След подслушването детекторът на лъжата се оказва най-любим метод на криминалистите да търсят престъпници. Но за разлика от СРС-ата, които не са достатъчни за присъда, но се признават за доказателство, от детектора няма такава полза. Той само помага на разследващите да разберат кой крие нещо по случая.

Но стана и така, че след полиграфско изследване се стигна до смъртта на арестант. 29-годишният Пламен Куцаров, заподозрян, че е участвал в отвличане, почина в колата на антимафиоти преди месец. Вината му никога няма да се докаже. Притеснил се, че не издържал детектора на лъжата, и си глътнал езика - това е една от версиите за тази смърт. Антимафиоти твърдят, че не са присъствали на самото изследване и не носят отговорност за преживяното от задържания при психолозите.

"Това са пълни глупости. С подобни внушения някой се опитва да прехвърли вината за случилото се, което за жалост рефлектира върху колегите ми", коментира случая "Куцаров" бившият служител на Института по психология към МВР Людмил Стоянов. Въпреки че напуска системата още през 1998 г., сега той прави полиграфски изследвания в няколко частни фирми.

"Абсолютно невъзможно е човек да почине от стрес, причинен от детектора на лъжата. Цялото изследване се води по начин, който да създаде



впечатление за доверителност



и спокойствие у този, който е подложен на теста", обясни Стоянов пред "Сега". По думите му Българската полиграфска асоциация (в която членуват и служители на Института по психология към МВР - бел. ред.) напълно споделя и прилага Етичния кодекс на полиграфистите, който ясно е разписал процедурата на цялото изследване. "За да не се компрометират резултатите от него, изследваният трябва задължително да е в нормално психическо състояние - да не е болен, превъзбуден, бит или упоен. Това са външни фактори, които не само влияят негативно на обективността на изследването, ами направо я разбиват", категоричен е специалистът.

Той не отрича обаче, че в практиката си е имал доста случаи, когато за изследване са му водени хора, върху които е упражнено насилие или са откровено набедени. "Полицаи се опитаха да ми пробутат един рецидивист - да го улича в кражба, а аз успях да докажа, че не само е невинен, ами и че нарочно го бяха набедили", разказва Стоянов. Това всъщност е една от най-трудните задачи за полиграфиста - да изясни дали притеснението на изследвания се дължи на това, че крие истината, или просто защото се страхува да не го набедят.

Според Стоянов 14 г. след въвеждането на детектора на лъжата у нас МВР все още прави



сериозни грешки при използването му



Често се случва заради затруднения в дадено разследване и липса на доказателства полицията да се опитва да приключи случая с помощта на Института по психология към МВР. Просто намира заподозрян, обикновено някой от криминалния контингент, и го праща на детектора. "Примерно - бият го, бият го и накрая го пускат на полиграф и каквото покаже, това е. Криминалистите изобщо не проверили алибито на заподозрения, но искат да го изследват с детектор на лъжата", недоумява психологът. По думите му практика е и разследващите да спестяват информация на психолозите. "Естествено, че когато полиграфистът не познава в детайли местопрестъплението, изследваният би могъл да се измъкне", допълва Стоянов.

През последните 5-6 г. ръководството на МВР няколко пъти се опита да превърне в доказателство за съд теста с полиграф. Призиви в тази посока отправяха бившият главен секретар Бойко Борисов и ексминистър Румен Петков. От Съюза на съдиите обаче възроптаха, че този вид изследване може да е само косвено доказателство за нечия вина или невинност, а не да крепи цяло обвинение. Така до реални законови промени в тази посока не се стигна. И никой от вътрешното министерство повече не предложи идеи за промени в прилагането на детектора на лъжата. А възможности има, но те крият големи рискове, и то за полицейските началници.

"Полиграфът се използва в развитите държави за подбор на кадри,



за установяване на нелоялно поведение,



както и при застрахователни измами. Още в края на миналия век отдели от ФБР и ЦРУ започват взаимно да се проверяват за лоялност, при това ежегодно", твърди бившият шеф на Института по психология към МВР Бойко Ганчевски. Именно той е човекът, който през 1995 г. успява да прокара идеята за използването на полиграфа и в България. Опитите му да наложи изследването и като възможност за контрол и проверка на състава обаче претърпяват неуспех.

В далечната 1999 г., когато детекторът вече е добил по-голяма популярност в родните служби, ръководството на МВР взима решение да подложи на тест за лоялност всички служители на Гранична полиция, които обслужват ГКПП-ата. Оказва се, че повече от половината граничари лъжат, че не приемат подкупи. Неочаквано година по-късно Институтът по психология е натоварен с нова задача - да направи полиграфски изследвания на над 65 полицейски шефове от различни звена в цялата страна. "Резултатите тогава бяха отчайващи. 47-48% от висшия ръководен състав на МВР пропадна на директните въпроси - имате ли връзки с контингента, получавате ли пари и подаръци от тях и продавате ли информация?", разказва Ганчевски.

Съдбата на детектора след този случай изглежда решена - той се прилага



единствено върху предполагаеми престъпници



"Мисля, че това беше последният такъв опит, защото ръководството на МВР се уплаши и тези резултати бяха покрити и не се взеха никакви мерки", допълва бившият шеф на Института по психология.

Почти осем години по-късно МВР има същите проблеми, но сега те допълнително се задълбочиха от проявите на синдикално мислене сред състава, финансовата криза и непрекъснатите реформи в системата, които по-скоро объркаха и демотивираха служителите, отколкото повишиха ефективността им. От месеци и политическото, и професионалното ръководство на министерството признават, че не могат да се справят с изтичането на информация. Разкриваемостта остава ниска (37.9% според отчета за 2008 г. на СДВР - бел. ред.), а престъпниците стават все по-наясно с бъдещите действия на униформените. Въпреки подслушването, следенето и детектора на лъжата.

Въпросът е защо полиграфът не се ползва и от Инспектората на МВР. Може би така ще е по-лесно на вътрешния отдел да лови лошите в системата, а не от изтекли в медиите стенограми да научава, че бивш зам.-шеф на антимафиотите си иска пушка и компютър от бизнесмен.

Служители на МВР признаха, че от 3 години вече не се практикува извършване на реподбор на кадрите чрез изследване на детектора. До това се стигна след серия от дела във ВАС, заведени от полицаи, които не бяха издържали психотеста. Според тях той се използва за саморазправа с неудобни служители. Ако началникът те прати на полиграф, това вече е тенденциозно и достатъчно за уволнение. А не важи ли същото и за гражданите - сложат ли те на детектора, задължително си виновен?



ИСТОРИЯ

Детекторът на лъжата (или както се нарича още от специалистите, "полифизиограф" - бел. ред.) е създаден в средата на 20-те години в САЩ. Днес този уред се използва успешно в над 60 страни по света. У нас е въведен през 1995 г., като първоначално в Института по психология са обучени 17 психолози за работа с него.

Методиката се базира на това да разкрива истината, като изследва автономната нервна система, която не може да се манипулира съзнателно от човека. Параметрите, които се измерват, са двата вида дишане - гръдно и коремно, изпотяването, както и сърдечната дейност. Процедурата при изследване с полиграф включва събеседване, предварително обсъждане на същинските въпроси, след което се прави и самият тест. Според специалистите методът има висока степен на валидност, тъй като се извършва цифрова оценка на няколко показателя, по които се отсъжда дали човек лъже или не. Всеки въпрос се повтаря поне по два пъти и трябва да се подбира в контекста на останалите въпроси. По време на изследването се правят аудио- и видеозапис, които също се анализират.

В САЩ използват детектора на лъжата повече от 70 години. Но когато в средата на 80-те бе приета поправка в закона, която разрешава проверката на кадрите, които ще имат достъп до държавните тайни, нейното прилагане в практиката се забави цели 10 години.