Испания е една от страните в Европа, която най-силно е ударена от развихрилата се глобална финансова криза. Безработицата расте със заплашващи темпове, производството намалява, а хората все повече затъват в дългове. Срещу това още преди три години въстана един нов вид бунтар, който вече е сравняван с епичния герой и благодетел на бедните в миналото - Робин Худ. Неговият иберийски наследник носи името Енрик Дуран и вече е известен в много страни по света. 32-годишният младеж не пожела да се примири с полудялата банкова система в родината си и се реши на крайни мерки. Преди време



той съобщи, че е измамил 39 банки,



които му отпуснали кредити в размер на 492 000 евро, като заради лихвите сумата набъбва на 500 000. След това той беше принуден да се укрие, някои медии дори съобщиха, че е в Латинска Америка. На 17 март каталунецът обаче беше арестуван и застана пред съд в Барселона. Съдиите решиха Дуран да остане зад решетките и отказаха да го пуснат срещу парична гаранция. Това буквално взриви лявата и анархистичната общности в Испания, в чиито очи той е герой и борец срещу подивелия капитализъм. Все повече испанци одобряват неговите действия, като наскоро младежи дори висяха в знак на протест под един от мостовете на магистрала край Барселона.

Енрик Дуран е обвинен от прокуратурата в измами и фалшифициране на документи. По първото обвинение може да получи между 2 и 6 години затвор, а по второто от 1 до 3 години. Засега 20 банки участват в делото срещу него, докато други обмислят отделни искове. Дуран очакваше да бъде задържан и подведен под отговорност за измама и присвояване. Той дори неведнъж беше заявявал, че това е една от целите му, вероятно за да получи трибуна и още по-голямо медийно внимание.

Дуран успява да измама банките, като



използва пропуск в системата,



срещу която протестира. Професор Хуан Игнасиос Сант от икономическия университет в Барселона обяснява неговите действия пред "Дойче веле". "Тази дупка в системата може да се използва много лесно. На практика всеки, който взема кредити от испанските банки, се появява в регистъра за рискове на испанската централна банка. На определен период от време се появяват списъци с имената, но в промеждутъците можете да теглите кредити от най-различни банки", обяснява Сант. Само че испанският "Робин Худ на банките", както вече го наричат местните медии, се възползва не само от този пропуск в системата. "Аз влизах в банките облечен съвсем обикновено и казвах, че имам нужда от пари, за да си купя кола или пък за да ремонтирам жилището си. Получавах кредити безпроблемно", разкрива Дуран. По-късно основал дори фирми фантоми, за да получава кредити.

В едно от своите интервюта Енрик Дуран обяснява своите мотиви. "Става дума за моя лична акция на неподчинение спрямо банките, която предприех, за да изложа на показ неетичната им дейност и за да финансирам с присвоените пари начинания за оповестяване на актуалната криза в системата и за изработване на модел на алтернативно общество. Пояснявам, че става дума за



акция на тотално ненасилие,



за една нова форма на гражданско неподчинение в тези тежки времена. След като финансирането на консумирането и спекулата преобладават в нашето общество, какво по-добро можем да направим от това да крадем от тези, които ни крадат, и да разпределим парите между социалните движения и групи, които работят за изобличаването на тази ситуация и за създаването на алтернатива", смята той. "В някои от случаите представях в различните банки и кредитни фирми план за закупуване на автомобил или за ремонт на жилище. В други представях документи от името на специално създадена за целта фирма на едноличен търговец, че искам да купя аудио- и видеоапаратура за целите на филмова продукция. Предимството да искаш заем от името на частна фирма е, че въпреки че е на твое име, дългът не се отразява в личното ти банково досие. Всички тези заеми ги получих, без да представя никаква гаранция нито от поръчител, нито чрез ипотека на имоти. Само подписът ми беше напълно достатъчен. С измислена професия и фалшиви документи карах банките да вярват, че печеля достатъчно добре, за да получа нужното финансиране. Ключът тук е, че банките реално нямат начин да установят дали представените фишове от заплата са истински или не. Важното за тях е, че физически съществува човекът, който иска кредита, или съответната фирма. Трябваше също да представя съответните извлечения по банкови сметки, което направих чрез различни преводи от лични към фирмени сметки. Представях тези преводи като плащания на заплати, за да изглежда, че имам добри доходи, и банките ми вярваха. В някои случаи се стигаше дотам, че трябваше наистина да купя колата, за която бях поискал финансиране. След това я продавах и



спирах да плащам вноските по кредита



Така не можеха да ми вземат колата, която вече нямах, а с парите продължавах да финансирам моята борба срещу банковата система." Той дори обясни, че има и други начини да се излъже тази система, които би обяснил на който се интересува, но само ако реши да предприеме акция на неподчинение с мотиви, подобни на неговите. Енрик Дуран нарича протестната си акция "Не на банките" и целта й е да покаже истинската същност на финансовата система.

Преди да започне да тегли кредити през 2006 г., Дуран наблюдавал в продължение на три години как функционира системата в 39 банки от различен калибър. Той успява да измъкне и 20 000 евро от такива гиганти като "Дойче Банк", от спестовните каси "Каха Мадрид" и "Кайша Каталуня", от които усвоил между 11 000 и 30 000 евро. Подобен успех имал и с банките "Банкинтер" и "Банко Популар". Свой "принос" към нескромния сбор от 500 000 евро имат и "Американ експрес", от която той взима на кредит 3700 евро, както и една от най-големите търговски вериги "Ел Корте Инглес" с потребителско финансиране от 2500 евро. Първоначално банките не реагираха на твърденията на бунтаря. Говорител на една от испанските банки, от която Дуран е получил 35 000 евро, дори реагира с думите: "Дори и да ни е окрал - това за нас са трохи". Истината обаче е друга - те просто не бяха заинтересовани да признаят на всеослушание колко лесно е да бъдат измамени от своите кредитополучатели. След избухването на икономическата криза и шума в медиите те обаче се активизираха.

Другата причина беше, че Енрик Дуран използваше парите не за да си купи скъпи неща като нови коли, дрехи, екстри или модерна вила. Не,



той ги инвестира в социални каузи,



за да громи с критика различните виновници за сегашната криза. Идеята му е да се изложи на показ несъстоятелността на финансовата система, която подклажда задлъжняването на домакинствата, без да иска елементарни обезпечения по отпуснатите кредити. Дуран създаде безплатния в. "Криза", за който отишли 100 000 евро. На пръв поглед страниците изглеждат като тези на обичайните вестници за бизнес - същия формат, хартията е бледорозова. Това издание е в цели 20 страници. Името му "Криза" пасва на състоянието на финансовите пазари. Особеното е, че този вестник се раздаваше безплатно от младия брадат мъж, застанал на една от метростанциите в Барселона. В момента много други доброволци, яхнали велосипеди, продължават да раздават вестника на нищо неподозиращите пешеходци. "Криза" дава съвети за оцеляване по време на финансови сътресения и вече е излязъл в 200 000 тираж. Други 350 000 евро испанският Робин Худ раздава на други инициативи като "Каталунския социален форум".

Дуран беше заявил, че ако бъде арестуван, няма намерение да сключи извънсъдебно споразумение, нито ще плати евентуална гаранция или глоба, нито ще иска преразглеждане на дълга. "Ако държавата е неспособна да се справи с натиска на финансовата система, нека всички видят как ме държат в затвора", бе категоричен той. Явно и в този случай бъдещето ще покаже кой е бил прав във вечния спор между богатите и онеправданите.