|
| --- |
Като гледах случващото се в родопския град, се сетих колко много ситуацията напомня на едно друго място в малката ни братовчедска държавица - Дупница. И там хората бяха въвлечени в битката между доброто и злото. Едните със сълзи в очите разказваха за благородните дела на т.нар. братя Галеви и заклеймяваха неприятелите им и лошата прокуратура, която има нахалството да ги натика в ареста. Другите разправяха, че двамата донове са излезли направо от роман на Марио Пузо. Който търси помощ, ходи да целува ръка, а когато му поискат ответна услуга, няма как да откаже.
Съвпаденията не свършат дотук - и Дупница, както и Хасково, е излъскана до блясък, престъпност почти липсва, а народът е принуден да върви по свирката на Галеви. Дори главният прокурор преди време бе впечатлен от реда там. Разликата е, че бившите антимафиоти са само съветници на кмета. Но пък какви съветници! Градоначалникът Атанас Янев обобщава дейността в общината така: "Ние тук работим като братя".
Колегата му в Хасково Георги Иванов влезе в устата на медиите отново покрай скандала с прекратения договор с "Билла", неглижираното си отношение към прокуратурата и разкритията, че от години работи успешно за себе си, но и за Хасково. В суматохата изплуваха предишните му истории с подкупа от 5000 лв. за една от предизборните му кампании, разрешителните за строеж, щедро раздавани на фирма на сина му ("е, какво, синът ми да не работи ли" - отвърна на това предизвикателство Иванов), продажбата на хирургическия блок на местната болница и пр. Няма спор, че градът е един от най-добре поддържаните населени места в България. Дори влезе в Книгата на Гинес с 32-метровата статуя на Св. Богородица, кацнала на един от емблематичните му хълмове.
Георги Иванов е кмет трети мандат. За толкова време е успял да си гарантира подкрепа на местния бизнес, а в различни периоди от управлението си - на разни политически сили. На негова страна са и голяма част от ромите, успешно внедрени тук-там на подходящи места. Всички, в това число и прокуратурата, са наясно с многобройните му нарушения. Наричат го местния феодал, който плаща щедро на верните си и цели в десетката опонентите си. Малцина са обаче онези, които не се съобразяват със статуквото. И ако в началото на кметската си кариера Иванов разчиташе най-вече на партийна подкрепа, то нещата отдавна са наопаки - сега политиците търсят него.
Метаморфозата на строителния инженер за 20 г. също е очевидна. В началото на 90-те години на миналия век той успя да се вмъкне в една от многобройните бизнес ниши, зейнали след края на социализма. Казват, че познанството му с бившия главсек на СДС Христо Бисеров е повратната точка в политическата му кариера. Днес двамата са врагове, но така се случва често в живота.
Политиката не е минала безнаказано и покрай Ангел Христов и Пламен Галев, "братята" не крият, че са заставали и зад СДС, и зад БСП. Но сега предпочитат сами да диктуват нещата и мъдро обобщават, че партийците се самозабравят и щом дойдат на власт, предпочитат да не си спомнят кой им е помогнал да се настанят там. Затова трябва да им се напомня. С годините всичко минава през Галеви - и обществени поръчки, и решаването на всеки въпрос. Каква мафия, моля ви се! Мафия има в Сицилия, в Дупница - не. Дори и бившият вътрешен министър Румен Петков констатира, че не вижда нищо подобно!
Публична тайна е, че без протекцията на политици и магистрати тези хора няма как да виреят. Нахалното им поведение и незачитането на елементарни правила, валидни за останалите, е провокирано от бездействието на властите. От днес ли са всички афери на хасковския кмет? Та този човек е начело на общината от 1999 г. От скоро ли е този ред и в Дупница? Знаете ли кое е престъплението в случая? Че безжалостно се въвличат истински унизените и оскърбените пенсионери, безработни и инвалиди и се противопоставят на другите им съграждани. За тях държавата се сеща по правило пак преди избори.
Затова Георги Иванов може да си позволи да прати много здраве на прокуратурата от Мюнхен и да лъже, че всички проверки за него са прекратени. Затова и братя Галеви ще продължат да си управляват, макар и отлъчени за кратко от градските дела, ще си назначават кметове, които по-късно ще напътстват. А и винаги ще се намират хора, които се нуждаят от помощ. После ще им се прави предложение, на което не могат да откажат. Не, това не е мафиотски роман!
Най-прав е хасковският ром Ачо Йорданов. Човекът сложи равенство между дивидент и политик. Жалко, че така и не разбра каква прекрасна метафора на случващото се е това.
