Днес се навършват точно 800 дни, откакто България стана член на Европейския съюз. Имате ли усещането да се е подобрил животът ви? Едва ли. Можете да пътувате с по-малко формалности из Европа, но все като най-бедни роднини. Българинът се чувства най-нещастен, най-обиден и най-ограбен, както беше и преди членството му в ЕС. Показват го социологическите проучвания.

Сякаш за втори път се изпарява надеждата му за подобрение, след като се разочарова от знаменитите 800 дни, през които бившият премиер Симеон Сакскобургготски обещаваше да го измъкне от дупката. Това означава, че или този срок е нереално кратък за промяна, или има непреодолима сила, която пречи. В първия случай може да се заключи, че царят-гражданин се е заблуждавал поради управленска неопитност преди да поеме властта или е лъгал сънародниците си. Във втория случай той може да бъде оневинен, защото не е случил на подходящ народ (както сам обясни неуспеха си), но може и да проличи



коя е непреодолимата вредна сила



Да си припомним какво каза кандидат-премиерът Сакскобургготски в историческото си обръщение на 6 април 2001 г.: "Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви." Броените дни изтекоха бързо и в началото на юни 2003 г. той обясни (вече не лично, а чрез своя тогавашен правителствен говорител), че подобряването на стандарта на живот у нас за 800 дни не е негов ангажимент, а на самите българи. Според говорителя на кабинета му Димитър Цонев обещанието, че "не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота", било призив към хората да разчитат предимно на себе си. Правителството създавало само условия за подобрение чрез програмата си, а гражданите трябвало да я изпълняват. Такъв бил общественият договор между двете страни, т.е. между управляващи и управлявани.

През целия демократичен преход бе насаждана вина у обществото, че не е достойно за своите ръководители. Сега обаче България е член на ЕС, където влезе с надеждата, че другите ще ни оправят, след като собствените сили не ни стигат. Ако се съди по обществените реакции, резултатът е същият,и както след 800-те дни на Симеон. Следователно и ЕС не е за хвалба. Има обаче съществена разлика. ЕС не си е поставял срок да ни оправи, но си е определил 3-годишен срок да ни посочи източника на проблемите. На 800-ия ден може със сигурност да се каже, че



виновникът е идентифициран



Всички доклади на Еврокомисията за България сочат, че бедите идват преди всичко от управляващите, които са силно опаразитени от корупция и от връзки с организираната престъпност.

Няма общество, което при такъв системен грабеж да гори от амбиция за висока производителност. Трябва да се признае, че преди да обещае подобряване на живота за 800 дни, Симеон Сакскобургготски постави на първо място в обръщението си условието за "постигане на функционираща пазарна икономика в съответствие с критериите на Европейския съюз за членство". Точно тези критерии обаче не бяха постигнати и затова България влезе в ЕС с уговорката, че три години ще бъде наблюдавана дали ги изпълнява. Докато гледаше на родината си като новодошъл и още не бе вкусил от властта, Симеон също разбираше какво трябва да се прави: "Въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, която се е превърнала в главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизнено необходимия чуждестранен капитал". После обаче се съгласи, че правилата са за бедните, а корупцията престана да му е враг. Обществото пък престана да го различава от другите управници, грижили се главно да оправят себе си.

България може без Симеон и предшествениците му, както навярно ще се раздели и с наследника му Сергей Станишев. Но тя не е склонна да обърне гръб на Евросъюза, въпреки че управляващите напоследък я настройват срещу него. Те имат интерес да прехвърлят отговорността върху ЕС, след като ги изобличи като източник на главните проблеми за държавата. За първи път през близо 20-годишния криминален преход в България



Брюксел прокарва разделителна линия между крадци и окрадени



Всички политически сили досега са замъглявали картината, като са делели обществото на "комунисти" и "демократи", на републиканци и монархисти, на леви и десни (с нюансите между тях), на доносници и донесени, но не и на такива, които след 10 ноември 1989 г. "взеха", и останалите, на които все им "вземат".

С разкриването на тази опасна за управляващите в България истина Брюксел започна да играе ролята на втори център на властта. Натискът му за правов ред бутна някои паравани на криминалните структури в държавата и ги показа на светло. Изложени на лъчетерапия, туморите на престъпността и корупцията започнаха да се свиват и да търсят нови укрития. Държавата, която досега ги покровителстваше безнаказано, взе да си спомня, че обществото я издържа с друга цел. Къде с явна неохота, къде с извинение и шикалкавене тя се видя принудена да викне за обяснение някои герои на прехода, смятани за недосегаеми. За да не кривне от зададената й посока, Брюксел системно й напомня, че иска осъдителни присъди, и дори й спуска имена, за да не се разсейва.

По конституция България е парламентарна република, но най-нисък авторитет в обществото има парламентът - едва 8% според последния Евробарометър. В същото време Европейският парламент се радва на доверието на близо 58% от българите. Затова няма нищо чудно, че дори министър-председателят



Сергей Станишев признава Брюксел за по-важен център на властта



в сравнение с Народното събрание, колкото и да не му е изгодно. Миналата седмица той не посмя да внесе в Еврокомисията решението на българските народни представители за отваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", въпреки че по конституция бе длъжен. Отрицателният резултат от това популистко решение бе известен предварително съгласно договора за членство на България в ЕС, но въпреки това премиерът нямаше право самоволно да игнорира националния парламент.

Станишев пое чужда отговорност да отхвърли решението, само и само да не разлюти Брюксел точно преди подготовката на следващия годишен доклад, който би трябвало да съдържа спестените критики в междинния доклад през февруари. В период преди избори това би било твърде рисковано за него и затова миналия четвъртък той заяви тържествено в присъствието на шефа на Еврокомисията Жозе Барозу, че по въпроса за АЕЦ "Козлодуй" България не бива да се държи "безотговорно". Очевидно Станишев не се плаши от санкция на българския парламент, който в името на управленската солидарност го защити седем пъти от вот на недоверие. Брюксел обаче не се чувства длъжен да му се доверява и затова премиерът се старае повече от необходимото. На практика Станишев върви по стъпките на Симеон, от когото, както сам заяви, се учи. В крайна сметка пред брюкселския олтар и двамата показаха, че предпочитат да жертват реактори (напук на парламента), а не босове на престъпността.

За 800 дни членство в ЕС България не стана друга, но поне видя, че волю-неволю трябва да започне да се променя. Тържеството на мутрите няма как да бъде безкрайно, след като държавата мина под международен контрол.