Пет седмици след встъпването си в длъжност президентът на САЩ Барак Обама обяви новите бюджетни планове на своята администрация. В 134-страничния документ той поиска радикално разширение на държавните разходи за смекчаване на икономическата криза. Планът ще доведе до рязко увеличение на бюджетния дефицит на САЩ, който през 2009 г. може да стигне гигантската сума от 1.75 трлн. долара (12.3% от БВП). Това е най-високото ниво на бюджетен дефицит от Втората световна война насам.

Рецесията в американската икономика продължава вече около 14 месеца. Според последни данни на министерството на търговията през октомври-декември 2008 г. американският БВП се е съкратил с 3.8% - най-големият срив за 27 години. "Икономиката на САЩ се оказа в най-дълбоката криза от 30-те години на миналия век насам. Нито един президент от Франклин Рузвелт насам не се е сблъсквал с толкова сложна икономическа ситуация", казва Лорънс Съмърс, бивш министър на финансите в администрацията на Бил Клинтън и директор на Националния икономически съвет в администрацията на Обама.

Проблемите засегнаха всички отрасли и региони на страната. В много градове и щати се съкращават разходите за инфраструктура, образование и даже полиция. Нараства безработицата, продължават да падат цените на имотите. Даже администрацията на Обама да успее да изведе икономиката от кризата, 2009 г. ще стане най-сложната година за милиони американци.



Проблемите на "златния щат"



Седмица преди разглеждането на федералния бюджет вниманието на американските медии и политици бе приковано към Калифорния. Бюджетът на щата бе приет едва след четири месеца бурни дебати. Не мина и без куриози: на депутатите бяха раздадени четки за зъби и спални чували, за да могат те да нощуват направо на работното си място. Все пак акцията бе успешна и губернаторът на щата Арнолд Шварценегер подписа бюджета. Той предвижда повишение на данъците, намаляване на разходите и план за вземане на заеми, за да се покрие дефицита от 42 млрд. долара. Ако калифорнийските законодатели не бяха приели бюджета до 1 март, Калифорния, която в момента има най-ниския кредитен рейтинг в САЩ, бе заплашена от фалит.

Причината за кризата в Калифорния е крахът на Уолстрийт. Калифорния много повече от другите щати зависи от данъка върху доходите (на него се падат 49.1% от приходите). Освен това тук се използва прогресивна ставка на облагане. Така през 2006 г. само 1% от най-богатите калифорнийци са внесли 48% от подоходния данък в щата. Но доходите на тази група данъкоплатци зависи основно от бонуси, дивиденти и др. Затова сега, когато този вид доходи рязко се съкратиха, секнаха и приходите в хазната.

Заради кризата на пазара на имоти пък намаляха приходите от данъците върху сделки с имоти. Днес в Калифорния се намират 28% от всички домове в САЩ, обявени за продажба в полза на ипотечни кредитори. Силно пострадаха и високотехнологичният сектор в Силиконовата долина и авиационната промишленост на Лос Анжелис. Безработицата в щата достигна 10% - с една четвърт по-висока от средната в страната.

Властите на Калифорния се оказаха неподготвени за такъв срив. През изминалите десетилетия те привикнаха към "априлската изненада" - неочаквано голям сбор на подоходните данъци. Демократите, контролиращи двете палати на регионалния парламент, харчеха тези пари за училища, пътища, болници, полиция, затвори.

Сега, когато парите свършиха, управляващите трябва да търсят начини за балансиране на бюджета. Затова с 1% бе увеличен данъкът върху продажбите, с 0.25% - върху доходите и др. Така приходите ще се повишат с 13 млрд. долара. Освен това се планира намаление на разходите с 15 млрд. долара (най-засегнати ще са училищата и колежите). Калифорния планира да пусне и облигации за 5 млрд. долара, за да финансира текущия недостиг.



От бряг до бряг



По данни на вашингтонския Център за бюджет и приоритети в политиката през 2009 г. заради влошаването на икономическата ситуация 46 от 50 щати ще изпитват липса на пари. Един от най-пострадалите е Ню Джърси. Губернаторът Джон Корзайн даже издаде заповед всички държавни служители (включително полицаите и учителите) задължително да си вземат два дни неплатен отпуск. В Канзас властите прекратиха връщането на данъците на най-бедните семейства и предприеха съкращение на държаните служители. Местните власти решиха да съкратят с 13% разходите за колежи, финансирани от регионалния бюджет.

Кризата засегна не само щатите, но и градовете. Според американската Национална лига на градовете 80% изпитват трудности с финансирането на бюджета си. На някои места ситуацията е катастрофална. Например Детройт - центърът на автомобилната промишленост на САЩ, се сблъска с 300 млн. долара дефицит, който е предизвикан от кризата в американската автомобилна промишленост и постоянното намаляване на населението. От началото на 1960-те години населението на Детройт се е съкратило двойно - до 900 хил. души, а средната цена на жилище в Детройт през декември е била само 7.5 хиляди долара - два пъти по-малко от стойността на един автомобил. Ако градът не получи финансова помощ от Вашингтон, може да стане първият от големите градове, които ще открият процедура по банкрут.

Всички власти са принудени да съкращават рязко разходите. Първи пострадаха училищата и инфраструктурните проекти. Но ако кризата се проточи, в много градове на САЩ се опасяват от повторение на ситуацията от 1970-те години, когато са били намалени разходите даже за полиция и това е довело до рязък скок на престъпността, която и без това се увеличава заради по-високата безработица.



Дъното засега не се вижда



В средата на февруари числото на безработните в САЩ стигна 5.11 млн. души. Заявките за изплащане на помощи за безработни се увеличават с 36 хиляди на седмица, като през февруари е достигнат рекорд за 27 години - 667 хил. молби. "Състоянието на американския пазар на труда се влошава. Но дъното още не е достигнато. Трябва да минат минимум няколко месеца преди това да се случи", смята Найджел Голт, икономист от изследователския център IHS Global Insight.

Ръстът на безработицата е съпроводен с падане на търсенето. Търсенето на инвестиционни стоки е паднало с 5.4%, а на автомобили - с 6.4%. "Очевидно е, че това е свързано с общия икономически климат. Кредитите сега са много по-трудно достъпни, затова всички се опитват да съхранят наличните си средства. На потребителския пазар своята роля изигра сезонният фактор: след разходите по Коледа хората са по-малко склонни да харчат пари. Ръстът на безработицата също спомага за този ефект. Хората увеличават спестяванията, разбирайки, че техните работни места са уязвими", казва Пол Ешуорт, икономист от лондонския Capital Economics.



Новите 1930-те?



Според прогнозата на Bloomberg БВП през 2009 г. ще спадне с 2%, което е най-големият срив от 1946 г. насам. Шефът на Федералния резерв Бен Бернанке заяви пред Конгреса, че е "разумно да се очаква" край на рецесията през 2009 г., ако "действията на администрацията и федералната резервна система по възстановяване на финансовата стабилност се окажат успешни". Но много експерти смятат, че тези прогнози са твърде оптимистични. "Много индикатори показват, че тази криза ще стане най-дълбоката и продължителна от времената на Великата депресия. Тя ще се отличава от "бързите" рецесии през последните години, когато резкият срив се сменяше с бърз ръст. Даже ако през 2010 г. ръстът се възобнови, той ще бъде много бавен. Кризата ще измени много механизми в икономиката, най-вече ще понижи нейната зависимост от кредитите, поне в средносрочна перспектива. Освен това, когато ефектът на пакета по стимулиране на икономиката до 2011 г. се изчерпи, възниква риск от нова рецесия", казва Роберт Уорд, старши икономист от EIU.