Идеята България да купи нови корвети от френската компания "Армарис" е от края на 2005 г. През лятото на 2007 г. българските медици най-сетне бяха освободени от Либия благодарение на намесата на няколко правителства, но на финалната права преднина взе френският президент Саркози.

През октомври същата година Никола Саркози посети България и заяви, че очаква страната ни да купи корветите, а премиерът Сергей Станишев му обеща да назначи работна група.

През лятото на миналата година все още бе валидна офертата България да закупи четири корвети от френската компания "Армарис" за над 750 млн. евро. През есента на същата година мениджърите на фирмата усетиха, че нещата не вървят и предложиха два корвети за близо 480 млн. евро.

От средата на миналата седмица на България е предложена вече нова оферта - да купи лицензи за строителството на военни и граждански кораби, които да се правят у нас. Военният министър Николай Цонев внесе предложение в Министерския съвет за създаването на експертна група, която да обсъди френската оферта и да прецени дали има възможности да бъде реализирана.

Според запознати в началото на февруари в София се е събрала работна група в тесен формат, която да обсъди алтернативен вариант. Тя е била оглавена от външния министър Ивайло Калфин. Участие взел и шефът на офсетните програми в Министерство на икономиката Иван Жерков и капитан първи ранг от българските ВМС. Източници на "Сега" твърдят, че командващият флота адм. Минко Кавалджиев е отказал да участва в тази група.

Според предложението на французите, ние трябва да купим за 60 млн. евро лиценз от френската корабостроителница за производство на двата кораба. Това трябва да бъде осъществено през следващите 5 г. във варненската корабостроителница "Булярд". Засега не се предвижда участие на военния "Флотски арсенал".

Лицензът ще бъде придружен от огромно количество документация. Това обаче няма да е достатъчно за производство на корветите. Тези кораби все още не са произвеждани и за тях няма техническа документация. За нейното изготвяне било необходимо технологично време от около две години и огромен човешки потенциал. След това трябва да се обучат българските корабостроители в "Армарис", което отново ще изисква още плащания. А самото строителство на първия кораб ще продължи минимум три години.

Експерти оспорват и изказвания на наши участници в работната група, че придобитите по този начин корвети ще ни излязат по-евтино. После с анекси към основния договор сме щели да придобием целия ноу-хау, ще си купим двигателната установка, въоръжението, комуникационните и навигационни системи, софтуера. И понеже става дума за единични бройки, ще излязат доста солено. Нужни са и инвестиции в "Булярд" в размер на 8-10 млн. евро, за да се дооборудва плаващият док. Като се тегли чертата, в крайна сметка французите пак щели да си вземат своето, и то с лихва.

Сделката с ''Армарис'' се ползваше с политическата благословия на българското правителство, но до момента няма реален напредък по преговорите.

МО стартира конкурса за закупуване на четири корвети (две плюс две) през 2005 г. Първоначално за победител по ценова оферта бе избрана холандската фирма ''Медведе". След оценката на документите и след лобистки натиск, военно министерство поиска подобряване на офертите и за победител бе обявена ''Армарис", но резултатите от конкурса дълго време не бяха одобрявани.

От 2007 г. София и Париж водят експертни разговори по конкретните параметри на договора, като френският посланик у нас Етиен дьо Понсен от време на време призовава сделката да бъде сключена.

През ноември миналата година германската корабостроителница ''Фридрих Люрсен'' подаде нова оферта във военното министерство за изпълнител на договора за доставка на корвети.

Според експерти от корабостроенето купуването на тези лицензи е дори още по-безсмислено от скъпите и ненужни на флота ни високотехнологични корвети.

Българският военен флот не би трябвало да има такива мегаломански амбиции, тъй като с този тип техника трябва да поемем мисии на НАТО в други морета, а не да браним черноморската граница от набезите на турските бракониерски гемии. Освен това България навлиза в икономическа криза и последното нещо, което й е нужно, е да оборудва завод и да строи корвети. Въпросът е доколко последното обстоятелство ще бъде убедително за френската страна, която очевидно все още се надява на отплата за щастливата развръзка с осъдените български медици в Либия.