Когато в началото на януари под напора на протестите пред парламента депутатите най-накрая вкараха в закона окончателна забрана за замените на земи и гори, мнозина заключиха, че най-после и тройната коалиция е направила нещо разумно. Краят на порочните замени на гори бе сложен веднага, а за замените на земи бе сложена крайна дата 1 март 2009 г.

Блажени са вярващите. Законът, който отмени порочната схема, още тогава тихомълком е бил окичен с нови спорни и дори скандални практики, плодовете от които тепърва ще се жънат.

Една от приумиците например дава възможност земеделците да могат да разместват не само своите ниви, но и тези на останалите фермери в землището. Целта на това упражнение ще е всеки да си събере разпокъсаните ниви на едно място, за да може да ги обработва по-лесно. Така наречената "комасация" от години се води като един от най-важните начини земеделието ни да стане по-ефективно. В случая обаче се допуска размяната да става, дори ако я поискат собственици само на 10% от нивите, а рокадите ще стават след писмено одобрение на земеделския министър. Никъде няма нито дума дали ще се иска съгласието на собствениците на останалите 90% от нивите, които също попадат в тези планове.

Т.е. излиза, че ако примерно едно землище е 5000 дка, собственици, които обработват над 501 дка от него, ще могат да правят плановете и да пренареждат не само своите ниви, но и останалите 4500 дка. При това бонусите за това малцинство не спират дотук -



те ще могат да правят замени с държавни и общински земи,



когато пренареждат нивите си. В закона е посочено едно-единствено условие - в резултат на тези замени и държавата, и общините трябва да се окажат с уедрена земя, увеличена с над 20% в сравнение с предишното състояние.

Субективността и непрозрачността при замените едва ли си струва отново да се припомнят. Факт е, че през последните години медиите описаха редица скандални замени на гори и земи, в които интересите на държавата останаха на заден план. Резултатът от тях почти винаги обслужваше частни интереси за сметка на държавните.

"Въведената схема е твърде неясна. Досега винаги бе посочвано, че комасацията е доброволна. Освен това защо е нужна тази радикална намеса на държавата - уедряването да става след подписа на аграрния министър. Става въпрос за частни отношения - замени на ниви между собственици в едно и също землище. Има и наченки на принудителна комасация, защото никъде не е написано ще се иска ли съгласието на всички засегнати", възмути се пред "Сега" Ивайло Тодоров от Асоциацията на земеделските производители в България.

Впрочем, настоящият земеделски министър Валери Цветанов още миналата есен ясно показа, че е привърженик на насилственото уедряване на земята. "Комасацията трябва да се случи, дори и да има лек репресивен характер. Сега парцелите у нас нямат икономическа ефективност, те са с екзистенциален характер - за прехрана, а не за печалба", заяви той през ноември. Още тогава лъснаха ясно и апетитите в тази насока на сравнително нови играчи на пазара на земя - фондовете, търгуващи с ниви. Те вече са обединени в Българската асоциация на собствениците на земеделска земя и притежават общо 1.3 млн. дка земя, но тя е разкъсана в малки парцели. А дружествата могат ефективно да спечелят от продажбата на тези декари, само ако ги съберат в по-едри масиви. Това е техният бизнес, който има много общо с бизнеса на брокерите на имоти. Същите, които през последните 2-3 години ни надуха главите с фантастични прогнози за покачване на цените на жилищата.

Още миналата година от "Елана фонд за земеделска земя" започнаха да настояват до няколко години да се приеме закон за комасацията и предложиха в него да се напише, че уедряването на земята ще се случва, ако 51% от собствениците на ниви в едно и също землище са съгласни. Т.е. другите 49% ще бъдат принудени да разменят земите си. Със сигурност сегашните поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са първите крачки в тази посока. Проучване на "Сега" показа, че предложението собствениците, работещи над 10% от земята, да могат да уедряват нивите е дошло точно от фондовете за земя. Дори в момента то може да бъде открито на сайта на асоциацията им. В пленарната зала поправката бе прокарана от жълтите депутати Пламен Моллов и Ангел Тюркеджиев.

"Естествено, че при новата възможност за уедряване ще се търси съгласието на собствениците, чийто ниви попадат в план за уедряване на земята", заяви пред "Сега" шефът на асоциацията на фондовете, търгуващи със земя, Георги Георгиев. Според него това щяло ясно да бъде разписано в правилника към този закон. Само че какво ще пише в правилника е работа на земеделското министерство. Експерти от ведомството на Валери Цветанов признаха, че е твърде рано да се каже какво ще пише в правилника, защото крайният срок за изработването му е 1 юли 2009 г. Пък и законът с нищо не ги задължава да сложат в правилника текст, според който някой трябва да се съобразява с мнозинството.

Георгиев твърди още, че ниският праг от "над 10%" е предложен от асоциацията, защото често собствениците на земи не могли да бъдат намерени, което спъва комасацията. "От промените в правилника очакваме да видим дали нивите на хората, които не могат да бъдат намерени, ще могат да участват в планове за уедряване по предложената от нас схема", разясни още Георгиев.

Какво очаква обаче Георгиев да види в правилника може да се отгатне. Защото широка възможност да се разменят и пустеещи ниви дава друга тихомълком минала поправка в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Тя е прокарана от бившия вече шеф на аграрната комисия в парламента - сега посланик в Баку, Васил Калинов (БСП). Негово предложение е текстът, даващ възможност



общините вече да могат да продават, заменят или дават под наем чужди земи,



непотърсени от собствениците им. Тези "разпоредителни сделки се извършват въз основа на план, приет от общинския съвет и одобрен от министъра на земеделието", пише в поправения закон.

На практика става въпрос за 8 млн. дка непотърсени земи, апетитите към които не са от вчера. Но досега винаги законодателят се съобразяваше с това, че собствениците им имат права. През 1997 г. тогавашният парламент реши през следващите 10 години кметствата само да стопанисват тези пустеещи ниви. През 2007 г. общините станаха собственици, но с ограничени права и в закона бе уточнено, че ако до 2011 г. се появи реалният собственик на земята и го докаже с документи, тя трябва да му се върне. Сега обаче излиза, че ако 3/4 от общинските съветници благословят разменянето на парцели и се получи писмената благословия на земеделския министър, тези ограничения не важат. И всичко това е прокарано в същия закон, пред погледа на протестиращите отвън земеделци и еколози и все едно че в това Народно събрание няма юристи, които да четат текстовете на един закон от край до край.

Но сякаш всичко това не е стигнало на депутатите, та са прокарали още текстове, улесняващи заграбването на чужди земи. Става въпрос за отколешния спор между арендатори и собственици. Масово явление у нас е земи, изоставени временно от собствениците им, да бъдат заграбвани от арендатори. И ето - жълтите депутати Пламен Моллов и Ангел Тюркеджиев са решили да "поправят" тази несправедливост, вкарвайки в закона имитация на парична санкция за такива случаи. По принцип, когато собственик установи, че някой е заграбил земята му, може чрез заповед на кмета да си я върне. Спорната поправка обаче предвижда грабителят да продължи да ползва чуждата земя, ако плати на собственика й сума три пъти по-висока от средната рента за предходната година и ако собственикът е съгласен на подобна сделка.

"Изумително е, че депутатите са одобрили подобен текст. На практика това не е глоба, а възможност някой засадил чужда земя да може, дори и хванат на местопрестъплението, с малко пари да прибере реколтата си. Все пак годишната рента за декар в различните части на страната варира от скромните 10 лв. до 30 лв. за декар", коментираха пред "Сега" юристи.



КОИ СА ФОНДОВЕТЕ?

Преди около една година фондовете, търгуващи със земеделска земя, се обединиха в Българска асоциация на собствениците на земеделски земи. В момента в нея членуват 13 дружества, които общо притежават разпокъсани 1.3 млн. дка земя. Сред основателите й са първите акционерни дружества, специализирани в сделките със земя като "Елана фонд за земеделска земя", "Адванс терафонд", Булленд инвестмънтс", "Омега агро" АД, свързана с "Винпром Пещера". Бизнесменът Иво Прокопиев индиректно стои зад друг от членовете - "Фонд за земеделска земя Мел инвест". В дружеството с 26.1% е "Алфа финанс холдинг".