Някога разказваха легенди за покойния бандит Косьо Самоковеца - когато някой се изпречи на пътя му, го "поръчвал". За непросветените - това не означава, че му е поръчал питие, а че ще го застигне куршум. Това е жаргонът на подземния свят. Поръчкови убийства, поръчкови наказания, глоби... Раздаване на правосъдие, базирано на пазарния принцип. Престъпленията са бизнес, наказанията - също. Система с ясен ценоразпис. Не си се издължил за продадения наркотик на боса - режат ти ухото. Не си събрал рекета - трошат ти крайниците, возят те в багажник из Витоша и т.н. По наказанието можеш да познаеш какво е провинението. Просто и ясно.

Оня ден с изненада установих, че държавата започва да копира подземния свят, като се опитва



да наложи пазарния принцип и в нормалното правораздаване.



За тези, които са пропуснали новината - правосъдното министерство излезе с концепция за нов Наказателен кодекс. Престъпници, осъдени на до 1 година затвор, ще могат да откупват свободата си. Разширяват се и възможностите за условно осъждане и предсрочно освобождаване от затвора. Вече ще има престъпления и простъпки. Простъпките няма да бъдат вписвани в графата "осъждан". Намалява се срокът на давност за леките престъпления.

В идеята няма нищо оригинално. И католическата църква е опрощавала грях срещу някаква сума. Нарича се индулгенция. Практична идея. Парите на масата - докато си жив, щото никой не ще да чака от умрял писмо. Църквата се е нуждаела от пари. Кардиналите са превърнали моралното и религиозното понятие "грях" в жълтици.

Няма спор - и в подземния свят, и в католическата църква са доста добри бизнесмени, що се отнася до прегрешенията. Но не разбирам защо в раздаване на справедливост в обществото се забъркват някакви пазарни принципи.



И защо затворът да е сигурен само за бедняците?



Не мога да оборя повечето житейски клишета: "Никой не е безгрешен и на всекиго се случва да стъпи накриво" или "Понякога една грешка може да преобърне живота ти". Факт. Съгласен съм и че правосъдието трябва да дава възможност за изкупление на сгрешилия. Това е философията на наказанията. Едно общество иска да върне провинилите се в правия път. Наказанията служат за назидание за онези, които имат склонност към грешки, и за удовлетворение на жертвите на престъпления.

В САЩ например има такива практики. Когато си извършил престъпление в пияно състояние, например, до заседанието на съда имаш време да се поправяш. Ходиш в клуба на анонимните алкохолици, полагаш обществено полезен труд, работиш като доброволец в някоя организация, правиш дарения. Когато дойде време да застанеш пред строгия съдия, твоят адвокат разказва колко различен си вече, съдията кима и казва: "Аха, значи можело". Тогава вече можеш да получиш по-снизходителна присъда. Вместо да лежиш в затвора, плащаш глоба. Но това се случва, единствено ако деянието не е толкова тежко и обществото няма да бъде възмутено. Във всички останали случаи - решетки и оранжеви дрехи. Не случайно в САЩ има най-много затвори и затворници.

Пазарното правосъдие обаче



не е от полза за общество като нашето.



По хиляди причини. Първо, откупуването поставя в неравнопоставено положение гражданите. Ако си богат и можеш да платиш, си "пей сърце". Ако си по-безпаричен - лежиш в затвора. Това автоматично прави държавата несправедлива - богатите могат да крадат безнаказано за разлика от бедните. То и сега се лежи по 5 години за кражба на кокошка и се ходи на плаж за източване на банка, ама нали точно това искаме да променим!

Второ, критериите кой кога може да се откупва са прекалено абстрактни. Например, предвижда се хипотеза, при която ако докажеш пред съда, че трябва да се грижиш за някого - имаш право да си купиш индулгенция. Има ли смисъл да се убеждаваме колко лесно може да се докаже това? Хайде да не обиждаме адвокатите - доверениците на част от тях карат ски, въпреки че са напълно парализирани според петорна медицинска експертиза! Една баба на легло няма да изобретят!

Целият този проект вдъхва още по-голяма увереност на престъпниците, че може да им се размине. Нормалните хора пък остават с усещането, че за пореден път се узаконява безнаказаността. Може и да има някакви логични мотиви за предложените промени, но изобщо не е моментът точно сега да се прилагат в практиката. В обществото има недостиг на възмездие, а не на милосърдие.

Има една приказка, че законът е врата в полето и само глупаците минават през нея. Може, но поне има врата. Новата концепция иска да махне и тази врата. Поразително!