Хултем Хойосурен реши, че е време и той да получи дивидент от глобализацията. По телевизията в родния Улан Батор се въртеше реклама, в която обещаваха по 1000 евро на месец за млади механици в Чехия. Тази страна е добре известна в далечноизточните степи, тъй като в социалистическите времена монголците ходеха да учат там.

Хойосурен взе кредит от 3000 евро от местната банка, монголската трудова агенция, платила телерекламата, поиска за услугите си 1500 евро комисионна. 700 евро излезе еднопосочният жп билет Улан Батор - Прага. И Хултем се отправи към новия си живот. Той се надяваше да поработи половин година, да спести няколко хиляди евро и да открие авторемонтна работилница у дома.

Хойосурен е един от милионите мигранти, които напуснаха развиващите се страни и се отправиха на Запад. След разширяването на ЕС на изток през 2004 г. десетки хиляди азиатци започнаха работа в полски, чешки и словашки заводи. Там ги посрещнаха с отворени обятия, тъй като хиляди чехи, поляци, унгарци и прибалтийци се преселиха в богатите европейски държави. За разлика от Германия и Австрия Ирландия, Великобритания и Швеция веднага отвориха границите си за гражданите на новоприетите държави в ЕС. Две години по-късно ги последва и Испания. Строителните компании и ресторантите се радваха на притока на евтина работна ръка. Все повече семейства наемаха полякини да им чистят домовете или бавачки със славянски акцент. Мигрантите заработваха скромно, но дори и това бе 3 пъти повече, отколкото можеха да получат у дома. Всичко, което успяваха да икономисат, емигрантите изпращаха на близките си, помагайки на родните градове и села да придобият доста лъскав вид.



Кризата обаче преобърна всичко



Във Великобритания и Испания безработицата расте два пъти по-бързо, отколкото в останалите страни от Европа. Самите местни жители отчаяно търсят работа. За да се избавят от гостите, на които някога толкова се радваха, правителствата използваха всевъзможни уловки. Изкушението да се използват протекционистични мерки е голямо, тъй като в много страни гастарбайтерите се разглеждат като конкуренти. Например във Великобритания местните профсъюзи попречиха на италианските и португалските специалисти, наети от сицилианска компания, да направят модернизация на нефтопреработвателния завод. Английските работници протестираха против испанските и полските си колеги, наети за строителството на електростанция в Нотингхемшир.

"Великобритания бе за мен обетована земя, но сега всичко се промени", казва полякът Анджей Влезински. 40-годишният монтьор смята да се върне в родния Лодз, откъдето е пристигнал в Лондон веднага след влизането на страната в ЕС. Англичаните, които от години са страдали от лошите услуги, предлагани от техните сънародници, го залели с поръчки и плащали добре. Тогавашният министър на вътрешните работи Чарлз Кларк нарече гастарбайтерите "украшение на британската нация". Всичко се промени през есента на 2008 г. Влезински непрекъснато рови в интернет, за да намери поне временна работа. Преди той заработваше по 90 фунта на ден - това се равняваше на 114 евро. Днес успява да получи едва половината от тази сума, и то ако си намери поръчка. Около 200 евро на седмица трябва да плаща за малката си тъмна стаичка, където живее, за пътуване с метро и няколко хамбургера. В Лодз животът е по-евтин и не е толкова стресиращ. След 5 години в Англия Влезински едва ли ще може да занесе вкъщи нещо ценно. Почти нищо не е успял да спести.

В други държави на ЕС правителствата дори помагат на хората, които са съгласни да се върнат у дома. Така например испанските организации за социална помощ им купуват обратен билет и им дават по 450 евро за разходи. Това се прави най-вече, за да се разделят без особени проблеми с румънците - най-голямата регистрирана в Испания група мигранти. Тя наброява над 700 хил. евро.

Правителството в Мадрид отиде още по-далеч. То рекламира в метрото и автобусите "Програма за доброволно връщане". Премиерът Хосе Луис Родригес Сапатеро се надява да се избави от 100 хиляди от 2.5 млн. неевропейци, легално живеещи в Испания. 240 хиляди от тях са били регистрирани като безработни през декември миналата година. Вероятно истинската цифра е много по-висока. Подписвайки декларация, че 3 години няма да се връщат в Испания, те получават право на помощ за безработица: 40% от сумата се изплаща веднага, останалата част - като се върнат у дома. Засега подобно предложение не предизвиква ажиотаж - за първите 3 месеца от него са се възползвали едва 2000 чужденци. Голяма част от тях са пришълци от Еквадор - след мароканците те са най-голямата група мигранти от неевропейски страни.

Работилите дълго време в Испания могат да занесат вкъщи не повече от 12 000 евро. Това трудно ще стигне дори да се открие малък магазин или да се започне работа като таксиметров шофьор у дома. "Този, който заминава днес, би си тръгнал при всички случаи, независимо от обстоятелствата. Това са предимно хора в пенсионна възраст", казва Доре Агире, председател на Съюза на еквадорците в Мадрид.

Мъжете, загубили работата си в строителството през последните месеци, дори и да искат, не могат да напуснат Испания. Те са прехвърлили тук семействата си, взели са големи кредити, купили са автомобили, които сега няма на кого да продадат. "Повечето са убедени, че по-добре е да преживеят кризата тук, отколкото в Латинска Америка", казва Агире.

Нито една страна в Европа не е привлякла повече гастарбайтери от Испания. След влизането на Мадрид в ЕС през 1986 г. икономиката на страната започна бързо да се развива, строителството се разрастваше с бурни темпове - в него бяха заети 5.3 млн. чужденци, т.е. над 10% от съвременното население на страната. Когато през 2004 г. на власт дойдоха социалистите, те легализираха престоя на 700 хиляди нелегални мигранти от неевропейски страни, които имаха работа, за да могат те да си внасят социални осигуровки. А испанските предприемачи започнаха да набират масово работници от Колумбия, Еквадор, Мароко, Мавритания, Полша и България за събиране на плодове и зеленчуци, за хотелите и строителството .

Сега обаче Испания не издържа на притока на нови мигранти. Десетки местни жители се отправят към селата на Андалусия, за да се цанят за събиране на маслини и ягоди, и изместват чуждите сезонни работници. Във федералния окръг Мадрид, където управлява консервативната Народна партия, на полицаите е заповядано да проверяват строго документите на чужденците и дори



имат "норма" за задържани нелегални емигранти



на седмица, която трябва да изпълняват.

Във Франция също има ръст на неприязънта към чужденците. Президентът Никола Саркози издигна като предизборен лозунг "борбата с укриването на данъци и социални осигуровки". От този момент нататък числото на депортираните съществено нарастна.

В Италия подобни настроения успяха да прераснат в открита ксенофобия. "Не трябва да "любезничим" с нелегалните", заяви министърът на вътрешните работи Роберто Марони. И правителството на Берлускони прие нов закон за сигурност, отговарящ на тази постановка. Разрешението за пребиваване става платено, ще се иска и документално потвърждение за минимален доход. При регистрацията бездомните ще трябва да дадат пръстови отпечатъци, лекарите ще трябва да сигнализират на полицията за пациенти без документи, а обществените патрули - да задържат такива хора. Нелегалните работници ще бъдат екстрадирани от страната, а при повторно задържане ги заплашва до 4 години затвор.

ЕС отдавна планира да унифицира законите, регламентиращи миграцията. Но във връзка с икономическата криза много правителства преразгледаха плановете си. Така румънските и българските работници няма да получат свободен достъп през тази година до целия западноевропейски пазар на труда - 11 държави от ЕС искат да запазят ограниченията. Това означава изостряне на ситуацията в най-бедните страни на ЕС. В Румъния очакват да се завърнат минимум половината от почти 3-те милиона румънци, трудещи се зад граница.

38-годишната Анелия и нейният 40-годишен съпруг Георги вече са се върнали в родното Долно Осеново в Югозападна България от португалското курортно градче Манта Рота. Строителната компания, в която българинът е работил 8 години, още това лято го предупредила за свиването на пазара. Сега не е ясно дали ще си намери работа в България. Анелия се надява, че в родното село ще може да си докарва по 150 евро на месец, берейки тютюн - разбира се, ако има кой да я наеме. Проблемът е, че от 1500 жители на Долно Осеново около 300 са заминали преди време в Португалия, а 200 от тях вече са се завърнали у дома.

Борбата за малкото работни места обещава да бъде безпощадна. На българския пазар на труда се забелязва истинска катастрофа. Инвеститорите изчакват. Само през декември от работа са се лишили 15 000 души - основно в металургията и текстилната промишленост. За да осигури работа на завръщащите се у дома българи, правителството се кани да обезпечи работата на строителните компании с държавни поръчки.

Монголецът Хултем Хойосурен няма съмнение, че е дошъл твърде късно в Европа. Работа няма, а дълговете му растат. Чешкото правителство ще му плати обратния път. Според прогнозите на Прага в следващите месеци без работа ще останат поне 30 000 чужденци. Чехия се опасява, че виетнамците, китайците и монголците могат да тръгнат по лош път. Затова Прага предпочита да помага на жертвите на глобализацията - за тяхната своевременна "евакуация" от страната.