Последната парламентарна седмица бе добра за българската корупция. А следващата вероятно ще е още повече, тъй като предстои да бъде узаконено абсолютното беззаконие по отношение на далаверите в тесните семейни и приятелски кръгове на властта. За шуробаджанащината никога не е имало спирачки, но след окончателното приемане на новия закон за конфликт на интереси (би трябвало това да се случи днес), тя ще бъде окончателно бетонирана. Положението е следното: който крал - крал, който не е - задължително да го направи, тъй като и децата му един ден ще го укорят, че си е проспал интереса в условията на един напълно безконфликтен закон.

"Борбата" на депутатите срещу конфликта на интереси има предистория, която от днешна гледна точка изглежда твърде любопитна. Законът бе приет през есента и въпреки че въведе доста рестрикции - като например съпартийци да не могат да възлагат обществени поръчки помежду си, мина без кой знае какво напрежение. То възникна чак в началото на тази година, когато публичните лица трябваше да подават декларации, т.е. да прилагат закона. И тъй както почти цялото депутатско войнство дотогава харесваше новите регламенти, изведнъж се оказа, че всички са против. Това лицемерие ясно показва, че още през есента се е знаело, че тоя закон няма да го бъде, и просто се е търсел



депутат с капаци, който да тръгне срещу обществения гняв



Този отговорен парламентарист се оказа Татяна Дончева.

Нейният пример бе заразителен и депутати от всички цветове дадоха щедър принос към обезсмислянето на закона. Това пролича особено тия дни, когато се "подготвяше" окончателното му приемане. Най-напред будни съпартийци на Дончева предложиха да бъдат върнати заплатите на зам.-министри и зам. областни управители от държавните бордове. Те отново ще си разпределят хилядарки заради "заслугите" да ръководят закъсали и фалирали предприятия. Десният депутат Елеонора Николова настоя хората, които слизат от ръководен властови пост, да могат веднага да се прехвърлят в частни фирми, занимаващи се със същата дейност. Това не се прие в ресорната комисия, но пък се даде възможност на тия клети хорица да преминават в частния сектор като обикновени служители. Стана ясно, че декларациите, които подават публичните лица, няма да съдържат информация за цялото "вземане-даване" в областта на правомощията им, а само за консултантските им услуги. Като добавим, че за лъжливи данни няма да се носи наказателна отговорност, а подаването на тазгодишните декларациите вероятно ще се отложи за юни, когато парламентът ще е във ваканция и никой няма да ги проверява, става кристално ясно, че депутатите са толкова омерзени от корупцията, колкото например и Гагаузов от далаверите на Батко.

Докато течеше залисията около тоя шумен закон, тихомълком правната комисия в парламента също победи корупцията. Тя гласува един твърде любопитен текст: магистратите спокойно да могат да получават пари от участието си в международни проекти. Комисията категорично се съгласи, че няма конфликт на интереси. И е права - един прокурор, който си е разработил проектче за правното ограмотяване на ромите например, никога да не влезе в конфликт на интереси с Емилия Масларова. Проектчето може да зависи от нея, но проблем няма да има, тъй като по служебна линия прокуратурата принципно не се занимава с хора като Масларова.

Но най-интересното в този цирк не са изпълненията на заслужилите артисти. Любопитно е как въобще някой, даже и Брюксел, си е въобразил, че българската политическа класа ей тъй внезапно ще се промени и



доброволно ще тръгне срещу себе си



Ами нали в най-очевиден конфликт на интереси са хората, които са в челото на тази борба: Гергана Паси е жена на мъжа си; царят е стопанин на имотите, придобити през собственото му управление; Доган си е прехвърлил сараите на близки и далечни съпартийци; премиерският брат разкроява новата правителствена сграда в София... А промяната се носи на крилете на опозиционер, който навремето стана главен секретар на МВР благодарение на късмета, че бе бодигард на точния човек.

Не, политиците сами няма да тръгнат срещу корупцията! Дори и да се отчетат с някакъв формално читав закон пред Брюксел, впоследствие ще си намерят хиляди поводи да го преправят, за да не влезе никога в действие. Единственото решение е граждански натиск. И то не от хората, които полицията периодично понабива на площадите, а от тази част от "гражданското общество", към която политиците все пак изпитват някакъв респект - медиите. Време е ефирът и страниците да се освободят от култа към измислените герои.