Бирали Мюмюн е на 39 години. Завършил е медицински колеж във Варна и теология в Йордания. Бил е районен мюфтия на Плевен. От миналата година е зам.-главен мюфтия.



- Г-н Мюмюн, защо винаги преди избори мюсюлманите стават център на обществено внимание, а предупрежденията за радикален ислям ескалират?

- Аз мисля, че това не е само преди избори. Ние имаме проблем с възприемането на другия, с възприемането на различния, имаме нужда да се опознаем. Тази ниша не е запълнена от образование, от медийни изяви, които да представят религията. Медиите често говорят откъснато, за определен проблем, не за религията в цялост. Така изкаран проблемът няма някакво значение и не може да се улови като нещо логично, нещо базиращо се на вяра и религия. В същото време ние страдаме от кризата на ценности, на доверието и сигурността. Много време ислямът се представя като заплаха, особено след 11 септември, и това се увеличава. Но в България ние нямаме причина да се притесняваме и да се страхуваме от нещо. Може би това, което се случва в света, изгражда в съзнанието на хората, които не са мюсюлмани, някакъв страх.

- Значи Ню Йорк, Лондон и Мадрид има от какво да се притесняват, а ние не. Не е ли малко нелогично?

- Има един съществен момент. Мюсюлманите в България са от България и са български граждани.

- Радикалният ислям не произлиза от България, а отвън и то доста близо до нас, чисто географски.

- Аз не мога да обясня термина "радикален ислям". Двете думи се самоизключват. Не може да има ислям и радикално поведение. За това аз искам да разграничим това понятие.

- Но в исляма, както и във всяка религия, има различни течения, някои от които съвсем не са миролюбиви.

- Самата религия не е виновна за това. Проблемът е човешкият фактор. Екстремните поведения са свързани с човешкия характер, темперамент, с проблемите и мястото, където живее човекът. Нищо не идва от празното. Ако наблюдаваме някакъв екстремизъм някъде, той е плод на нещо, не идва от само себе си. Няма нормален човек, който да стане и да се взриви или да воюва. Това е резултат от някакво напрежение, от друго насилие. Едно насилие поражда друго насилие. Ако днес наблюдаваме такива явления, ние трябва да се замислим кои са тези предпоставки, които са довели хората до там да излязат от човешкия си облик.

- Има ли в Главното мюфтийство данни за присъствие в България на подобни хора?

- Всички, които работят в мюфтийството, са оторизирани със своите служебни карти, които им дават възможност да проповядват в храмовете. Много трудно човек, който не е оторизиран, може да извършва тази дейност. Проповедта е обществена изява, тя не е скрита, тя се извършва на показни места. Ние работим заедно с полицията и службите, ако някъде има нерегламентирана религиозна дейност. Но това е по-скоро превенция. Много пъти са правени такива проверки, но досега никой не е излязъл с нещо, което да ни притесни. Това, което ни притеснява, са хора, които излизат с обвинения, без да имат доводи. Защото досега мюсюлманите в България не са показали поведение, което да е настроено срещу собствената им държава и срещу гражданите в нея.

- А как ще коментирате тогава това, което се случи в Рибново и Гърмен?

- Нещата там имат друго измерение. Там религията се използва като параван за прикриване на други проблеми - вътрешни, междуличностни и др. Религиозният момент винаги е бил на фокус и може да привлече вниманието на хората. В тези общини няма религиозен проблем, хората си живеят нормално и няма напрежение. И това го знаят всички. Излязлото по медиите е просто неприятен цирк.

В Рибново няма престъпност, хората се уважават, почитат възрастните, помагат си, когато някой изпадне в беда. Може би думите ми звучат като приказки или филм, но това е реалност. Там няма наркотик в училищата, няма неморални прояви. Там няма хора, които да са в стресово състояние и да имат фобии. Там спокойно можеш да се разкарваш по улицата, не можеш да видиш изнасилена бабичка или пребит баща, за каквито неща се говори всеки ден по медиите. И това се дължи на религията и на ценностите, които възпитава тя. Е, не ни изглежда добре, че имало забрадки и шалвари. Но това е начин на живот, който всеки човек си е избрал. И на мен не ми изглежда добре, когато гледам полуголи жени. Но не мога да тръгна по улицата да ги преследвам или да направя закон за тях. Те са си го избрали това. На мен религията ми помага, за да покажа смирение и търпение към другия. Разбира се, търпението към другия не може да бъде за сметка на сигурността.

- Не споделяте ли твърдението, че нашето общество е едно от най-толерантните в Европа, след като твърдите, че трябва да се научим на търпение?

- Религиозните проблеми у нас са измислени и подкукуросани от хора, които имат някакви проблеми - личностни, психични и всякакви други, за които специалистите могат да се изкажат. Те излизат по медиите и всичко се представя, като че ли едва ли не хората са се хванали гуша за гуша. И ето ти конфликт междурелигиозен, междуетнически...

- А защо религията винаги е била благодатна почва за подобни хора?

- Защото религията не се познава. А когато не познаваме нещо, ние се страхуваме от него. И когато не сме информирани, сме лесни за манипулация. За това религиите трябва да се изучават, да се култивират хората, да опознаят другия човек. Но колко са религиозните предавания? Много малко. Ние сме виновни за това, всички, като гражданско общество. Религията и вярата са в ценностната ни система някъде на много заден план. За това не можем да възприемем човек, който живее религията си. Смятаме го едва ли не за зомби. Факт е обаче, че в България няма религиозен конфликт. И не знам защо постоянно се подбужда това.

- Как ще коментирате спирането на строежа на ислямския център в София от прокуратурата?

- Това е реалността, в която живеем.

- Смятате ли, че това е резултат не толкова на ваши нарушения, а на негативизъм към самия проект?

- И да смятам, не мога да го докажа. За това е по-добре да не смятам.

- Какво все пак ще предприеме Главно мюфтийство?

- Това, което е необходимо. Те са върнали проекта, защото е необходимо да има специална скица за минарето на джамията, а няма такава. Пак ще се направи проект и ще се даде. Макар че не е толкова страшно, ако не се направи минаре. Храм е необходимо да се направи там, защото ще има вярващи хора.

- Според вас кога този център ще бъде изграден окончателно?

- Всичко зависи от спонсорството на проекта. Организация "Ислямска конференция" е готова да даде пари, но бюджетите й са годишни. Ако днес е готова, догодина може да не е готова.

- Появиха се информации, че Главно мюфтийство ще се обърне към премиера и президента заради всички неща, случващи се напоследък около мюсюлманската религия.

- Вероятно ще изготвим една декларация. За съжаление, нещата ескалират и довеждат до напрежение, до нарушаване на основни права. Това, че някой може да излезе и много лесно да каже нещо за мюсюлманите и държавата да не му обръща внимание, не е много резонно. Защото ако имаме такъв конфликт, не дай си Боже, всички ще бъдем пострадали. Както казва Пророка, обществото е като един кораб. На дъното има хора, които не мислят за благото на това возило. А горе са хората, които са загрижени. И тези, които са отдолу често си казват - а бе какво ще се занимаваме с тия горе? Дай да пробием дупка отдолу и да излезем. Така обаче те обричат всички на удавяне.

Всички заявяваме, че мюсюлманите имат право да проповядват свободно религията си. Но когато те си построят храм, това дразни. Докато мюсюлманите никога не са правили проблем за това, че християните събират средства за храм. Чудно какво ли ще стане, ако ние пожелаем чрез медиите да събираме средства за джамия.

Наскоро прочетох в учебника по история на дъщеря ми, че с идването на османците настъпва края на християнските държави.

- Но това е факт, държавите настина изчезват.

- Но християнството не спира в османската империя. И когато едно дете чете такова нещо, как мислите, че се чувства? Тя много пъти ми е задавала въпроса: "Ние толкова лоши хора ли сме?". А е в 5-и клас. Историята трябва да се напише реално. В моето село земята за църквата е дарена от мюсюлманите и има ферман на султана.

Трябва да разделим това, което прави един определен човек и ислямската доктрина. Той може да върши много неща в името на религията, които нямат нищо общо с нея. И не може по неговото деяние да се петни името на всички, които изповядват тази религия. Това е несправедливо.

- Има обаче една сентенция - не всички мюсюлмани са терористи, но всички терористи са мюсюлмани.

- Не съм съгласен с това. Защото ислямът изключва тероризма, това не е метод на нашата религия. Мюсюлманите у нас милеят за държавата, тя е тяхна родина. Фактът, че те са мюсюлмани, не означава, че са проводници на някакви влияния.