Аналогиите са зловещи. През 1931 г. крахът на задлъжнялата и останала без нужните капитали банка "Кредитанщалд", базирана във Виена, предизвика верига от световни банкови фалити и предвеща най-мрачните дни на Голямата депресия. Днес отново австрийските банки, сред които (забележително!) е и наследникът на печално известната "Кредитанщалд", се оказаха главни действащи лица в следващия етап на световната икономическа криза.

Тази най-нова фаза, развиваща се в сърцето на Европа, няма да бъде така разрушителна като проблема с вторичните ипотеки и със сигурност не е сигнал за нова депресия. Но тя носи всички отличителни белези на кризата на нововъзникващите пазари, която досега бе запазена за Латинска Америка и Югоизточна Азия: срив на валути, обръщане на капиталовите потоци и пазари, спекулиращи с правителствените дългови книжа. По подобие на кризата с вторичните ипотеки в САЩ, тя започна с милиарди доходоносни, но рискови заеми, отпуснати от западноевропейските банки на източноевропейските пазари. В дните на икономическия бум парите течаха. Но сега, когато глобалната рецесия излага на риск всички линии на икономиката, западноевропейските банки трябва да отпишат между 100 млрд. и 300 млрд. долара от общия дълг от 1.7 трилиона долара на нововъзникващите европейски пазари.

За пръв път от десетилетия инвеститорите се страхуват, че не само банки в Европа, а



цели страни могат да изпаднат в несъстоятелност



Вече се наложи МВФ да подпомага Унгария, Латвия и Украйна, фондът преговаря с Румъния и други страни от региона. Но освен това заразата заплашва да се разпространи на запад към сърцето на Европа.

На фона на лошия икономически срив, кризата се превръща и в нещо повече: в екзистенциален тест за ЕС. В него вече е явно нарастващото разделение между страните-членки, видно е и колко печално неподготвени са европейските институции да се справят със ситуацията. Въпреки всичките си поучения за нуждата от глобални решения членките на ЕС основно действат самостоятелно. Редица западни правителства наредиха на банките си да изтеглят капиталите си от филиалите в Източна Европа и другаде в чужбина. Франция заповяда на висшите мениджъри да затворят предприятия в Източна Европа, за да спасят работните места у дома. Миналата седмица шефът на Световната банка Робърт Зелик предупреди Европа, че ако не действа решително за обръщане на този курс, рискува "трагедията" от повторно разделение на два икономически и политически блока 20 г. след падането на Берлинската стена. До края на миналата седмица Световната банка заедно с две европейски инвестиционни банки успя да събере 25 млрд. евро за заеми за източноевропейската банкова система. Призивите за по-голяма помощ засега остават без последствия.

Новите проблеми за Изтока



едва ли могат да дойдат в по-неподходящ момент



Също като САЩ, и Европа все още усеща последиците от катастрофата с вторичните ипотеки; европейски банки бяха изкупили близо 40% от "отровните" ценни книжа от Америка, но по-бавно от американските си съперници компенсират загубите и рекапитализират.

Европейските банки залагат много повече от американските на доходоносните, но рискови кредити за нововъзникващите пазари, включително ипотеки, както и други видове корпоративни и потребителски заеми. В световен мащаб 73% от общо 4.6 трилиона долара, дадени като заеми за нововъзникващи пазари, идват от европейски банки, в сравнение с около 10% от САЩ и 5% от Япония, сочат данни на Банката за международни разплащания.

Банките в ЕС сега са изправени пред най-големите рискове на пазарите в Източна Европа. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) очаква с над 20% да се увеличат фалитите на източноевропейските банки, отпускали заеми, както и на тези в балтийските държави, Румъния и Украйна, които вече са силно засегнати от кризата. "От 100 млрд. долара до 300 млрд. долара са кредитите, които западните банки трябва да отпишат, а Австрия най-силно ще бъде засегната", казва анализаторът на "Данске банк" Ларс Кристенсен. Австрийските банки са отпуснали на Източна Европа кредити на обща стойност около 284 млрд. долара (сума, която се равнява на около 60% от БВП на Австрия).

Това, което ще засегне и сектори от икономиката на държави като Австрия, Швеция и Белгия, е рецесията, която се задълбочава в Европа. Очаква се общия БВП на целия ЕС да се свие с 3% през 2009 г., срещу 2% в САЩ, обясняват от консултантската компания "Капитал Икономикс" от Лондон. В някои страни от Източна Европа БВП ще намалее двойно в сравнение с миналата година. Това в комбинация със срива на някои регионални валути, чиято покупателна способност намалява, ще изправи пред още по-големи проблеми Запада, който изнася големи количества стоки в региона. През 2007 г. само експортът на Германия в Източна Европа представлява 16% от общия й износ, а това са 6% от нейния БВП.

По-старите държави - членки на ЕС,



са изправени пред две възможности



- да задълбочат кризата, спасявайки себе си, или да подпомогнат най-уязвимите страни. Засега те задълбочават кризата. В своите речи лидерите им обясняват, че протекционизмът не е правилният отговор. Финансовите министри на няколко държави, сред които тези на Великобритания и Гърция, наредиха на банките да отпускат заеми на местни потребители и да не използват средства от държавните спасителни пакети, за да финансират подразделенията си в Източна Европа. Това е обезсърчително за парите, необходими на Изтока, а между 80 и 90% от финансовия сектор в тези държави е собственост на западни банки. Френският президент Никола Саркози ужаси жителите на Източна Европа, когато обяви, че френските автомобилни компании трябва да използват отпуснатата държавна субсидия от 6 млрд. евро, за да запазят работните места у дома и да затворят заводите си в Чехия. Миналия месец европейският комисар по конкуренцията Нели Круз обяви, че налагайки подобни условия, френските държавни субсидии нарушават правилата на единния европейски пазар. Правителството в Париж бързо отвърна на удара и заяви, че дори и законовите изисквания да бъдат спазени, то остават "моралните задължения" на френските компании. Или в превод: затворете фабриките си в Чехия или ние ще ви затръшнем вратата при следващото отпускане на държавни субсидии.

Ако надделее визията на Саркози за протекционистична Европа на държавно субсидираните компании и раздробен единен пазар, това най-вероятно ще означава



край на модела за икономическо развитие на Източна Европа



чрез прикрепянето й към глобалната икономика през западните й съседи. Накрая затварянето на пазарите и прекратяването на финансовите потоци ще рикошира обратно в Запада - чрез срив на износа и невърнати кредити, да не споменаваме новите вълни от имигранти, които ще тръгнат от страни като Румъния, България и Украйна.

Учудващо е, но с общото си богатство и сила ЕС има малко възможности, за да помогне на страните-членки в такива периоди на криза. Брюксел разполага само с един фонд за стабилизиране на изпаднали в беда икономики, който е на стойност 25 млрд. евро, но голяма част от тези средства вече са дадени за подпомагане на Унгария и Латвия. Освен това през октомври Европейската централна банка отпусна спешен заем от 5 млрд. евро на Унгария. Всички други въпроси трябва да се решават заедно от страните-членки или индивидуално сред групите на желаещите. Никой не бе учуден, когато Австрия шумно поиска ЕС да отпусне на Източна Европа спасителен финансов пакет от 150 млрд. евро, но малко страни се отзоваха.

Великобритания, Италия и Испания са парализирани от нарастващите им държавни дефицити, а Франция с протекционистичния си курс няма да откликне. При тази ситуация най-вероятно ще зависи от Германия да запълни този лидерски вакуум и да накара партньорите си да запазят европейската икономика обединена. Това би било в интерес на Германия: над 40% от нейната икономика зависи от външната търговия и тя не може да си позволи да вдигне старите граници; освен това политическото лидерство ще осигури на Германия благоразположението в бъдеще на много от нейните партньори в ЕС.

Този сценарий започна да се избистря на 16 февруари, когато финансовият министър на Германия Пеер Щайнбрюк заяви, че страната му би могла да помогне на страните от еврозоната, които са заплашени от криза в платежните си баланси. Миналата седмица канцлерът Ангела Меркел призова източноевропейците да представят идеи, които ще бъдат дискутирани на Срещата на върха на 19 март. Разбира се, изходът съвсем не е ясен - ако ситуацията се влоши и повече банки и държави се нуждаят от спасителни пакети, ще стане още по-трудно за ЕС да намери необходимите средства. Затова германците, както всеки друг, трябва да бъдат внимателни в политическата позиция, която заемат, за да лавират между избирателите, които протестират срещу протекционизма, и дългосрочните ползи от запазването на Изтока и Запада обединени. Все още има надежда, че 20-годишнината от падането на Берлинската стена през ноември ще бъде щастлива, дори и ако краят на кризата все още е далече.