Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Завършил е международни икономически отношения в УНСС и е магистър по международно банкиране от университета в Лофбъро, Великобритания. Бил е депутат в 37-ото, 38-ото и 40-ото народно събрание. Учредител е на Политическо движение "Социалдемократи".

------



- Г-н Калфин, основателно ли се притесняват посланиците от ЕС, че ако подпишат с България протокол за изпращане на повече евроексперти у нас, това може да означава въвеждане на нов механизъм за сътрудничество?

- Няма нито такава идея, нито такова опасение. Въпросът със съветниците от ЕС е следният: това е една нетрадиционна, но мисля, че много добре обмислена антикризисна мярка. След приключване на икономическата криза България би трябвало да излезе много по-различна от нея, по-конкурентоспособна. Един от факторите за това е съдебната система. Нашата идея е да използваме този период за една сравнително евтина мярка и да се вземе най-добрият опит от страните-членки на ЕС в организацията и функционирането на администрацията. Стъпваме на много добрия опит от присъствието на около 130 евроексперти в българските институции. Идеята ни е да разширим това участие и да го консолидираме. Готови сме, ако има нужда, да направим и следващата стъпка - тя не е изключение, няма нужда и от промяна в законодателството - на част от експертите да се придадат изпълнителски функции и такива за вземане на решения. Като страна-член на ЕС не може да има ограничения за нито една длъжност, изключвам политическите постове.

- Какви изпълнителски функции можем да предоставим на партньорите ни от ЕС и дали това не е опит за някакъв политически борд?

- Няма как да има политически борд, защото има политическа отговорност, която се носи от българската власт. Тук говорим за съветници в държавната администрация. Във външно министерство например държавната администрация стига до постоянен секретар, след което е политическата част - министър, зам.-министри. Няма как чужденците да са в политическата част. Това не означава прехвърляне на отговорност. Българската администрация се промени много в последните години в добра посока. Няма идея да се прави нещо, което да я разбута цялата.

- Възможно ли е това да се случи в ключовите сфери като САПАРД, пътния фонд, МФ, МРРБ?

- Ще ви дам пример с пътния фонд. В момента там работи експерт от Германия. Оценките за него са, че се е сработил изключително добре с ръководството на НАПИ. В прокуратурата също има съветник - едни от най-уважаваните бивши прокурори в Холандия. И доколкото знам, той е много полезен.

- Има ли България яснота за конкретни позиции, на които би искала да привлече чужди експерти за висши длъжности с възможност за управленски решения?

- Има идея за секторите, които са важни - свързани са и със съдебната система, администрацията за усвояване на европейските фондове, контролната и одитната система... В тези области можем да използваме различни инструменти. Един от тях е сегашният тип съветници, друг е чужди граждани, препоръчани от техните администрации, които кандидатстват наравно с българите за високите позиции. Третият вариант е чуждестранни съветници, които не са на тези високи позиции, но им се изработва такъв статут, че имат доста по-широк поглед и възможност да оказват влияние при взимане на решение. Разбира се, ние водим конкретни разговори със страните-членки.

- От колко експерти се нуждае страната ни и кой ще им плаща?

- Не говорим за стотици експерти, а за важни области и ведомства. Аз по-скоро бих ги измервал с десетки, и то не много десетки. Средствата биха могли да дойдат по два начина. Доколкото искаме да си подобрим конкурентоспособността - с разходи от българския бюджет. И вторият начин - за това водим разговори с ЕК, да получим възможност различни фондове и инструменти на комисията да бъдат използвани в рамките на тази антикризисна програма.

- Вие оглавявате щаба по подготовката на енергийния форум през април в Пловдив. Какви цели си поставя България като домакин и инициатор?

- Искаме да съберем на едно място страните от нашия регион, които имат отношение към доставките на газ и енергийни ресурси в Европа. Да се съберат на достатъчно високо равнище. И трето, да започнем за пръв път един диалог, свързан с принципите, които ангажират доставчици, транзитни страни и получатели. Така че да се гарантира сигурността на доставките на газ. В момента имаме една европейска енергийна харта, която ние сме приели и някои от страните, като Украйна. Кризата показа, че тази харта не успя да гарантира достатъчно доставките. Русия твърди, че няма никакъв интерес от присъединяването към тази харта. Тя смята, че там нейните интереси не са достатъчно добре отразени или най-малкото не са балансирано отразени. По същия начин стои въпросът с някои от кавказките страни и някои от страните от Централна Азия, които са важни потенциални доставчици на газ за Европа. Нашата цел е да се опрем на това, което имаме, включително хартата, и да поставим основите на диалог с тези страни по една международноправна система, която да обвърже всички с гарантиране и ясни ангажименти по доставката. Не очаквам в България да постигнем плодовете на този диалог, но очаквам да се постави началото, да се сложи рамката.

- Необходимо е всички страни да се присъединят към тази европейска харта, или по-скоро да се мисли за подготовката на нов документ?

- Европейската харта е важна, тя изпълнява замисъла си, но не обхваща всички страни. Впечатлението ми от посещението на президента в Москва след газовата криза показва, че Русия има своите основания и не вижда своя интерес в този документ. Очевидно доколкото тя доставя близо 40% от природния газ в Европа, тя трябва да бъде ангажирана по някакъв друг начин, който е приемлив и за нея, и за ЕС. Същото се отнася и за страните от Кавказ и Централна Азия. Трябва да се търси нов формат, който да надгражда постигнатото.

- Ясно ли е вече нивото на участниците, да чакаме ли Владимир Путин и Хилари Клинтън?

- Голяма част от участниците вече са потвърдили участие на най-високо равнище. Не бих разгласявал списъка преди окончателното потвърждение. За участието на американския държавен секретар научих от кмета на Пловдив. Миналата седмица имахме среща с представители на US администрацията. Те са изключително силно заинтересовани от конференцията. Все още предстои да се види присъствието.

- Защо не е поканена Великобритания на тази конференция?

- Защото принципът, който избрахме, бе да направим регионална конференция - за страните от Юга и Югоизток, които имат отношение към доставките на газ. Не сме и правили планове да направим европейска среща на върха.

- България иска разваляне на договора с консорциума "Джейлан" и оттегляне на иска, но какво ще предложим? Има ли индикации, че срещу отстъпка турската страна би поискала да построи например газовата тръба към Турция?

- В момента има газова тръба, по която транзитираме руски газ за Турция. Има една друга тръба, която не се използва и би могла да се доизгради като втора връзка с Турция. За нас приоритет е връзката Димитровград-Комотини. За нея ще има европейско финансиране. Не изключвам възможността да поставим въпроса и за свързване на България с Турция с отделна връзка. Това би дало възможност ние да получаваме примерно доставки с газ от Азербайджан или Туркменистан.

- Възможно ли е да обещаем на Турция, че тя ще получи правото да изгради тази тръба?

- По-голямата част от тръбата е на турска територия. Не сме говорили още, понеже няма конкретен проект. Но принципът на "Булгаргаз" е той да има минимум 50% от изграждане на едно такова съоръжение, още повече ако го ползваме за доставки на собствен газ.