Миналата седмица доц. Иво Христов помоли да спрат закачките с конституцията, която не е основната причина за политическите ни нещастия, а в най-добрия случай - нейно следствие. От текста лъхаше здрав консерватизъм, какъвто рядко се усеща по нашите краища. И понеже тук консервативните идеи ("не пипайте нещо, от което не разбирате" е пар екселанс такава идея) биват, ако не веднага оплюти, то пренебрегвани, нека кажем нещо в подкрепа на тази теза. Белким охладим някои разпалени глави, които много искат да натиснат червеното копче.

Странно защо, всички, които призовават да се свика Велико народно събрание, за да промени конституцията, която видите ли сковава политическите ни творчески пориви, започват с аргумента, че ако не за друго, то ВНС трябва да се събере поне за да закрие самото себе си. Всъщност, ако има едно свястно нещо, което отците-основатели на българската държава да са решили в Търново, то това е създаването на институцията Велико народно събрание, която единствена може да променя радикално конституцията. Можете ли да си представите, ако конституцията можеше да се променя лесно, без да се свиква Велико събрание,



на какво щеше да е заприличала тази държава досега?



Всъщност, щеше ли да я има изобщо?

Всички критици на институцията ВНС изтъкват два аргумента за неговата излишност: че такова нещо имало само в Монголия и че ВНС пречело конституцията да се променя лесно. Срещу първия аргумент ще кажем: о, неразумни комплексари, защо се срамите да проявите държавно-творческа фантазия. Даже покаялият се Фукуяма казва, че за да се спасят провалящите се държави, е необходимо институционално творчество, отчитащо местните им особености, а не готови либерални модели.

Ако институцията ВНС е добра за България, защо трябва да я премахваме? За да е лесно? Знаете ли колко лесно може да стане? Представете си, че в обикновено Народно събрание се постави въпроса кой да вземе концесията на магистрала "Тракия"? И си представете, че мнозинството се крепи на гласовете на малка, умна партия. И си представете, че малката партия каже: "Добре, бе, ама може ли да направим една малка конституционна промяна, че думата "унитарна" нещо не е в съзвучие с либералните ценности. Хайде пък, за да съберем конституционно мнозинство, ще дадем на опозицията завода за боклука." Ако смятате, че това е невъзможно, значи не сте живели в България последните 20 години. И не сте разбрали, че няма нещо, което българите да не са готови да заменят за пари.

И още нещо - сегашната Конституция, в частите, в които може все пак да се променя лесно, нали бе променяна четири пъти заради съдебната власт? И след всеки път става по-лошо? Сега НДСВ иска да я промени, не за да си реши проблема с изборите, а за да получи надежда, че евентуално може да си го реши. Повечето аргументи срещу искането им са на политолози с математически заложби, които пресмятат ще излезе ли далаверата на НДСВ или не. Малцина бяха тези, които казаха, че то бива конституционен анархизъм, ама пък чак толкова не бива. Хубавото е, че НДСВ в момента няма какво да търгува. Ако имаше, смятайте, че конституцията беше променена.

Всъщност, като не можеш да променяш лесно конституцията, имаш време да мислиш къде си сбъркал предишния път. Ако можеш да я променяш лесно, ще го правиш непрекъснато, без да мислиш. И ще бъркаш непрекъснато.

Ако някой не е наясно, нека кажем, че



свикването на ВНС означава политическа нулификация.



Т.е. всички съществуващи институции се вдигат "на трупчета". Всички закони се вдигат "на трупчета". Старата държава спира да съществува и започва изграждането на нова. Великото народно събрание е конвент, който може да направи всичко, което си поиска. И не е ограничено с мандат. Може да назначава правителство и да го сменя. Може, както последното ВНС, да управлява с решения. Може да реши да избере директно нов президент. Някой каза, че не може ли? Защо? Защото Конституционният съд ще направи предварително тълкуване, че това не е възможно? Ами тогава първото нещо, което ВНС може и ще направи, е да закрие Конституционния съд. Абе, вие наистина нямате никаква институционална фантазия! Искате ли сегашният политически елит да получи този исторически дюшеш? За да изтъргува всичко, което е останало в тая нещастна страна, и да я закрие?

Единственото, което пречи да се осъществи замисълът, е усещането на част от политическата класа, че веднъж свикано, ВНС не може да бъде контролирано. Няма толкова пари, с които да се купи и корумпира огромната власт, която ще концентрират в себе си великите депутати. Ако онези от 1990-91-ва бяха млади и наивни, сегашните ще са изпечени и закоравели бандити. Всеки олигарх ще им пълзи ничком и ще моли за пощада на бизнеса си. Тоест и самите олигарси нямат интерес да се свиква ВНС, защото ще настане такъв правен безпредел, след който няма да остане камък върху камък.

Консервативният дух налага не да се отдаваме на поредното увлечение, а да седим на едно място и да се каем. Да търпим в тясната, неудобна и сгрешена отвсякъде конструкция, наречена конституционна институционална рамка на България, и да мислим къде сбъркахме. Докато проумеем, че трябва да си обърнем мисленето на 180 градуса. Че полезно за държавата е всичко онова, което априори отхвърляме с ярост. Например, бавното темпо на законодателния процес. Слабият парламент. Силното правителство. Индивидуалната отговорност. И прочие. И когато се постигне национален надпартиен консенсус по това, че за да си решим проблемите, трябва да започнем да правим всичко на обратно спрямо това, с което сме свикнали, да си самоналожим усмирителна риза, тогава да се свика ВНС. Осмото, но в никакъв случай не последното. Чак толкова умни, че да го измислим из един път, все не сме.

Така че наистина е време да започне разговор за това, когато след много години се свика поредното Велико народно събрание, какви точно промени ще направи то, с които всички сме съгласни. И той трябва да се води, докато се постигне съгласие. Ако трябва 5, ако трябва - 50 години. Аз например съм против да се закрива самото ВНС по изложените причини. Може ли да чуя насрещните аргументи, освен монголския?