Рядко влизам в храм. Един ден, така се случи - дали заради силния дъжд, дали защото имах половин час до среща, но се озовах на скамейките в "Св. Александър Невски". Тишина, мир. Изведнъж влезе група от френски пенсионери, дошли да разгледат столицата ни. Като хиени около тях припкаха и група джебчийки. Една от нарочените жертви седна на моята скамейка, а между мен и нея се настани мургавата пъргавелка. Крадлата като актриса се просълзяваше, докато се правеше, че чете "Отче наш", изписана с тънки златни букви в основата на купола на храма, докато ръката й професионално се плъзгаше към чантата на чужденката. Щом стигнеше до вътрешността, аз правех рязко движение, тя се стряскаше и след малко започваше всичко от начало. Така няколко пъти. Времето на френската група за разглеждане на храма приключи и възрастната дама си тръгна. Циганката се изправи рязко, обърна се към мен и троснато се възмути: "Е, много гледаш, бе, много... " Очевидно трябваше да се почувствам виновен, че преча на сънародник да си вади хляба. Да, не особено почтено, ама нали сме сънародници, трябва да се подкрепяме. Трябва, ама не би...

Нямаше как да не се сетя за тази случка, когато чух за вопъла на председателя на Камарата на строителите в България и шеф на "Главболгарстрой" Симеон Пешов пред Карстен Расмунсен, отговарящ за България в Генерална дирекция "Регионална политика" на ЕК. Нашият бизнесмен хем троснато, хем просълзено заявил на чужденеца: "Спрете с безкрайните проверки в Национална агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ). Вече няма корупция там - от 1.5 г. никой не е поискал и лев комисионна от фирмите за проекти". Разбира се, освен да се спрат проверките, той пожелал и да се възстанови финансирането на инфраструктурни проекти с пари на ЕС.

Като сънародник би трябвало да подкрепя този апел, защото знам, че бизнесът и страната ни като цяло имат нужда от тези пари. Но не би...

Не разбирам например защо трябва да спрат проверките? То аз, дето не съм видял лев от еврофондовете, но пък познавам отблизо доста дупки, не вярвам на тия сълзи, та Брюксел ли? Дето дава парите и дълго време гледа как отиват не за асфалт, а в братски джобове?

Доверие трудно се гради, лесно се руши. Факт! За да си върнем доверието на Европа, ни трябват доста по-решителни мерки от пушилката, която вдига кабинетът на тройната коалиция. И ако признанието, че откакто са спрени парите чиновниците не са поискали нито лев комисионна, е вярно, то заслугата не е наша, а на еврочиновниците. Тях трябва да подкрепим, а не оня бизнес, който очевидно е бил приел порочните правила на играта, след като не е протестирал срещу подкупите, когато са се раздавали. Не само че не е протестирал, но е и просперирал!

Вие представяте ли си каква идилия е разбила със санкциите си Европейската комисия? Свят, в който чиновници и компании живеят в абсолютен синхрон. Свят на комисионни. Едно малко сплотено общество, където си има непоклатими правила, тарифи, куфарчета... Общество, в което всеки е батко, татко или просто приятел. Свят, в който няма конфликт на интереси, защото парите изглаждат всякакви конфликти чрез стиковането на всякакви интереси. Свят, където полицията и съдебната власт не припарват, защото всички са си купили политически имунитет.

Нямам съмнение, че този свят е прекрасен. И че членовете на това общество не желаят той да бъде разрушен. Но не ми е жал за тях. Защото България има нужда от друг свят - прозрачен. Толкова прозрачен, че нито един чиновник да не си помисля дори да иска комисионна. Толкова осветен от европроверките, че нито един политик да не дръзва да пробутва крадливи компании като строители на магистралите. Тогава със сигурност няма да броя дупките, а магистралите. А ако мултиплицираме този резултат във всички останали сфери на обществото - тук ще стане доста по-хубаво място за живеене. Затова горещо подкрепям заканата на Карстен Расмунсен: "ЕК няма да сваля очи от пътната агенция и ще проверява всеки документ, който реши, по всяко време". Звучат ми като думи на съюзник, а не на враг.