Изследване на ДНК установи 27 години след осъждането му за убийство, че Шон Ходжсън не е убиецът. Присъдата му бе анулирана, а случаят може да принуди прокурорите да преразгледат стотици дела.

Комисията за преглед на криминалните случаи във Великобритания (CCRC) поиска преразглеждане на подобни присъди, издадени преди въвеждането на ДНК тестовете.

Според адвоката на Ходжсън - Джулиън Янг, не е възможно да се прогнозира колко от потенциалните присъди за преразглеждане би могло да получат препоръка за обжалване. "Всеки, който смята, че има основание за обжалване, трябва незабавно да се консултира с адвокат", съветва обаче той.

По данни на CCRC, случаите, които подлежат на преразглеждане, включват убийства, сексуални посегателства и обири. Всички тези случаи са решавани на основата на доказателствен материал отпреди 1988 г. - годината, след която ДНК тестовете започват да се използват широко.



57-годишният Ходжсън е осъден на доживотен затвор



за убийството на 22-годишната Тереза де Симон. През декември 1979 г. полусъблеченото й тяло е открито на задната седалка на нейния автомобил "Форд ескорт" на паркинга на заведение в Саутхемптън, в което работи почасово. Младата жена е удушена със собственото й златно колие. Ходжсън, който бил в района по това време, признал, че е убил жената. Той се изповядва на пастора в затвора. По това време Ходжсън излежава присъда за кражба. След това е направил по-детайлно описание пред охраната на затвора и полицаи. Той дава подробности от престъплението, които не са били публично известни. Тук медиите смятат, че не е изключено тези детайли да са вкарани в документите от разследването от полицията. Проблемът на Ходжсън е, че е имал лоша репутация и попадал в графата на "обичайните заподозрени". Той поел отговорността за още няколко убийства.

Но на процеса не се признава за виновен и твърди, че е патологичен лъжец. Съдебната заседатели отхвърлят аргумента. Ключов елемент от тезата на прокурора е, че биологичният материал, открит на местопрестъплението, е от мъж с кръвна група А или АВ. Ходжсън попада в тази категория - заедно с близо една трета от мъжкото население.

Докато лежи в затвора, Ходжсън не престава да наема адвокати и да оспорва присъдата. Всички нови разследвания се провалят, защото властите твърдят, че документите и доказателствата по случая са унищожени. Но адвокат Раг Чанд преобръща случая. Той възстановява убийството по изрезки от вестници от 1979 г. Обратът настъпва през есента на 2008 г. Чанд научава, че националната Съдебномедицинска служба (FSS) забравила, че в Мидланд има склад, в който се съхраняват доказателствата по много стари престъпления .

Тогава той праща молба да се потърсят материали за случая "Ходжсън". Там намират проби от тялото и дрехите на жертвата, както и от лекия автомобил. Има и запазени остатъци от семенна течност. Така след близо 30 г. се прави ДНК-изследване, което изключва напълно участието на Ходжсън. "ДНК тестът е на светлинни години пред кръвните проби", обяснява д-р Елинор Греъм от катедрата по патология на Университета Лестър: "Има само 4 кръвни групи, докато със съвременните техники за ДНК тест може да се установи съвпадение с точност едно на един милиард".

2 дни след като случаят на Ходжсън е внесен в CCRC, той е препратен към Апелативния съд. Освен това CCRC настоява шефа на прокуратурата Киър Стармър да прецени дали не се налага преглед на делата, за да се установят случаите, в които "все още са налице подлежащи на изследване веществени доказателства, които могат да потвърдят или подложат на съмнение издадените присъди".

Пробите и веществените доказателства, съхранявани от националната Съдебномедицинска служба, би трябвало да бъдат в добро състояние, а и в отделните полицейски управление може да има добре запазени материали, смята д-р Греъм.

"Биологичният веществен материал трябва да бъде запазен в състояние, в което ДНК да е "оцеляло", добавя тя. Говорител на FSS уточни, че службата пази материали отпреди 30 г. под формата на натривки, предметни стъкла или лепещи ленти, с които се събират материал от повърхности. Има отделни колекции от запазени веществени доказателства, какъвто е случаят с убийството през 1949 г. на ученичка. Годен за тест генетичен материал е взет от палто, запазено в полицейско хранилище.



ДНК доказателствата играят все по-ключова роля



в решаването на делата, заяви през януари за Би Би Си председателят на CCRC Ричард Фостър. "Има много нови научни методи, които могат да установят невинност или вина", каза той.

Източници от комисията изразяват увереност, че евентуален преглед на дела може да повтори този от 2004 г., когато Анджела Канингс от Салисбъри бе оправдана от апелативен съд по обвинение, че е удушила двамата си невръстни синове през 90-те години. Тя бе прекарала 20 месеца в затвора, преди делото й да бъде преразгледано.

Тогавашният главен прокурор лорд Голдсмит направи преглед на 298 дела. Той установи, че в 28 случая на родители, осъдени за убийства на децата си, може да има основания за обжалване на основание на това, че прокурорите са се осланяли на изкривени доказателства и мнения на експерти. Тогава CCRC отнесе няколко от случаите до апелативния съд.

Ако сега бъде предприет отново преглед на делата, може да се очаква Кралската прокурорска служба и главният прокурор да преценят кои от случаите да бъдат огледани детайлно отново. След това те или ще се върнат на полицията за дораследване, или ще бъдат подадени на CCRC, която към момента получава до 1000 препоръки годишно за преразглеждане на дела и присъди. Около 40 - включително и такива с "реална възможност" за намаляване на присъдата, обикновено се препращат към апелативен съд.

Присъдата на Ходжсън не е първата, която се анулира благодарение на ДНК доказателства, били недостъпни за съдебния състав и заседателите. През 2003 г. морякът Майкъл Шърли бе освободен след 16 г. затвор, след като пред апелативния съд бяха представени доказателства, че той не е изнасилил и убил барманката от Портсмут Линда Кук през 1986 г. Вероятно бъдещите обжалвания ще са от лица, прекарали в затвора дълго време, защото обикновено затворниците биват помилвани само ако поемат вина за извършеното престъпление.

--------------------------------------

КАРЕ



НЕУСПЕХИТЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО



Грешки в полицейските протоколи доведоха до това Четиримата от Гилдфорд погрешка да излежат 15 г. в затвора за серия от взривове в Съри, при които загинаха 5-има души и над 100 бяха ранени.

Шестимата от Бирмингам бяха освободени от затвора през 1991 г. след 16 излежани години за бомбени атентати на ИРА в две заведения, при които са убити 21 души. Проверката показа, че полицията е променила показания.

Стефан Кишко бе оправдан през 1992 г., след като бе лежал 16 г. за убийството на Лесли Молсийд, на 11 г., от Манчестър. Свидетелите си признаха, че са лъгали, когато стана ясно, че има нови доказателства, които оневиняват Кишко.

18 г. след присъдата, през 1997 г. бе анулирана присъдата на 3-ма души за убийството на 13-годишния Карл Бриджуотър в Стафордшър. Това стана, след като се доказа, че полицаи са скалъпили самопризнание

Стивън Даунинг прекарва 27 г. зад решетките за убийството на 34-годишната машинописка Уенди Сиуел в Дарбишър. През 2002 г. съдиите преценяват, че самопризнанията му са несъстоятелни.

-----------------------------------------------

КАРЕ



ДНК ТЕСТ И ПРАВОСЪДИЕ



Всеки човек има ДНК "отпечатък" - химически код, съдържащ се във всяка клетка на организма. Този факт е установен в средата на 80-те години от сър Алек Джефрис, който по това време работи в Университета на Лестър.

Полицията в Лестършър е първата, която използва ДНК тест през 1986 г. при разследване на случай на двойно изнасилване и убийство. Местният младеж Ричард Бъкланд прави признания, но полицията не разполага с доказателства в тяхна подкрепа. ДНК от семенната течност, открита по телата на жертвите, доказва, че и двете са убити от един и същ човек, но това не е Бъкланд. За престъплението е осъден местният пекар Колин Пичфорк.

ДНК натривки са снети от всички арестувани за престъпления в Англия, Уелс и Северна Ирландия. Профилите на близо 4.5 млн. души се съхраняват в британската ДНК база данни - един на всеки пет души, чиято ДНК се съхранява там, няма криминално досие