Обществените съвети към министерства, ведомства, парламентарни комисии, общини, спортни отбори и какви ли не други структури се превърнаха в хит на сезона. Да поканиш представители на гражданското общество, за да чуеш тегобите им - това автоматично ти осигурява етикет за прозрачност. Коефициентът на полезно действие на обществените съвети обаче все още е твърде нисък.

Обществените съвети се опитват да прикрият тъкмо



дефицита на реален диалог между власт и общество



Институционализирането на някои от тях е начин за противодействие на самоорганизиращото се гражданско общество. Пример за това са еколозите, студентите и бездетните двойки. След като се почувстваха непоканени и нечути в нито един съвет, те излязоха на улицата - за да поставят исканията си.

С лозунга "ще се допитвам до хората" се печелят и избори. Такъв е случаят в Дупница, където в програмата на кмета Атанас Янев са записани много хубави неща и сред тях е "създаване на широк обществен съвет с гражданско участие". Две години по-късно обаче се оказва, че такъв съвет няма. "Това май е заложено в плана за развитие на общината", успокоява зам.-кметът Даниела Ушатова. Но до момента няма никакъв резултат от работата му. Гражданското участие в града се дели по друг признак - близки на братя Галеви и техни тайни критици. Първите се изживяват като някакъв своеобразен обществен съвет, който търси публичност, без да е вътрешно диалогичен. Това поставя важния въпрос за дефиницията на структурата обществен съвет. В момента тя е като чувал, в който могат да се натъпчат всякакви намерения и цели. И вместо да се реши някакъв проблем, той се затлачва. Възможно е и да бъде легитимирано едно решение чрез гражданското участие, но в корупционна посока.

В началото на годината широк обществен съвет бе създаден в община Несебър и тепърва предстои да видим как ще се развива.

Практиката показва, че разнообразието от обществени съвети



съперничи с многообразието от теми,



които вълнуват хората. Има ги за култура, здравеопазване, хигиена, безопасно използване на интернет, морска политика, борба срещу корупцията, по правата на децата, по ромските въпроси и за какво ли още не.

Много малко са обаче съветите, които носят всички белези на ефективното гражданско участие. Тези белези включват начина, по който са формирани и функционират, степента на диалог и комуникативност, липсата на интереси на членовете им, и не на последно място - ефекта от работата. Тъй като за повечето от тях няма специална регламентация, не се води и статистика за работата им.

Обществените съвети на национално ниво се отличават с повтаряемост на членовете си. Едни и същи граждански организации са представени в различните съвети - двата големи синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа", основните работодателски организации БТПП, БСК и Съюза на работодателите в България. Почти задължително присъстват Националното сдружение на общините, "Прозрачност без граници" и "Български форум на бизнес лидерите".

Три са видовете обществени съвети според начина на действие. Първите са класическият вид, при който



някой управляващ просто иска да чуе повече мнения



Тези съвети не са записани в никакъв закон, те съществуват поради добрата воля на ръководителя. От него зависи кога ще ги свиква и как действат. Такъв обществен съвет направи в края на м.г. вицепремиерът Меглена Плугчиева. Досега се вижда, че е слаба организация на екипа на Плугчиева. В началото тя обяви, че в обществения й съвет влиза неправителствената организация "Прозрачност без граници", чието мнение за корупцията било много важно. И веднага бе опровергана от шефката на НПО-то Диана Ковачева, че в действителност никой не ги е канил.

Общественият съвет досега е имал четири срещи, като последната беше за мерки за противодействие на корупцията. Трябваше да обсъдят и постановлението за опростяване на процедурите за кандидатстване по европроекти, но в крайна сметка членовете му го получили само за сведение.

"Последният съвет, посветен на борбата с корупцията, не е най-показателен за начина на работа, защото минути преди началото му получихме предложения за промени в 13 закона, по които не бяхме подготвени", признаха недоволно някои от участниците. Затова и изказванията бяха хаотични.

Тома Белев, шеф на Управителния съвет на асоциацията на парковете в България, обаче е на мнение, че съветът към Плугчиева е изключително полезен за екоорганизация като тяхната. "Тук получаваме отговори на въпроси, които ни се отказват от други институции, влизаме в дискусии с представители на властта, в които иначе няма как да влезем", мотивира се той. Един от първите въпроси, който поставили пред Плугчиева, бил кога ще тръгнат проектите за биоразнообразието по оперативна програма "Околна среда". "До този момент бяха изтекли три срока по три процедури и ние не бяхме разбрали за тях, защото не бяха обявени", обясни Белев.



Плугчиева взела присърце сигнала



Веднага организирала среща с екоминистерството, подбутнала процеса. "Иначе можехме да си чакаме, както 5 г. чакахме да пуснат средствата за опазване на природата по САПАРД. Те тръгнаха в последните шест месеца от действието на програмата и част от парите бяха прехвърлени към други мерки", обясни още Белев.

Той смята, че един от съществените проблеми при подобни обществени съвети е как са поканени участниците. Това трябвало да става чрез своеобразен конкурс или подбор по представителност на организацията. Той обаче лично е поканен от Плугчиева, защото като лесовъди се познавали отпреди.

Подобни обществени съвети има и в парламента. Към комисията за борба с корупцията например от 3 г. действа Консултативен граждански съвет. "Идеята е много добра. При комисията за борба с корупцията към НС се получава малко повече, отколкото в съвета при Плугчиева, може би защото този съвет действа вече 3 г.", обясни Диана Ковачева. Разликата между двата съвета е, че при първия неправителствените организации се самоорганизират, а при наблюдението на еврофондовете им задават темите. Според шефа на антикорупционната комисия Бойко Великов гражданският консултативен съвет е създаден като възможност за граждански контрол върху работата на комисията.

"Не мога да се съглася, че такъв съвет може да упражнява контрол върху дейността на комисията, но със сигурност е много полезен, защото поставяме теми за обсъждане, а някои НПО-та подават и сигнали за корупция, които чрез комисията се предават към прокуратурата", твърди Диана Ковачева.



Този съвет се събира всеки месец



Той е подготвил един от вариантите на закона за лобизма, две кръгли маси за корупцията в здравеопазването и проблема с кешовите разплащания.

Вторият вид обществени съвети, според организацията си, са записани в закон или постановление със строго определени правила за работа, които дават определени правомощия на членовете на съвета. Такива са обществените съвети към фонда за лечение на деца в чужбина и новосъздадения фонд "ин витро". Първият фонд бе създаден с много очаквания, че ще работи прозрачно заради наблюдението от гражданското общество, но надеждите не се оправдаха. Оказва се, че там цари пълен хаос и тази година Сметната палата специално ще одитира звеното. Този обществен съвет беше първият регламентиран с решение на МС. Половината от членовете му не са държавни служители, а той се явява последна инстанция за решението дали едно дете ще бъде лекувано в чужбина и за каква сума. Последен парафира само министърът на здравеопазването.

"Проблемите дойдоха от това, че общественият съвет е финалното звено и когато другите институции бавят становищата си, няма как да вземе решение. Ако комисията за лечение в чужбина например спазваше срока за произнасяне от 30 дни, нямаше да се получават тези забавяния с 6 месеца. Но родителите естествено фокусират гнева си към последната инстанция", обясни Елица Баракова от фондация "Помощ за благотворителността" и говорител на обществения съвет към фонда за лечение на деца.

Фонд за ин-витро оплождане бе създаден след упорита битка тъкмо за правото на гражданското общество да наблюдава разпределението на парите.

Третият вид обществени съвети по организация са междинна форма - те дават експертни оценки, но не са последни. Такива са експертните съвети към екоминистерството.

Както и да го погледнеш, диалогът с гражданското общество е труден и бавен и има нужда от преосмисляне и модернизиране. Но той никога няма да върви добре, докато властта и гражданите се намират от двете страни на барикадата.