Колкото и да се правят управляващите, че не забелязват размерите на финансовата криза, тя е тук. Ежедневно се съкращават работни места, хора минават на по-ниска заплата, на по-кратък работен ден или директно в сивия сектор. Ефектът е спираловиден, стига до абсолютно всички сектори и засега никой не може да прогнозира кога ще стигнем дъното и колко страшно ще изглежда то. Или поне никой не желае да прогнозира на глас.

За първите 2 месеца здравната каса е събрала едва 75% от предвидените си по бюджет приходи от здравни осигуровки. Вместо очакваните 400 млн. лв. в НЗОК са постъпили 300 млн. лв., а вноските са единственият финансов източник на касата. На пръв поглед ситуацията изглежда доста сериозна - ако събираемостта продължи с този темп, че и по-зле заради очакваната по-висока безработица, касата може да фалира. А това чисто и просто значи, че с нея фалира и цялата здравна система - лични лекари, поликлиники и болници, които се финансират основно от НЗОК. Не е нужно да се обяснява до какво би довел крах на здравната система.

Все още никой не се е заел да анализира на какво точно се дължи ниската събираемост. Очевидно е, че влияние има съкращаването на работните места и отливът на вноските от самоосигуряващите се - само за януари те са 40 000 по-малко. Януари и февруари обаче по принцип са слаби месеци за осигурителните системи, тъй като в края на годината приключва сезонната заетост, а и първите месеци на годината са по-слаби откъм икономическа активност. Затова от касата очакват скок на приходите през следващите месеци. На фона на задълбочаващата се криза обаче не се знае ще има ли такъв и дали събираемостта от вноски ще успее да стигне до заложените в закона за бюджета на касата 200 млн. лв. месечно.



Рисковете



Освен последиците от кризата, бюджетът на касата може да се окаже застрашен и от други фактори. Тази година за пръв път, откакто у нас здравната система се финансира от вноски, осигуровката скочи от 6% на 8%, което във време на икономически спад е допълнителна причина да не се плащат вноски. Първи от данък "здраве" се отказват самоосигуряващите се. За януари едва 37% от тях са внесли осигуровки. За работодателите наред с другите причини и това е основание за минаване в сивия сектор.

Друг традиционен риск за бюджета е епидемичното разрастване на новите частни болници, както и свръхотчетите на лечебните заведения, които ежегодно ескалират. По закон касата не може да откаже договор на болница, стига тя да покрива елементарни критерии. При бюджет за болнична помощ от 931 млн. лв. за тази година около 100 млн. лв. са предвидени за 12 нови клиники, които тепърва ще работят с НЗОК. Част от тези болници са високотехнологични, работят по скъпи клинични пътеки и гълтат много пари. Освен това при новите частни болници ръстът на приетите пациенти е 4 пъти по-голям годишно, отколкото в старите и държавните болници. Касата опита поне да отложи за края на годината новите договори, но нормативна промяна, измислена от здравното министерство, ще позволи те да сключат договори съвсем скоро.

Другият измислен от касата начин за ограничаване на източването - лимитите за болниците, върши работа дотолкова, доколкото намалява ръста на хоспитализациите, но не го спира.

Тази година пред бюджета има още една въпросителна - лекарствата. На 1 април влиза в сила нов позитивен лекарствен списък, който определя кои точно медикаменти и на какви цени плаща НЗОК. От касата предупредиха, че ако в листата има твърде много лекарства на високи цени, 330-те млн. лв., предвидени за тези цел, може и да не стигнат.

На бюджета може да повлияе още един, макар и субективен, фактор - изборите. В момента УС на касата е доминиран от БСП, директорът на НЗОК също е от квотата на социалистите. Идването на власт на нови управляващи ще доведе и до смени в ръководството на касата. Няма как да се прогнозира към момента дали това ще доведе до добро или лошо.



Буферите



Макар и от една страна здравната система да понася негативи заради по-ниското финансиране, описаните рискове са предвидени до голяма степен в закона за бюджета на касата. Според него прогнозните приходи са 2.4 млрд. лв., но предвидените разходи са едва 1.7 млрд. лв., т.е. върху тях са формирани цени и лимити, по които касата плаща.

Къде отива разликата? Очакваният ръст на приходите от увеличената здравна вноска - 750 млн. лв., е изчислен в приходите на касата, но парламентът реши, че 400 млн. лв. от тях отиват в т.нар. голям резерв на НЗОК в БНБ. Отделно там вече има 370 млн. лв. По закон касата е длъжна да задели и 10% от приходите си, т.е. 240 млн. лв. за т.нар. оперативен резерв. "Големите" пари в БНБ се харчат само с разрешение на парламента, има години, в които те са оставали непокътнати и касата не разчита на тях за покриване на разходи за лечение. "Малкият" резерв ежегодно се разпределя в края на годината за медицински плащания, но не влиза в официалната разходна част.

Това значи, че бюджетът на касата би трябвало да остане стабилен, дори и ако се съберат 1.7 млрд. лв. от вноски вместо предвидените 2.4 млрд. лв. Това обаче е при положение, че НЗОК успее да овладее болниците и техните свръххоспитализации, където ежегодно отива малкият резерв. А това е съмнително.



Оптимистичен вариант



Понастоящем от касата не са особено притеснени - заради спада на събираемостта с 25% просто не остават пари за резерв, а разликата между приходи и реални разходи е 20 млн. лв. месечно, т.е. постъпват 150 млн. лв., а разходите са за 170 млн. лв. Затова засега плащанията към лечебните заведения не са застрашени. В НЗОК очакват през следващите месеци приходите от осигуровки да скочат, а при по-ниска събираемост да започнат масирани проверки по болниците, които да доведат до спад на отчитането на мъртви души и преразходите. Освен това големият резерв в БНБ от предни години е около 370 млн. лв. и касата би могла да тегли оттам с благословията на Народното събрание. Изпразване на целия резерв обаче би било рисковано, още повече, че не се знае каква ще е икономическата ситуация догодина.



Песимистичен вариант



При него събираемостта на приходите продължава да спада или остава на сегашните ниски нива, а ръководството на касата не успява да овладее бюджета с контрол. При подобен развой на събитията дори част от големия резерв на касата не би била достатъчна за запазване на стабилността й. Тогава има две решения. Първото е държавата да отпусне субсидия на НЗОК чрез актуализация на закона за бюджета й. Подобен вариант обаче не изглежда реалистичен, тъй като ниската събираемост важи и за данъци и други осигуровки, т.е. много вероятно е хазната да няма средства, с които да помогне на касата.

Второто решение е най-логично и болезнено - касата ще намали цените, по които плаща на лечебните заведения, и ще ореже лимитите за прием на пациенти. Така тя ще запази стабилността си, но по-драстични рестрикции спрямо болниците ще доведат до тяхната финансова нестабилност. И държавни, и частни болници ще натрупат големи дългове, а кредиторите им - също засегнати от икономическата криза - ще ги заплашват със съд и несъстоятелност. Досега не е имало случай държавна клиника да фалира, но това може да се случи с някои частни. Отделно по-ниските приходи неминуемо водят до увеличаване на рекета в кеш над пациентите и намаляване на заплатите на персонала.

Колко тежко ще се отрази финансовата криза на здравната система предстои да видим. На собствен гръб.