За човек, който от години следи изложението "Винария" в Пловдив, откриването на разликите с предишните му издания е малко интелектуално предизвикателство. Това е така, защото приликите доминират - всяка пролет производители показват вина от нови и стари реколти, а потенциални клиенти, търговци и ресторантьори ги опитват, коментират и така се ориентират за тенденциите в бранша. Изглежда всякога еднакво, но тази година не беше трудно да се видят различията - някои окуражителни, а други не дотам.

Явно световната криза е засегнала винарския бранш, ако се съди по броя на изложителите - на "Винария 2009" те бяха общо 319, т.е. с около 40% по-малко от предишните три години, когато броят им варираше между 500 и 550. Трийсетина български винарни показаха своята продукция, което е под 20% от промишлените изби у нас. Правеше впечатление отсъствието на големи играчи като "Търговище", "Дамяница", "Поморие", "Славянци", както и появата на нови малки изби като винарна "Варна", "Синтика" - Сандански, "Карабунар", Light Castle-Ивайловград, "Видинска гъмза", "Врачански грифон" и др., които в момента излизат на пазара. Както и в предишни години, бяха показани вина от нови сортове - барбера, вионие, карменер, сан Джовезе, семийон, малбек, темпранийо, от български насаждения.

Посетителите имаха възможност да опитат вина от различни ценови категории и от почти целия винен свят - Франция, Испания, Португалия, Чили, Аржентина, Австралия, Австрия и др. Най-масирано беше представянето на италиански вина от южните области на Апенините и по-специално от Сицилия. Така, обикаляйки четири дни от щанд на щанд, хората имаха възможност да сравняват и да се ориентират не само във вкусовете, но и в съотношението цена - качество. И да размишляват дали някои български вина с цени между 60 и 90 лв. за бутилка не са силно надценени.

Леко приповдигнатото и почти фестивално настроение по време на изложението не може да скрие проблемите в бранша - някои видими и изострени от пазарната конюнктура, а други невидими с просто око, но потенциално значими. Когато се излагат на показ възможностите, стават видими и някои дефицити.

На практика "Винария" е витрината на бранша и отразява динамиката във високия сегмент на пазара - това са вината на цени около и над 10 лв., които представляват около 10% от продажбите. Процесите в ниските сегменти ги отразява статистиката. Годишната консумация на вино у нас е между 30 и 60 млн. л. Данните са колебливи, тъй като няма достатъчно надеждна методика за мониторинг на пазара, както и не е възможно прецизно да се оценят обемите на гроздето, преработвано в домашни условия. Според различни източници то е между 20 и 30% от общия обем. Около 40% от продажбите на вътрешния пазар заемат вината на цени между 2 и 3 лв. за литър, най-често предлагани в причудливи пластмасови шишета и бидончета. В средния сегмент (около 50%) са вината с цени между 4 и 8 лв. за бутилка. Това е нишата, в която се конкурират големите винзаводи. Трайна тенденция от последните няколко години е от една страна увеличаване на общото количество произведено вино (200-220 млн. л), а от друга - намаляващо производство на качествени вина с наименование за произход.

Около 3/4 от българското вино се изнася. В момента основните чужди пазари са в Русия (57%) и Полша (19%), следвани от Великобритания, Германия и Чехия (с дял между 4 и 2% от износа). Но и на руския пазар има тревожен спад - от 80 млн. л през 2007 г. на 56 млн. л за миналата година. Средната цена при износа е около 0.75 евро за литър. Вина, които на вътрешния пазар се търгуват за 6-7 лв., често се изнасят за 1.20-1.30 евро. Което може да се обясни със структурата на потреблението.

Средната годишна консумация на вино у нас (официално) е около 6 л на човек, което на практика поставя под съмнение разбирането за България като традиционна винена страна. За сравнение - в страни като Франция, Испания, Италия и Португалия консумацията е между 40 и 50 л. Дори в традиционно бирената Германия консумацията е над 20 л, а в спортуваща и въздържателска Америка - над 30 л.

У нас все още се срещат водки и ракии на цени, които на практика биха покривали с малък остатък стойността на акцизния бандерол, ако е действителен. На вътрешния пазар виното държи около 8% от продажбите на алкохол като обем и около 14% като стойност.

В сегмента на качествените вина



също зрее невидима заплаха



С последните си няколко издания "Винария" показва, че българската винарска индустрия може да произвежда качествени предимно червени вина, в които сортовият характер и зрелостта на плода са технологично осмислени най-често с помощта на френски и американски бъчви. Това обаче са вина, които могат да се произведат навсякъде другаде. Те са хубави, без да са уникални, поради което само ниската им цена може да ги направи конкурентни. Истинските тероарни вина у нас все още са рядкост, а точно тези вина, в които освен сортови характеристики се усеща и минерален характер, свързан с произхода и най-вече с почвите, гъделичкат любопитството на винолюбивата публика и могат да направят една страна модерна. Модерна означава уникална и разпознаваема.



Кое е типичното българско вино?



Кои са вкусовете и характеристиките, които биха направили България разпознаваема, т.е. уникална като винена страна? Това са въпроси без ясни отговори засега. Те обаче са съществени за развитието на бранша. Страната наистина има забележителни природни условия, както често се изтъква, но те трябва да бъдат осмислени. За сравнение нека добавим, че тя има отлични условия и за развитие на туризъм, но самата туристическа индустрия през последните десет години с една самодоволна и упорстваща тъпота ликвидира собствения си ресурс. Има вероятност нещо подобно да се получи и при виното. Уникалните вина предполагат грижливо планирана и внимателно осмислена инвестиция в лозя. За част от мащабните нови насаждения у нас вече има противоречиви коментари. Според по-черногледите те просто ще увеличат количеството на посредствените вина.

За българското вино доскоро се говореше с лека патетика и в героично-патриотична стилистика - "вековни традиции", "виното на древните траки", "старите майстори", "божествен еликсир" и т.н. Този изказ изглежда не особено адекватен през последните години, след като на рафтовете се появиха много чужди вина. За съжаление, древната история на виноделието по българските земи помага единствено при създаването на рекламни текстове, но не и на продажбите. Днес българските изби дори на вътрешния пазар се конкурират със страни без древна винарска история, които обаче предлагат високо качество.



Търсенето на чужди вина е световна тенденция



през последните две десетилетия. Към "виното на другия" има едно растящо любопитство и точно то извади от анонимност отделни страни и винарски области, които по-рано са минавали за по-скоро непретенциозни производители за вътрешните си пазари. Като пример може да бъде посочена Австрия, която има по-малко лозя от България, но десет пъти повече изби (предимно малки семейни винарни) и вече трайно присъства на световната винена карта не само с бели вина от грюнер велтлинер и ризлинг, но привлича интерес и с местни червени сортове като блауфренкиш, цвайгелт и сен Лаурент. Същото може да се каже за Португалия или Южна Италия (особено областите Пулия и Сицилия) и дори за Гърция, която през последните години предизвиква интерес с качествени вина от местни сортове като асиртико, ксиномавро, агиоргитико и др.

Повечето модерни винени страни се стремят да вплетат нещо типично свое в сортовата структура на световното винопроизводство, свързана като правило с двайсетина магистрални сорта като мерло, каберне, пино, шардоне, совиньон блан, траминер и др. Така на мода излизат сортове като португалската турига насионал, испанското темпранийо, италианските неро д'авола" и негроамаро, африканския пинотаж и т.н. България не е особено облагодетелствана в това отношение. От двайсетината местни сорта промишлено значение имат шест - мавруд, мелник, гъмза, рубин, червен мискет и димят, като отношението на много технолози към тях е сдържано или направо скептично. Явно бъдещето им е въпрос на селекция, което от своя страна означава, че историята на качествените вина в България не е никак дълга. Реалната история на винарския бранш у нас е на по-малко от сто години. Както сполучливо отбеляза един търговец по време на изложението: "Не може да се очаква висока винена култура от страна, която бутилира вина от 50 години. Шишето в Европа има триста години история".

Един ден ще дойде ред и на България да стане модерна винена страна, любопитството ще се насочи към нея, както се е насочвало към страни и райони, смятани по-рано за неособено престижни. Важно е индустрията да бъде готова за това. Ако не е готова, късметът може и да я подмине.