Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента е преподавател в НБУ в департамента "Политически науки". Експерт в асоциация "Прозрачност без граници".

--------



- Г-н Гълъбов, може ли да се очаква, че кризата ще удари и покупката на гласове и цената на един глас ще падне?

- Това, което със сигурност можем да очакваме, е развихряне на страсти. По всичко изглежда, че това ще е поредната най-скандална кампания. Казвам това убедено, защото поведението на управляващото мнозинство по отношение на законите за европейските и парламентарни избори показва отсъствие на политическа воля. Това означава, че има страх от избирателите. И когато политиците ги е страх от избирателите, обикновено те разбират това. Очакванията, към които и аз се присъединявам, са за малко по-висока избирателна активност, тъй като се сменят и поколения, има и залог, който могат да разпознаят други групи избиратели.

Купуването на гласове е малка част от видимата част на проблема. Става дума за посегателство върху политическите права на гражданите и няма значение дали те ще получат за това пари или заплахи. Няма значение дали ще им бъде казано, че няма да си получат заплатата, ако не гласуват. Всичко това са форми на контролиран вот, които по дефиниция компрометират самия демократичен процес. Купуването на гласове като че по-често е практика на местни избори. Там с по-малък ресурс може да бъде постигнат видим резултат.

- Случаят в с. Брест не е ли много показателен как ще се действа?

- Това е практика, която я имаше и в предишните години, но нямаше акустика за това говорене. Нямаше готовност хората да се вгледат в начина, по който по същество се притискат. Най-меката форма е през медийната пропаганда. В момента имаме изключително агресивна медийна пропаганда. Оттам нататък следват всички форми на въздействие - през кредити, през заплати, през дърва за огрев за зимата, през достъп до определени социални помощи. Цялата тази механика не е от вчера. Тя доста отдавна мачка свободното право на власт и е част от причините за трайната тенденция за спад на избирателната активност.

- Споменахте за агресивната медийна среда. Медиите стават все по-важен фактор по време на кампании. Как ще коментирате появата на медийния пазар на групировка, която не крие близостта си с ДПС? Това може ли да деформира обществения избор?

- Това е картелна структура. Между другото имаме я и в политиката, и в икономическата сфера. Всъщност от един олигополен пазар, в който няма един монопол, а трима или четирима, които държат критично големи нива, постепенно се премина към картел. Имаме картелизация и в политиката. Картелни споразумения и в икономиката. Нищо не пречи да ги имаме и в медиите. Защото става дума за феномен, който заразява съседни среди. В огромна степен слабостта на българската регулация, отказът от нея води до подобен тип феномени. Това е огромният проблем. Защото България е страна, която има несравнимо по-голям брой регулаторни органи от средния за Европа. Това обикновено е симптом, че няма ефективна регулация.

- Как гражданското общество би могло да противодейства на тази картелизация?

- В политологичен смисъл срещу подобни картели обикновено се формират антикартелни партии. В началото заявката на "Атака" беше да е тъкмо такава партия. В края на мандата на това НС се оказа, че това е политическа партия, която остана крайно неефективна в парламента. Очевидно е, че тези избори ще насърчат радикалното говорене, ще стимулират всякакъв вид екзотични идеи. И разбира се, отново ще имаме игра върху пистата на разбиващите статуквото нововъзникващи партии. Между другото отделни политически фигури много отдавна се позиционираха на тази писта. Яне Янев е много типичен пример. Но същественият проблем е в самия картел, в липсата на свободна конкуренция. Това е огромният проблем на българското общество и българската икономика. Това е огромният проблем и на икономическата криза. Това е проблемът, заради който дебатът между Станишев и Борисов изглежда толкова не намясто. Няма ясна дефиниция на рисковете на тази криза. Аз твърдя, че вътрешните рискове са много по-големи и те ще имат добавено въздействие върху външните стимули на кризата.

- Припознавате ли тройната коалиция като един своеобразен политически картел?

- Има ясно изразена тенденция към картела. Още по времето на кабинета "Сакскобургготски" имаше явно фаворизиране на БСП и "Коалиция за България". Тъжното за БСП е, че зае мястото на "Новото време", тъй като мандатът на Сакскобургготски също завърши с тройна коалиция - между НДСВ, ДПС и "Новото време". След като през 2005 г. НДСВ загуби изборите, а БСП не успя да ги спечели, трябваше да се примири да управлява с двама коалиционни партньори.

- Каква заявка дава дебатът Станишев - Борисов? Дали това не бе опит към картела да бъде привлечен и ГЕРБ?

- Според някои анализатори се появи подобна оферта. Вътре в самата социалистическа партия, която не е единна, винаги е имало просвързване с Борисов, и обратно - групи, които са съзирали прекалено сериозен риск за собствените си интереси при подобна коалиция. Струва ми се, че до момента това надмощие не е очертано, БСП дава противоречиви сигнали. Официалната декларация на ГЕРБ е, че ще остане в опозиция, но няма да се коалира с БСП. Разбира се, това са неща, които след 2005 г. българските граждани са готови да приемат с много резерви. Но ГЕРБ ми изглежда по-предвидим субект, отколкото движение "Напред", то продължава да дава разнопосочни сигнали. То би могло да е потенциален партньор на БСП и ДПС.

При липсата на яснота кой кой е в политическото пространство още по-циничен става отказът от това да се създаде ясна регламентация на изборния процес. Все още не знаем кога и как ще гласуваме. Последните действия на управляващото мнозинство показват абсолютна загуба на чувство за реалност, защото не може при подобен организиран обществен натиск за промени в избирателните закони в крайна сметка мнозинството да приеме само собствените си предложения, а те остават дълбоко неразбираеми. Например, защо няма да има ден за размисъл преди европейските избори. Защо трябва кампанията да е 21 дни, както предлага ДПС. Дълбоко неразбираемо остава предложението на БСП или да бъде приета някаква мажоритарна форма, или изобщо да няма преференциален вот.

- Управляващите партии нарушиха ли обществения договор, който подписаха с гражданската коалиция?

- Имам основание да твърдя, че най-малкото го неглижираха. Възприеха го като PR. Това е много сериозен проблем, защото компрометирането на доверието в изборния процес води до загуба на легитимност на всички избрани по този начин политически сили.

- Защо се правят предизборни дебати между политиците, а не между политиците и гражданското общество?

- Моята теза е, че медийната среда е драматично различна от това, което беше преди десетина години. Медиите все повече са част от политическия процес, а не посредник между политиците и избирателите. Има големи групи от избиратели, които вече не са достъпни през медиите. Това е много осезаемо вдясно. Дясната политика в последните години страда от липсата на готовност на десните политици да се върнат при избирателите си и да говорят с тях. В това отношение подобен род медийни събития не се стремят към това да възобновят диалога с гражданите. Това е по-скоро опит за позициониране в медийното пространство. Беше много ясно в дебата между Борисов и Станишев, че те говореха на различни аудитории.

- Какви пари от сивия сектор ще се завъртят според вас в предизборните кампании?

- Няма да са само пари от сивия сектор. Настояването на това, че сивата икономика е основният проблем, не е пълната истина. Имаме множество въздействия, които вече са правени през публичния сектор. През 2005 г. с държавни средства бе организирана томбола за изборите, бе организирана мотивационна кампания. Очевидно е, че има усилия в тази посока и това ще бъде повторено. Ако в края на миналия мандат беше създадена т.нар. ПИП "Публични инвестиционни проекти", сега виждаме желание да бъдат създадени две подобни държавни организации - в сферата на голфа и в т.нар. индустриални паркове. Всичко това е преразпределение на публичен ресурс в подкрепа на определени групи от интереси, които имат политически амбиции. Опасявам се, че в политическия процес има намеса на черния сектор. Това бе много видимо и през 2005 г. Тук не става дума само за укрити данъци, а за средства, които се движат по линия на организираната престъпност. Много отдавна политическата корупция в България се превърна в риск за националната сигурност. Опасявам се, че намаленият потенциал на бюрото за финансово разузнаване след преминаването му към ДАНС, липсата на насочено внимание в ДАНС към средствата, които се движат в предизборните кампании, е проблем.