"Sweet!" ("Готино!") се провикна младежът до мен, скачайки от скейтборда си, докато синьо-белият Air Force One минаваше с ревящи двигатели ниско над университетския кампус в Лонг Бийч миналата сряда. Президентският "Боинг 747", както и всички други самолети, кацащи на летището в града, прелитат директно над помпозна синя пирамида, построена за всякакви тържествено-спортни цели с академичен оттенък (http://www.beachcalifornia.com/lbpyr.html). Това е една от най-странните сгради, които съм виждал в САЩ. Но темата ми днес не е за архитектурните куриози отвъд океана (нито пък за това как гражданите на Лонг Бийч могат да се оплачат, ако някой полет им се стори по-шумен от обичайното, на този уеб сайт: http://lgb.webtrak-lochard.com/template/index.html).
Беше ми забавно и донякъде стряскащо да гледам откровените реакции на хората по време на президентската визита в Южна Калифорния миналата седмица. Новините в България едва ли са задълбали в това събитие, защото то не може да се сравни с очакването на дебата между премиер и кмет. Може би сте видели поне кадри от шоуто на Джей Лено (http://www.nbc.com/The_Tonight_Show_with_Jay_Leno/), където Барак Обама отиде за пръв път в телевизионната история на САЩ (и направи гаф, характерен за подобни нережисирани появи). На следващия ден една позната българка ме запита:

"Има ли култ към Обама?"

Истина е, че не помня друг президент, който да е предизвиквал повече вълнение - в най-буквалния смисъл на тази дума - сред толкова различни хора. Секретарките ни - жени на почтена възраст и със солидно републикански убеждения - излязоха на улицата да чакат президентския самолет, като се смесиха с тълпа зяпащи в небето студенти - какво повече да ви кажа?
Активистът-коментатор Джеф Джонсън (http://www.jeffsnation.com/) се пошегува наскоро, че ако някой сеирджия се провикне "Исус!" в черква, присъстващите по инерция ще отвърнат "Амин"! "Сега нещо подобно се случва с Обама, като хората реагират абсолютно първосигнално на появата му", каза Джонсън пред Лари Кинг. Съгласен съм, защото видях с очите си как президентът е третиран като рок звезда от тълпата.
Да не бъркаме обаче вълненията на секретарките с култ към личността (макар че може да се твърди, че всеки култ е започнал от нещо по-малко). Сигурен съм, че тръпката на "Обама-манията" от последните няколко месеца ще изветрее по естествен път като ваканционна любов. Медиите, противно на това, което може да чуете от консервативната коментаторска класа, начело с Ръш Лимбо (http://www.rushlimbaugh.com), вече

съвсем не са безкритични към новия президент

Откакто нещата опряха до конкретни мерки по конкретни въпроси, журналистите като цяло са скептични спрямо всичко идващо от Белия дом, месец и половина преди управлението на Обама да достигне традиционните 100 дни.
Президентът по неволя се е захванал със съвсем земни задачи, чието успешно решаване засяга добруването практически на всички, и затова всеки има мнение по въпроса какво трябва да се прави. В блога на в. "Ню Йорк Таймс" например, започна яростна дискусия дали планът "Гейтнър" за изкупуване на "лошите" активи на банките ще проработи два дни преди той да бъде оповестен официално в понеделник (http://roomfordebate.blogs.nytimes.com/2009/03/24/will-the-geithner-plan-work/?hp). Не бях виждал скоро толкова разпален спор между икономисти (не че веднага не ми идва наум изказването на Джон Кенет Гълбрайт, че "единствената полза от икономическите прогнози е да направят от астрологията достопочтено занятие").
Аз често се зачитам в публикациите в един друг блог http://freakonomics.blogs.nytimes.com/, който обсъжда "скритата страна на всичко", според собственото си мото. Разходете се из него, когато имате време. Негови създатели са двамата Стивън - Дубнър и Левит - които написаха бестселъра Freakanomics. Не знам дали тази поучителна книга, за която съм споменавал и преди, най-после я преведоха на български, но оттук можете да си източите руския вариант: http://www.koob.ru/levitt/frikonomika. А от блога може да научите примерно, защо откакто такситата в Ню Йорк са инсталирали апарати за кредитни карти, бизнесът на лимузините в града е спаднал с 30%. В икономиката (но не и в астрологията) често важи принципът "Де го чукаш, де се пука".
Сайтът "Политико" (http://www.politico.com/),

който няма да се уморя да рекламирам

като един от най-стегнатите и добре организирани новинарски източници в САЩ днес, пък пусна поредица материал за това как Белият дом използва все повече алтернативи информационни канали към обществеността чрез блогове като "Хъфингтън поуст" (http://www.huffingtonpost.com/) и гореспоменатия "Политико" за сметка на традиционните медии. Показателно беше, че по време на пресконференцията си във вторник, Обама не даде думата на представители на някои от "големите", като в. "Ню Йорк Таймс" и "Уошингтън Поуст". Те се нацупиха, но преглътнаха, защото вестниците в днешно време се учат да преглъщат все повече.
Политиците обичат да контролират имиджа си и мразят да ги поставят натясно. Това важи даже за иначе убедителни и уверени оратори като Обама. Той за пръв път си позволи да покаже публично проблясък на гняв, когато репортер на Си Ен Ен го запита съвсем резонно, защо е забавил с няколко дни реакцията си на прословутите бонуси, които компанията AIG раздаде на служителите си. Въпросните 165 милиона долара станаха обект на праведна обществена ярост, защото AIG вече беше получила 180 милиарда долара от данъкоплатците, за да се избегне фалитът й, който би загробил цялата финансова система.
Хората са гневни,

президентът казва, че е потресен

Камарата на представителите реши да обложи парите с 90-процентов данък, а щатските прокурори на Ню Йорк и Кънектикът обещаха разследване. Да, ама истината хич не е толкова проста, колкото изглежда на пръв поглед. Оказа се например, че някои от служителите, получили бонуси, са работили за заплата от 1 долар, горките. От друга страна, налагането на ретроактивен наказателен данък е стряскащ прецедент в САЩ. От трета, наглостта на някои финансови компании безспорно е достигнала астрономически измерения, и това повече не може да продължава така, както каза самият Обама. Щатското издание на сп. "Нюзуик" (http://www.newsweek.com/id/190295) излезе с цяла поредица материали за и против икономическия популизъм. На фона на подобни парещи проблеми, въпросът за култа към Обама, ако има такъв, някак си започва да ми изглежда твърде отвлечен.
Гореспоменатият икономист Гълбрайт отправя следното предупреждение към хората на власт: "Ако нищо друго не помогне, безсмъртието винаги може да се гарантира чрез някоя впечатляваща грешка".

Вие как мислите, има ли култ в Америка?

__________________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu