистите - каузата си струва. Но защо трябва да се избиват мирни жители?", казва прокурорът Римвидас Валентукявичюс.





Топ 5 на останалите живи нацистки престъпници



Ариберт Хайм

Известен още като "Доктор Смърт". Провеждал жестоки експерименти с хора в австрийския концлагер Маутхаузен - операции без наркоза, инжекции с бензин, вода, отрови и наркотици в сърцето. Виновен е за изтезанията и убийството на стотици хора. След войната отваря частна гинекологична практика в Баден-Баден, но през 1962 г. изчезнал, след като станало ясно, че ще бъде изправен пред съда. Оттогава досега са го виждали в Испания, Швейцария, Египет, Уругвай, Бразилия, Аржентина и Чили.



Алоис Брюнер

Дясната ръка на организатора на Холокоста Айхман, ръководил транзитния лагер Дранси край Париж, е отговорен за депортирането и гибелта на 140 000 евреи от Австрия, Франция, Гърция и Словакия. След войната успял да се укрие в Сирия под името Георг Фишер. Два пъти оживява при взривове на минирани колети, изпратени от МОСАД. Във Франция задочно е осъден - първо на смърт, после присъдата е замесена с доживотен затвор. Никой не знае къде се намира той сега и дали изобщо е жив. Имаше слухове, че е починал през 1996 г. и е погребан в Дамаск. Но през 2005 г. отново безуспешно го търсеха - в Бразилия.



Иван Демянюк

Надзирателят на концлагера в Треблинка е наречен "Иван Грозни" заради своята жестокост. Обвиняват го в съпричастност към смъртта на 29 000 души. След войната емигрира в САЩ, но през 1986 г. е депортиран в Израел, където е осъден на смърт. По-късно присъдата е отменена, тъй като възниква подозрение дали подсъдимият и надзирателят от Треблинка са едно и също лице. Той се върнал в САЩ, но американските власти започнали собствено разследване и през май 2008 г. му отнели гражданството. Нито Украйна, където е роден палачът, нито Полша, където той е извършвал престъпленията си, пожелаха да го приемат. През ноември 2008 г. е взето решение за депортирането на Демянюк в Германия. В момента прокуратурата в Мюнхен готви документи за повдигане на обвинение.



Шандор Кепиро

Капитан от унгарската жандармерия, който се подозира в участие в масови убийства в сръбския град Нови Сад. Там през януари 1942 г. за три дни са убити и хвърлени в Дунав над 1200 души. За участието в този рейд през 1944 г. Кепиро е осъден от унгарските власти на 10 години затвор, но успява да се укрие в Аржентина. През 1996 г. обаче се върнал в родината си и оттогава живее в Будапеща. Преди две години на следите му попаднали сътрудниците от Центъра "Визентал", които поискали от унгарските власти да изпълнят присъдата от 1944 г. Защитата на Кепиро обаче оспорва обвиненията и твърди, че той нищо не знаел за разправата, макар по онова време да се е намирал в Нови Сад. Адвокатите дори са се обърнали към съда за правата на човека в Страсбург. Миналата година унгарският съд постанови, че присъдата не може да бъде изпълнена поради изтичане на давността.



Миливой Ашнер

Член на хърватското нацистко движение, бивш началник на полицията на Славонска Пожега, град в източна Хърватия. Обвинява се в депортирането в "лагерите на смъртта" на стотици евреи, сърби и цигани. След войната се укрил в Австрия под името Георг Ашнер. Там през 2004 г. е открит от сътрудниците на Центъра "Визентал". Но Австрия отхвърля молбата на Хърватия за екстрадиране, оправдавайки се с влошеното здраве на Ашнер. Няколко авторитетни психиатри го обявяват за слабоумен.

Журналистите на британския вестник Sun обаче засякоха Ашнер в обкръжението на футболни фенове на Евро`2008 в Австрия и дори взеха интервю от него, в което той бе напълно с ума си. Тогава Центърът "Визентал" поиска ново медицинско освидетелстване. През юни австрийските власти разпоредиха такова, но досега няма резултат.