Вече съм съвсем наясно - ако трябва да избирам между едномесечен круиз с презокеански кораб и едномесечно управление в каквато и да е държавна структура, със сигурност ще избера второто.

Няма никакво значение каква е структурата или каква е заплатата по фиш - парите очевидно преливат отвсякъде и с една премия човек може да обиколи няколко пъти земята по екватора. Както би казал френският писател Пиер Данинос - напоследък съм много отчаян, че не съм държавен служител.

В това професионално поприще



вече имам ярки пътеводни звезди



Вижте Мария Мургина! Взеха й допуска до държавните тайни, махна се от директорския пост в НАП, щото не успяла да се справи с плана, оказа се в епицентъра на поредния скандал с ДДС измами и въпреки това геройски е взела премия от 37 хил. лв. за добре свършена работа. Да ги обръща в евро и от тук до Лондон, оттам - към Ню Йорк, Лос Анджелис, Токио, Пекин, Делхи, Москва... И ще й останат пари, за да си купи книжката "Фокуси за начинаещи и напреднали".

Разбира се, тук е мястото да се отбележи, че Мария Мургина е взела премията си съвсем законно. И е малко странен фактът, че точно бившият й шеф Пламен Орешарски я натопил за това пред парламентарната комисия за борба с корупцията. Вярно е, че псевдоборбата с корупцията в България е национален спорт, но в случая с премиите на Мургина няма нищо незаконно. Всичко е въпрос на морал! А нека сме справедливи - точно депутатите в наличие на морал не можем да ги обвиним! И не можем да очакваме от тях да възнегодуват срещу подобно материално стимулиране.

Другата ми пътеводна звезда е Ализан Яхова. Цветето на ДПС. Малката финансистка, вече шеф на фонд "Земеделие", чиято баба я плашела с думите: "Заспивай, че ще те вземе тракторът", си гласува премия за декември от 14 000 лв. Прихванала ги по мярката "Техническа помощ" от "Програмата за развитие на селските райони". Каквото и да означава това... Важното е, че бившата счетоводителка на русенска текстилна фабрика се е ориентирала овреме, бръкнала е в правилното чекмедже и си е изплатила тези пари съвсем, ама съвсем законно.

Тези пари са повечко от заплатите на Първанов, Станишев и Пирински,



вайкаха се зевзеци по интернет форумите



Тези пари може и да са повече, така е, но те са толкова законни, колкото и заплатите на първите трима мъже в държавата, припомням пак аз.

Лошото е, че Яхова ръководи една държавна структура, която е толкова зле, че дори и европейците пропищяха от нея. Може Ализан да е работила прекрасно през последните месеци, но във фонд "Земеделие" премии би трябвало да има тогава, когато не Яхова, а Брюксел признае успехите. А българските фермери видят поне мъничка част от парите, дето са блокирани заради некадърността на същата тая администрация.

Третата ми пътеводна звезда е съвкупният образ на българските зам.-министри, които очевидно ще се преборят да продължат да получават пари от участието си в бордовете на държавните предприятия и никакъв закон за конфликт на интереси няма да ги хване. Не ме разбирайте погрешно - за всяка работа трябва да се получават пари. Но



ключовата дума в това изречение не е "пари", а "работа"!



Каква работа свърши, примерно, Нина Радева толкова години в борда на "Кремиковци", че получаваше пари!? А за какво получаваха пари тези, които държаха някакви измислени "златни акции" в дружества като "Нефтохим", "Бояна филм", БТК? Дружества, които си имат ясен мажоритарен собственик. Да не мислите, че в главата на тези държавни служители може да намерите строга концепция за защита на ефимерния държавен интерес? Не. Както се разбра покрай сагата с "Кремиковци", Нина Радева даже годишните отчети на комбината не бе чела, камо ли да следи отблизо кой какви ги върши там.



За това трябва да бъде глобена, не наградена със заплата!



Вчера пък кабинетът се занимава с раздаването на 3.2 млн. лв. - бонуси за успехите на еврозвената през втората половина на миналата година. Успехите бяха констатирани от вицепремиера Плугчиева. Алоооо! Това, че вицепремиер Плугчиева работи в кабинета, не е успех. Успех е, ако разплатените проекти скочат стократно над мижавите 48 млн. лв., колкото са в момента. България загуби 220 млн. евро, ЕК ни замрази други 320 млн... За какъв успех говорим?!

И целият този цирк с премиите става на фона на глобална финансова криза, която, вече всички признават, се усеща и в нашата провинциална европейска държава. Под силата на обществения натиск 9 от 10-те мениджъри в застрахователния гигант AIG, които получиха големи годишни бонуси, бяха принудени да ги върнат. Онзи ден шведското правителство обяви, че забранява изплащането на бонуси във всички държавни компании. И поиска и от частните фирми да направят същото. Даже в Хърватска и Литва, дето уж са от нашата черга, министрите си намалиха заплатите заради кризата.

Но къде сме ние, къде са те! Според нашите бонусополучатели кризата ни е несравнимо по-малка от шведската, защото в продължение на години те вземаха парите на гражданите и така създаваха излишъци. Кабинетите ни не строяха магистрали, но трупаха резерви. В Швеция може да има социална държава, но пък ние не сме се разделяли със социализма, нищо че сме го маскирали като капитализъм. А и на Балканите всеки се спасява поединично, а думата "общество" ни е чужда. Тук всеки, който е успял да вземе някак си някакви сериозни пари, е успешен човек. Така че не ни остава нищо друго, освен да си мечтаем за нископлатена държавна службичка. Ситуацията е като в онзи виц, в който двама чиновници се срещат и си споделят. "Аз получавам 300 лв. и нещо отгоре", казва единият. "На мен заплатата ми е 400 и малко отгоре", отвръща другият. "Но Иванов е зле, допълва той - Иванов получава 1200 лв. и нищо отгоре".