Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС "Галъп".



- Г-н Георгиев, как оценявате политическата ситуация при вече реално стартирала предизборна кампания?

- Опозицията започна кампанията си още в началото на есенния политически сезон. Според мен обаче всичко започна много рано. Има сериозен риск една част от най-рано започналите кампанията партии да изпаднат в цикъл на повтаряемост, което да доведе до прегряване към момента на изборите. Управляващите навлязоха в същия предизборен ритъм малко по-късно и като цяло са по-пасивни. С изключение на ДПС, което бавно и полека, не много публично, стяга редиците и консолидира електората си. Те ще предоставят и най-малко изненади в предизборната кампания. Интересен подход избра "Атака". Първо напуснаха парламента. Така до голяма степен се опитаха и може би ще успеят да съхранят образа си на единствена алтернатива на политическия елит на прехода. Разумен е и подходът да активизират усилията си в малките градчета и селата, където потенциалът им не е малък.

- Може ли "Атака" да е голямата изненада на тези избори?

- Очевидно в "Атака" са си дали сметка за онези 3-4% от своите привърженици, които в последните година-две се лутаха между "Атака" и ГЕРБ. Затова и ще положат усилия да си го върнат. Не е случайна промяната в тона към ГЕРБ, както и изказването на Волен Сидеров на последния вот на недоверие. Доколкото електоратът на "Атака" е доста силно политизиран и мотивиран да гласува, при една по-ниска избирателна активност партията може да се окаже по-близко до лидиращите две партии БСП и ГЕРБ, отколкото излиза в социологическите изследвания.

- Може да мине като резултат и ДПС?

- ДПС има същия твърд електорат с добър мобилизационен потенциал. По-вероятното е третата и четвъртата партии във всички социологически изследвания ДПС и "Атака" да се окажат много по-близо по реални резултати до ГЕРБ и БСП. Т.е. да се получи една картина, не много по-различна от евроизборите през 2007 г.

- Има ли шанс БСП да измести ГЕРБ от първата позиция?

- Това е в сферата на възможното. Може да се случи, ако се случат няколко неща. Ако "Атака" си върне колебаещия се електорат, ако СДС и ДСБ със силни кампании успеят да върнат към себе си онези десни гласоподаватели, които залитнаха към ГЕРБ, и ако потенциалният електорат на ГЕРБ не се окаже достатъчно политически мотивиран да гласува. Голямата загадка остава един друг сюжет, който се развива паралелно и може би е по-важен. Това са процесите и ефектите от световната икономическа криза върху българската икономика.

- Политически как ще се отразят?

- Не е без значение в каква кондиция ще се окаже българската икономика и обществото към датата на изборите. Този тип кризисни явления, които засега не са толкова остри, но биха могли да се изострят, могат да породят различни ефекти. Възможно е да доведат до радикализация на вота, т.е. до ръст на протестния вот. Другият възможен ефект е ръст на апатията. Протестният вот би бил силен, ако някой от участниците в предизборната борба със своя политически продукт успее да генерира надежда, убедителна алтернатива. Протестният вот, високата активност срещу Джордж Буш беше възможен, защото Обама успя да предложи надежда. У нас това го няма. Основание за гняв, за разочарование има, но никой от досега заявилите се политически сили не осигурява надежда. Освен това в ситуация на икономическа криза растат и шансовете на един по-рационален тип мислене и послания. Голяма част от представителите на средната класа в ситуация на криза започват да се страхуват от прекалено клатене на лодката, което да вкара голяма доза неизвестност в битието. Така че и това не работи в полза на проекта ГЕРБ. Който е много неясен от гледна точка на управленския си и идеен капацитет.

- Ваши колеги лансират тезата, че десните партии набират скорост.

- Аз не съм регистрирал такива неща. Последните данни показват една относителна консолидация, но тя не е на равнище да гарантира спокойствие, че ще влязат в парламента.

- Къде остава НДСВ в картината?

- НДСВ загуби прекалено много енергия в битката си за избори "2 в 1" - кауза, която така и не успя да покаже като отговаряща на някакъв общ интерес.

- Защо поведоха тази предварително загубена битка?

- Фиксираха се върху една идея, която трудно ще мине. Но тъй като бяха най-активните играчи на терена, възникна обективната, чисто оптическа привидност, че тази теза е животоспасяваща за тях. Това беше губивреме. Няма силна обществена взряност в този проблем. Широката публика е ангажирана със съвсем други проблеми и те са в полето на антикризисните действия на управляващите. Всеки месец правим изследване на основните проблеми на страната. В едно изследване не ми се е появило нещо, което се докосва до изборите и изборната система. Основното са проблемите, генерирани от кризата, плюс традиционните ни проблеми - корупцията, неефективната съдебна система, здравеопазването, доходи, цени, безработица, състояние на пътищата, екология.

- БСП представя въвеждането на мажоритарния елемент като нещо свръхжелано от хората, като някаква панацея.

- Действително по-голяма част от хората искат да има силен мажоритарен елемент, хранейки надеждата, че мажоритарно избраният кандидат е в по-голяма степен политически отговорен. Освен това широката публика, която настоява за мажоритарен избор, гласува вот на недоверие на политическите централи. Друг е въпросът, че могат да се намерят достатъчно силни аргументи срещу тази нова утопия. Ясно е, че това няма да реши проблемите с кризата на политическото представителство. Аз го интерпретирам като някакъв експеримент, който да даде повече опции при избора на гласоподавателя. Ти можеш да гласуваш за мажоритарния представител на една партия и за листата на друга. Винаги, когато нараства свободата на избора, нараства свободата като цяло. Когато даваш на гласоподавателя по-голяма свобода, отколкото е имал до този момент, ти го овластяваш. В крайна сметка всяко движение, което овластява, е движение по посока на демократизацията.

- Това реално мажоритарни кандидати ли са? Те пак ще са партийни и пак ще се държат по същия начин в парламента.

- Сигурно ще има и много партийни. Но партиите сериозно ще се замислят. Тези, които заложат на твърдо партийни кандидатури, вероятно ще бъдат санкционирани. Това би създало една по-голяма чувствителност на партийните централи към търсенето, по-голямо съобразяване с нуждите на пазара.

- Това звучи все едно партиите се срамуват от себе си.

- Би могло и така да се каже. Би могло да се каже и че така партиите получават шанса да печелят подкрепа и от хора, които не са техен твърд електорат. Това е по-скоро пазарен тип поведение.

- Би ли вдигнало избирателната активност?

- Не, това ме съмнява.

- Какво е възможното правителство след изборите?

- Две са възможните решения. Коалиция около ГЕРБ и около БСП.

- А между ГЕРБ и БСП?

- Не мисля, че е възможна. Не защото Бойко Борисов всеки ден го казва. И БСП няма никакъв интерес от това. За какво й е на БСП коалиция с ГЕРБ?

- Ако не може да направи правителство с друг?

- А какво лошо има за БСП да е опозиция?

- Никоя партия не иска да е опозиция.

- Какво лошо има да си в опозиция в ситуация на криза? Не виждам нищо особено страшно. За БСП ситуацията не е толкова драматична. БСП никога не е много в опозиция.

- ГЕРБ в крайна сметка с кого може да направи правителство?

- Най-логичните са десните.

- А ако не влязат в парламента или имат твърде нисък резултат?

- Ще търси трети. Това е проблем на Бойко Борисов.

- Сред сигурните 4 партии в НС има ли такава, която може да се коалира с ГЕРБ?

- На първо място той би разчитал на СДС и ДСБ. След това би се насочил към партньорство с "Напред" и НДСВ, ако влязат в парламента.

- ГЕРБ - "Атака"?

- И това ми се струва абсурдно.

- БСП - "Атака"?

- И това е от сферата на трудно възможното.

- НДСВ в крайна сметка има ли шанс да влезе в НС?

- Има. При една активност от порядъка на 2.5 млн. души 100 000 гласа не са проблем за една партия, която има капацитета - човешкия, организационния, навярно и финансовия, да направи една силна кампания.

- 8 г. в управлението не са ли твърде тежък негатив?

- Това са най-хубавите 8 г. от прехода. Ако си направят кампания като хората, 4% не е непостижима цел.