Проф. Красимир Калинов е роден на 8 май 1952 г. в София. Преподава приложна математика в НБУ и СУ "Св. Кл. Охридски". До 2008 г. е бил зам.-директор на НЦИОМ, а понастоящем е главен експерт на социологическата агенция.





- Проф. Калинов, имаше ли смисъл от дебата за избори "2 в 1"?

- Така и не разбрах защо беше нужно да се пуска в общественото пространство нещо, което предварително бе ясно за специалистите, че е обречено. Първо, изборите "2 в 1" изобщо нямаше да бъдат по-евтини, защото дали ще вземете два килограма сирене накуп или поотделно, цената ще е една и съща. Освен това в законите са заложени различни принципи на гласуване при двата вота. Още щом вносителите си отвориха устата, беше ясно, че идеята няма да сполучи. Това се прави с чисто политическа цел - да се получат дивиденти от един въпрос, който даже не е риторичен - той изобщо не стои. Затова и отпадна.

- Затова пък дебатите отнеха време, което можеше да се използва за реална промяна в изборното законодателство.

- Отне обществена енергия и отклони общественото внимание, каквато беше и целта на занятието.

- Що за цел е тази - запазване на статуквото ли?

- Прави се по две причини. Едната е да се имитира активност пред собствените избиратели. Да се каже: видите ли, ние мислим, работим и действаме, но лошите отхвърлят нашите предложения. А другата се свежда до дребни сметки - просто да се покажат над блатото и да спечелят някакви политически дивиденти от тая работа. Но голямата цел според мен беше да се отклони в тази посока общественото внимание. Защото е много по-удобно да занимаваш обществото с несъществени въпроси, отколкото да му дадеш възможност да пита защо като сте на власт, икономиката ни е в такова положение, защо корупцията е на такова равнище и т.н. Така че те си постигнаха до известна степен целта. Правейки това предложение, всъщност те гласно заявиха, че не желаят нищо да бъде променено.

- Може ли с промени в изборното законодателство да се решат политически въпроси като лошия кадрови подбор в партиите или изборната апатия?

- Самите избори са технология, инструмент. Доколко добър или лош ще е той, зависи от този, който го използва. Така че за мен всяка една система, всеки закон би могъл както да е добър, така и да има отрицателни последствия. Сега много се говори за мажоритарната система, която, по мое мнение, създава повече проблеми, отколкото решава. Ако се върнем назад - половината депутати от 7-то ВНС бяха избрани по мажоритарен принцип. И системата показа толкова дефекти, че след това беше забравена. По принцип, за да проработи мажоритарната система и да покаже предимствата си, трябва да се приложи поне на три последователни избора. Почти съм сигурен, че въпреки внесения проектозакон на БСП, мажоритарната система няма да проработи. Дано разумът надделее и тя не бъде въведена.

- А полезна ли е тази система за оздравяване на политическия климат?

- Смея да твърдя, че няма доказателства за нейната полза. Защото тя просто не е работила в България. Единственият ни опит за ВНС не може да се нарече положителен. А пък и тя не може да бъде въведена така набързо. И тук възниква въпросът кога да стане това. Моят отговор е - в началото на управленския мандат, когато тяснопартийните сметки не стоят толкова остро. Ако дискусията по този въпрос беше започнала преди 4 години, щяха да се анализират силните и слабите и страни, да се види обществената структура в страните, където тя работи и да се направят някои заключения за приложимостта и у нас. Сега е безнадеждно късно.

- То и самите вносители не са убедени, че я искат и са на път да се откажат. Тогава трябва ли да остане пропорционалната система, но с преференциален елемент?

- Аз съм твърд привърженик на пропорционалната система с преференциален елемент. Тя също ще създаде известни неудобства и за тези, които гласуват, и за тези, които броят. Но те са лесно преодолими и не рискуват да компрометират избора на гражданите. Това е по-логичната система, но само при положение, че се избере подходящ праг. Ако е 15%, както на последните избори за евродепутати, няма да проработи. В държавите, в които има такава система, разумният праг е 2 или 5 процента. Над 5% трудно ще проработи. Аз дори съм привърженик на идеята изобщо да няма праг. Не виждам нищо лошо в това хората да преподредят партийната листа. Негативите ще са за първите кандидати в листата, които не се чувстват уверени. Те не биха се явили и на мажоритарен вот. Всъщност преференцията е тип мажоритарен избор, който се прави от хората, а не от партийните централи. Нашите партии обаче се страхуват от тази схема. Което пък означава, че в тях няма достатъчно на брой силни личности, които да не се боят от подобен тест. Проблемът е доколко политиците, които приемат тези закони, са способни да преодолеят собствения си страх за бъдещето.

- Каква е прогнозата ви - ще мине ли в парламента преференциалният вот?

- Той изобщо не е предлаган.

- Има го в проектите на СДС, ДСБ, НДСВ.

- Да, но тези проекти не са разглеждани в комисия, въпреки че са внесени още миналата година. Според мен преференциалното гласуване няма никакъв шанс. Трябва да стане грандиозен скандал или нещо свръхестествено, за да мине. БСП и ДПС, тоест мнозинството, не са склонни да го приемат. В БСП от сегашните депутати има не повече от 4-5 души, които биха го одобрили, не се страхуват и са уверени в личния си успех. Ще си гласуваме по старата система.

- И за какво беше целият този шум?

- За да не се променят законите. Има различни начини да се постигне това. Един от тях е като се внасят предложения до безкрай, обсъждат се и се отхвърлят и така топката се разтакава, докато мине време. То е малко като във футбола. Като водиш в резултата, гледаш да бавиш топката, симулираш нарушения и т.н.

- Съществува ли средство срещу фантомите в изборните списъци, които изкривяват вота?

- Това е много сложен въпрос и няма еднозначно решение. Все още не сме съвсем наясно точно по какъв начин тези "фантоми" - между 800 хиляди и един милион, изкривяват резултатите. Знаете, че на последните парламентарни избори един мандат в София струваше 60 хиляди гласа, докато в Кърджали беше 6 хиляди. Десетократно по-малко. За да се реши този въпрос, не е достатъчно да се изчистят избирателните списъци. Трябва да има прерайониране. Освен това трябва да се види дали не е по-добре броят на мандатите да се определя след гласуването, а не преди. Броят на мандатите се определя на базата на списъчния състав на избирателите. Тези милион "мъртви души" влияят на това, че в Кърджали, вместо да се дадат пет мандата, се дават седем например. Към това първо изкривяване се наслагва и второто, което идва от избирателната активност, която също се изчислява въз основа на списъците. Всичко това води дотам, че различните депутати имат различна представителност. Този с 60 000 гласа спокойно може да претендира гласът му да се брои за пет. При едно прерайониране мандатите в Кърджали ще се намалят с два и нещата се решават. Но това пак засяга партийните интереси. Защото при това положение ДПС ще вкара петима, вместо седем избраници. По тези причини депутатите от мнозинството не отварят и дума по въпроса.

- Активната регистрация с дописване на личните данни в списъците решава ли проблема?

- Не съвсем. Защото така в списъците ще останат само хората, които са отишли да гласуват, но не и всички реални избиратели. Това не е достатъчно надеждна защита, защото знаете, че в ромските махали отговорникът събира личните карти, а вътре са и всички лични данни. Активната регистрация няма да ни предпази от фалшификация на изборите.

- Датата на парламентарния вот ще окаже ли някакво влияние върху резултата?

- Вече се знае, че евровотът ще е на 7 юни. Датата на парламентарните избори ще бъде определена съобразно интереса на партиите. А те ще искат да е преди доклада на ЕК по разбираеми причини. Този доклад ще се появи във втората половина на юли, но информация от черновата ще има още в първата половина на юли. Затова най-вероятната дата на вота е 28 юни. Другата възможност е следващата неделя - 5 юли, но тогава вече в общественото пространство ще се промъкнат пасажи от доклада. При една добра предизборна кампания хората ще бъдат мотивирани да гласуват и на 7-ми, и на 28-ми. Управляващите ще предпочетат по-ранната дата и по друга причина - те със сигурност са изчислили, че ниската активност няма да е в състояние да компенсира негативите от доклада на Брюксел.

- При масовото купуване на гласове напоследък може ли изобщо да се говори за свободни и демократични избори?

- Има една максима, че ако изборите решават нещо, щяха да ги забранят. От тази гледна точка аз се учудвам, че се купуват гласове. Купуването на гласове действително изкривява волята на избирателя. От друга страна тази търговия оказва влияние само при определени обстоятелства. Аз мисля, че на предстоящите избори няма да има особено желание от страна на отделни хора за купуване на гласове, защото в България няма такъв ресурс. За да си реши даден проблем, един човек трябва да си осигури лоби от 30-40 депутати. Това е почти непосилно за българския бизнес. По-лесно е да купиш водача на листата, тоест - да купиш партийната централа. Което пък ни препраща към закона за партиите и начина, по който се финансират те.