Коронован за цар през есента на 1331 г. Иван Александър е представител на Шишмановци (1323-1396) - последният владетелски род на Второто българско царство. Краят на второто десетилетие от царуването му не било никак радостно. Престолонаследникът Михаил Асен нямал деца вече 10 години (от 1339 г.). Братята му Иван Срацимир и Иван Асен също били обявени за млади царе и получили самостоятелни владения във Видин и Преслав, съответно.

Трагичната смърт на Иван Асен на бойното поле и оплакването му е подробно отразено в Търновския препис на Манасиевата летопис, и не случайно този ръкопис се смята за създаден точно в памет на смелия млад цар.

Скоро след това загинал и престолонаследникът Михаил Асен. За да стане пълна царската семейна драма, Иван Александър се развел с първата си жена Теодора, дъщеря на влашкия воевода Иванко Бесараб, за която се оженил още като деспот на Ловеч.

Дали връзката му с една търновска еврейка, която Мавро Орбини нарича Ебраида, била плод на едно особено състояние при мъжете, настъпващо обикновено в четвъртото десетилетие от живота им, или несъмнено значителната зестра на хубавицата е била причина за цялото това разбунване, не може да се каже днес. Във всеки случай, царят очевидно начертал план и го следвал неотклонно. Еврейката приела православието и като "новопокръстена" станала новата търновска царица, пак под името Теодора. Наследяването веднага било усложнено от раждането на багрянородения Иван Шишман, бъдещият злощастен последен владетел на Търновското царство.

И в държавата нещата вървели на зле. Източните български земи отпаднали от Търновското царство - в Добруджа и по крайбрежието било създадено Добруджанското деспотство. Иван Срацимир се оттеглил във Видинския замък и на практика си създал независимо малко царство. Походите на османските турци в България не можело да бъдат спрени - земите по Марица и по Тунджа били вече разорени.

Изглежда точно в тази тъжна обстановка Иван Александър решил да покаже оптимизъм. Нещата сякаш тръгвали към оправяне - семейните проблеми някак били загладени, царят се радвал на младата си жена, която бързо го затрупала и с наследници на трона, и с дъщери. Символ на тази промяна трябвало очевидно да стане поръчаното от него богато украсено четириевангелие, завършено през 1356 г. За разлика от траурния характер на преписа на Манасиевата летопис, тук всичко е ведро и красиво, семейството е щастливо, оптимизъм струи от всяка страница на книгата. От приписката на монаха Симон научаваме даже, че след като евангелието било "преведено... на нашата славянска реч", то било "положено на показ". Омиротворяването на царското семейство трябвало да послужи като извор за оптимизъм на поданиците, за вяра в светлото им бъдеще. Показването на разкошната книга ще да е станало в някоя от важните търновски църкви. Както знаем, светлото бъдеще за България се отложило с няколко века, въпреки великолепната книга, създадена за да отбележи новото начало за царя и за България.



* * *

На 17 юли 1393 г. под ударите на османския нашественик пада изоставената от цар Иван Шишман българска столица Търново. Блестящият град, когото съвременниците величаят като "трети Рим" и "нов Цариград", е опожарен и разрушен. Въпреки погрома значителна част от богатствата на града са спасени. Сред спасените съкровища са и книги от царската библиотека - мадридския препис на "История" на Йоан Скилица, Търновския препис на Манасиевата летопис, Търновското четириевангелие на цар Иван Александър, както и великолепно украсения Томичов псалтир.

Търновското четириевангелие е отнесено в Молдова в началото на ХV в., вероятно от Григорий Цамблак. Молдовският владетел Иван Александър Добрия (1400-1432) - известен библиофил и покровител на изкуствата, също като своя съименник, несъмнено впечатлен от четириевангелието, поръчва препис с портретите на своето семейство. Не би могло да се каже със сигурност как ценният ръкопис е изминал дългия път от Молдова до светогорската обител "Св. Павел", където го намира през пролетта на 1837 г. английският лорд Робърт Кързън (1810-1873).

До 19 април 1876 г. ръкописът се намира в колекцията на лорд Кързън. След тази дата се съхранява в Британския музей, където го предават наследниците на лорда. От 1973 г., след извършеното разделяне на колекциите в Британския музей, четириевангелието попада в Британската библиотека, където е и до сега.

Откупуването на Търновското четириевангелие от лорд Кързън се оказва щастливо събитие - през 1907 г. в опустошителен пожар загива цялата библиотека на обителта "Св. Павел."



* * *



През 1996 г. Търновското четириевангелие, преписано от монаха Симон в края на 1355 или най-късно до есента на 1356 г. по поръчка на цар Иван Александър и предназначено за царската библиотека, бе показано за трети път в София, след 1978 и 1981 г. В Националния исторически музей ръкописът пристигна на 17 април вечерта от Лондон. Изключително високата застрахователна оценка на книгата (1.5 млн. английски лири) определи и безпрецедентните мерки за сигурност при пренасянето му от самолета до трезора на Националния исторически музей, въпреки че у нас не се краде от музеите, защото е по-евтино да се преорават непрекъснато 40 000 полеви паметника на културата.

От първия ден на представянето на четириевангелието в НИМ през 1996 г. десетки хиляди посетители от цялата страна пристигаха със специално нает транспорт и самостоятелно, редяха се на дълги опашки, за да зърнат поне за малко една от най-големите български реликви.

Трябва да отчетем разумната политика, която води Британският музей, а сега и Британската библиотека. Те практически не отказват гостуване на четириевангелието в родината му. Трябва да признаем, че в Лондон добре са се грижили за ръкописа, въпреки че го донесоха през 1996 г. в допотопно бронирано куфарче, поне 50-годишно. Колегите се възхитиха на оборудването на НИМ - на витрините, на бронираните ни опаковки, тристепенната електронна охрана (в старата сграда на музея на бул. Витоша 2). През следващата 1997 г. и Британската библиотека успя да си купи модерни витрини, също толкова хубави колкото нашите, за новопостроената си сграда. Може да са им купили и нови бронирани опаковки.

Никога не съм виждал снимка на която и да е рисунка от четириевангелието, която дори малко да се доближава до въздействието на оригинала. Като комисар на последното му представяне имах безкрайната радост да разгледам подробно всяка една от 366-те илюстрации, така че мога да твърдя категорично - няма снимка, която да представя "истинското" Търновско четириевангелие. Допирът, дори само визуален, до паметника е незаменим и безкрайно въздействащ. За това е необходимо то често да гостува. От Британската библиотека няма да бъдат против, стига да се намери кой да плати застраховката (транспортните и командировъчните разходи са пренебрежимо малки).

Вече се навършват 12 години от последното пристигане на Търновското четириевангелие в България. Като направим сметка от предишните представяния - май вече е време отново да се намери някой, който да даде 30-40 хил. евро, за да може тази прекрасна книга отново да дойде у нас.

Сега сме в криза и ако тя се позадълбочи още малко, при липса на хляб, може би някое правителство, което види зор, ще поиска да ни достави повечко зрелища, като се уреди ново гостуване на четириевангелието. Може би ще се намери начин да бъдат показани в София и другите богато украсени ръкописи от ХIV в. - "История" на Йоан Скилица от Мадрид, Манасиевата летопис от Ватикана, Томичовия псалтир от Москва. Ясно е, че и днес имаме нужда от тези книги. А какво ли ще стане, ако се покажат заедно?



Извори



"Слава на бога, прославен в троица, който изпълнява всяко добро начинание, що се начева за него, и дава начало и край. Написан бе този животочен извор на новата благодат [Новия завет] на пресладкото учение на Христа и неговите божествени самовидци, ученици и апостоли, наречен Четвероблаговестник [Четириевангелие] не само по външен шар и злато, или пресукан лен, или по украса с камъни и бисери, но и по излияние на вътрешното божествено слово...

Като го потърси, благоверният, христолюбивият, превисокият и боговенчаният самодържец цар Иван Александър го намери подобно на светилник, положен на тъмно място и забравен, поставен в нерадение от древните царе. Този христолюбив цар Иван Александър го намери с божествено желание и като го изяви, беше преведено то [евангелието] от гръцки слова на нашата славянска реч и бе положено на показ. Беше обковано отвън с позлатени дъски, а вътре беше украсено художествено от живописци с животворни образи на господа и на неговите славни ученици, изписани със светли шарки и злато. Това бе сторено за утвърждение на неговото царство...

Тогава [Иван Александър] владееше скиптъра на българското и византийското царство заедно със своята благоверна, боговенчана и новопросветена царица госпожа Теодора . . . и със своя роден и превъзлюблен син цар Иван Шишман . . . В годината 6864 [=1355-1356 г.] от сътворението на света, индикт 9-ти. А този, който написа тази книга, се нарича монах Симон, роб на господина моя цар."

От приписка на л. 274 и на л. 275

от Търновското четириевангелие на цар Иван Александър

Превод на Ив. Дуйчев